НОВИЯТ СЕДАН PEUGEOT 508
НОВИЯТ СЕДАН PEUGEOT 508

Готлиб Даймлер

Бащата на автомобилната индустрия48.

На 6 март 1900 г. Daimler-Motoren-Gesellschaft публикува следното съобщение: „Тази сутрин, президентът на нашия борд , комерсантът Готлиб Даймлер, умря спокойно след кратко заболяване. Ние загубихме основателя на автомобилната индустрия. На неговите качества и енергия се дължи създаването на нов вид транспорт. Ние ще пазим винаги спомена за нашия верен приятел.“

Готлиб Даймлер умира на 65 години в Канщат. Неговата максимата „Най-доброто или нищо“ се ражда под покрива на лятната къща в Бад Канщат, където той, заедно Вилхелм Майбах изобретява лек, високоскоростен бензинов мотор, материализиращ неговото виждане за универсално превозно средство за суша, вода и във въздуха.

Този възглед променя света. Преди откриването на двигателя, превозното средство на колела за бизнес е локомотивът. Заедно с откриването на печатната преса – 350 години по-рано, новият мотор спомага за премахването на границите между държавите и скъсяване на разстоянията. На пощенска картичка, която Готлиб изпраща на съпругата си от град Дойч, той рисува мястото, където иска да разположи фабриката си като трилъчна звезда. На обратната страна на картичката Даймлер написва: “Отсега нататък тази звезда ще изгрява и надявам се ще бъде решаваща за нас и нашите деца.” Трилъчната звезда символизирала сушата, водата и въздуха, които трябва да завладее изобретеният двигател. Това е и основополагащият камък на традициите на Mercedes-Benz, чиято емблема става тя.

Готлиб Вилхелм Даймлер е роден на 17 март 1834 г.в Шорндорф. Баща му Йоханес Даймлер е хлебар. Синът завършва начално училище в родния си град и после се прехвърля в латинско училище. През 1840 г. градът има 4000 жители. Това е един от най-важните градове в провинция Вюртенберг. По-късно Готлиб посещава и Училището по изкуства в града.

Започва и да учи занаят при оръжейния майстор Вилке, но това не му доставя особено удоволствие. Амбициите му са далеч над това, което предлага бащиният дом. 18-годишният младеж е привлечен от такива открития на машинната ера и индустриалната революция като газовия двигател и локомотива. Затова логичната стъпка е продължаване на образованието в Кралското училище за индустриални изкуства в Щутгарт.

49.Daimler dlСкоро младежът привлича погледа на патрона на вюртенбергската индустрия Фердинанд Щайнбас. Той изпраща Готлиб да работи в железопътна фабрика в Елзас. С това  на 20 януари 1860 г. започва кариерата на Даймлер като индустриален работник. Следва учение в Политехниката на Щутгарт и връщане отново в Графенщаден, Елзас.

През пролетта на 1860 г. Готлиб напуска инженерната фабрика в Графенщаден и заминава на работа няколко месеца в Париж. След това Щайнбас го изпраща в сърцето на техническия прогрес – Англия, за да насити интереса си и глада си за знания. Младежът открива работа в Лийдс, Манчестър и Ковънтри. Учи механизирано производство и корабостроене. Едно от най-славните му преживявания е посещението на Международния панаир в Лондон през 1862 г. След това се връща вкъщи и работи във фирмата за метални стоки „Щрауб и син“, станала по-късно известна като WMF.

Щайнбас продължава да подкрепя будния за знания и открития млад мъж. С негова помощ и с поддръжката на Емил Кеслер – основател на заводи в Карлсруе, Даймлер заема позиции в организацията на Густав Вернер – Reutlingen House. През първите пет години на работа там той се среща с двама души, които изиграват главна роля за бъдещия му живот. Това са Ема Курц и Вилхелм Майбах. Готлиб се оженва за Ема, която е дъщеря на фермацевт от Маулброн през 1867 г. Две години по-късно Даймлер се премества на работа в Карлсруе и взема със себе си родения през 1846 г. Вилхелм. Допада му неговата техническа култура и изключителна работоспособност.

