Андрей Липгарт

Заслуженото признание

В далечната 1898 г., през юни, в многодетното семейство на военнослужещия Александър Липгарт, се родил син – нарекли го Андрей. Самият Александър по рождение бил немец, но после по стечение на обстоятелствата отишъл да живее в Русия, където се оженил за руско момиче.

Детството на Андрей малко се отличава от това на връстниците му, образование получил в частното училище на Воскресенски, след това продължил в Императорското Московско техническо училище, по-късно преименувано в Московски държавен технически университет „Н. Бауман”. Завършването на учението съвпада у Андрей с края на Първата световна война. Но в армията Липгарт все пак служи, попадайки в телефоно-телеграфен батальон, след което е изпратен да продължи учението си  в МВТУ, където успоредно учи и работи.

1925 г. става преломна за Андрей Липгарт. След завършване на учението е  приет на работа като чертожник-конструтор в Централния научно-изследователски автомобилен и автомоторен институт НАМИ. След доста кратък срок Андрей получава по-високата длъжност главен конструктор на автомобилния отдел.  В работата на Липгарт му се наложило да участва в разработката на първите съветски автомобили. Имено от Андрей Липгарт са разработени лекият автомобил в НАМИ-1, триосен товарен автомобили, прототипът ГАЗ-ААА и първият съветски тролейбус.

През 1933 г. превеждат Липгарт на работа като главен конструктор в Горкиевския автомобилен завод, където работи до 1951 г. Тук ученият развива напълно своя талант. Той разработва над 60 експериментални модела, почти 30 от които са пуснати в масово производство.

През 1951 г. Липгарт снемат от длъжност и го изпращат в Урал, където в местния автомобилен завод получава длъжност редови инженер. Знаменитият проектант и тук не може да седи със скръстени ръце – под негово ръководство и с негово участие се извършва модернизация на производството на един от главните модели на завода – на товарния автомобил УралЗИС-5.

Но дълго на Урал Липгарт не можел да работи – през 1953 г. се връща в Москва, където веднага му предлагат длъжността завеждащ катедра „Автомобили” в МВТУ. Липгарт успява да съвместява работата в университета с тази в НАМИ, където той отново заема длъжността главен конструктор. След недълго той е повишен – става директор по научно-експерименталната работа.

Липгарт става основополагащ на множество дейности, които определят техническата политика и бъдещите перспективи на развитие на съветската автомобилна индустрия. Именно по негова инициатива става разработката на бъдещите модели автомобили.

1960 г. става година на признание за Андрей – най-накрая му е присвоена научната степен доктор на техническите науки. Дори след това той не се успокоява. Продължава да съчетава научната с педагогическата дейност.

Изпод перото на Андрей Александрович Липгарт са излезли над 60 научни трудове, при това той се явява и като редактор на огромно друго количество статии, свързани с автомобилната промишленост.

Този забележителен човек умира в Москва на 82 години. Погребват го с всички почести в Веденското гробище.