След това, Даймлер и Майбах се преместват във фабриката за газови мотори, където главен инженер е Густав Ланген, а създател – Николаус Ото. Ланген взема Даймлер за мениджър по производството и дизайна, а Майбах е назначен за шеф на инженерния и дизайнерския отдел. Ото ги запознава със своята конструкция двигател, с която има проблеми и ги кани да я довършат. Трябва да се оптимизират характеристиките на мотора и да се доведат до етап за серийно производство. В това време Даймлер вече има виждане за малък ефективен мотор с вътрешно горене.

Пред него стои въпросът кого да избере за съекипник – Ото или Майбах. Готлиб избира втория и с това поставя началото на едно дългогодишно успешно сътрудничество.50.motor

Даймлер и неговото семейство се преместват да живеят в нова къща на „Таубенхаймщрасе“ № 13 в Канщат. Там има градина и специфична лятна къща. Най-сетне 48-годишният откривател има време да се концентрира върху своето творение. До този момент  работят по проекта в дома на Майбах на „Прагщрасе“ в същия град, където Вилхелм  заживява с жена си Берта от октомври 1882 г. Най-големият проблем е запалването на мотора.

Вилхелм се сдобива с патента за неконтролираното запалване на англичанина Уотсън. То е подходящо за високоскоростни мотори. Двамата конструктори предпочитат този метод, въпреки че имат вече опита на Ото. Експерименталният мотор заработва                                                                 през 1883 г. Първият образец има работен обем само 100 куб. см, развива 600 оборота и имал мощност 0,25 к.с. Три пъти е по-бърз от газовия мотор, най-перспективният дотогава. Откритието е регистрирано с Германски имперски патент DRP 34 926 на 3 април 1885 г. – едноцилиндровият двигател от 264 кубика има мощност 0,5 к.с. Двамата откриватели монтират агрегатчето на нещо като мотоциклет, което става първото превозно средство за тестове и с него Вилхелм Майбах, който е на 39 години по това време, изминават три километра път от Канщат до Унтертюрхайм. Следващата стъпка е монтирането на двигател на каляска с тъмносин цвят и черни кожени седалки, с която се изминават 16 км с помощта на агрегат с мощност 1,5 к.с. На 17 юли 1888 г. фактически се появява първият шофьор. Това е самият Готлиб Даймлер. Малко по-рано, на 9 октомври 1886 г. , е изпробвана и моторна лодка. Всъщност тук историческите източници си противоречат, тъй като Бенц прави успоредно моторен газов трицикъл, който патентова и на него са качва да го управлява първо неговата жена – Берта Бенц. Затова някои източници твърдят че всъщност първо жена се казва на автомобил. Двамата немски конструктора без да се познават правят едновременно почти патентите си, а техните две фирми се обединяват чак след смъртта им през 1926 г. чрез общ синдикат първоначално.

51.Изобретен е нов мотор с два V-образно разположени цилиндъра за повече мощност. Той развива вече 2 к.с. и има 600 оборота. Монтиран е на автомобил, конструиран от Майбах и показан за пръв път през 1889 г.  на Парижкото моторно шоу.

С финансовата поддръжка на Макс фон Дътенхофен и Вилхелм Лоренц на 28 ноември 1890 г. се регистрира Daimler-Motoren-Gesellschaft (DMG). Даймлер е съсобственик, както останалите, с 200 акции и капитал от 200 000 марки. След напускането на Майбах през 1891 г. компанията загубва най-способния си инженер. Последват неуспех след неуспех. Даймлер се опитва да спре тази тенденция като сключва нов контракт с Майбах. Последният с наето специално помещение и с помощта на пет работника изобретява карбуратора с дюза – прародителят на днешния карбуратор. Готлиб губи правата си над DMG, но през 1895 г. с помощта на лицензианта си – Фредерик Симс, се завръща в компанията, където оттогава до смъртта си е президент.