Renault 4

Също така се нарича Renault R4. Най-масовият френски автомобил. Произведени са 8 000 000 (1961-1992 г.). Най-разпространеният френски автомобил, прави се в 28 страни, продава се в повече от сто. Сглобява се в Биланкур, Франция, Валядолид, Испания, Вилворде, Белгия, Енвигадо, Колумбия, Ново место, Словения, Гуарда, Португалия, Сиадад Сахагун, Мексико, Лос Андес, Чили, Санта Изабел, Аржентина, Наас, Ирландия, Милано, Италия, Найделберг, Австралия, Уексфорд, Ирландия, Казабланка, Мароко, Алжир и Монтевидео, Уругвай. Това е компактен икономичен автомобил от клас супермини. Прави се като 2 врати пикап, 2 врати ван и хечбек с 5 врати. Двигателите са 0.7 L I4, 0.8 L I4, 1.0 L I4 и 1.1 L I4. Предаването е с 3-степенна механична или 4-степенна, ръчна скоростна кутия. Колесната база е 2440 мм вдясно и 2395 мм вляво, тъй като задните колела са на отделни последователни носачи и не отстоят на едно и също разстояние от предната ос. Дължината е 3663 мм, ширината – 1430 мм и височината – 1470 мм, собственото тегло е 600 кг. Расходът на гориво е  5,6-6,3 л/100 км (6,9-7,4 фургон) при 90 км в час, 7—8,4 л/100 км (8,3—9,3 фургон) в града. Обем на резервоара –          26 л, от 1975 г. – 34 л.

Това е първият автомобил с предно задвижване, произведен от Renault.

Renault 4 е отговор Renault към 1948 Citroën 2CV. Renault успява да направи преглед на предимствата и недостатъците на дизайна на 2CV и да излезе с по-голям, по-градски автомобил. В началото на 1956 г. проектът е стартиран от Пиер Драйфус, председател на компанията и това трябва да бъде един автомобил, колкото семеен, толкова за жената, за земеделския производител и градски автомобил. Драйфус обещава той да бъде практичен като синитe джинси. Така го и наричат – blue jeans car.

Ив Джордж бил назначен за ръководител на проекта. Цената на бъдещия автомобил била ограничена на  350 хил. франка, съответно и проектът получил ново име – 350.

До качването на конвейера били разработени 14 прототипа, които били тествани на повече от 2 млн. км изпитания по цял свят. За повече секретност автомобилите били прикрити под кодово име Marie Chantal. Окончателният си облик автомобилът придобива през 1961 г. Единственото изискване било да не губи вид с възрастта. Около 15 хил. коли са построени до официилания дебют през октомври. На 4 октомври 1961 г. на Парижския автосалон два автомобила Renault 4L били показани на широката публика. Въпреки че мнозина подложили на критика доста простия „селски“ вид на колата с огромната задна врата, като цяло автомобилът се харесал. Той имал хармонична външност и уникално „лице“. Всичко от 1961 г. до 1994 г. са произведени 8 135 424 автомобили.

Ранните версии на Renault R4 използват двигатели и трансмисии от Renault 4CV. През 1961 г. се почва с двигатели от  603 и 747 куб. см. От 1963 г. се преминава към 845-кубиков двигател. През 1978 г. Renault 4 GTL получава  нов 1108-кубиков двигател. Двигателят е първият монтиран в Estafette ван и R8 през лятото от 1962 г. По-малка версия (956 куб.см.) на този нов двигател, най-накрая заменя вече 845-кубиковия двигател през 1986 г.

R3 и R4 е на независимо окачване  на четирите колела с бар против  усукване. Това е новост, която ще бъде копирана върху поредица от последващи модели на марката с преден двигател.

За дългите години на производство на автомобила неговата спирачна система нееднократно се обновява. Хидравличният привод през 1977 г. става двуконтурен, а от 1983 г. има нов главен спирачен цилиндър. Предните спирачки, поначало барабанни с диаметър 180 мм, през 1967 г. са заменени с по-мощни барабанни от 200 мм, на фургоните – 228 мм, а през 1983 г. – с дискови.  Задните барабанни с диаметър 160 мм остават неизменни. Интересна е ръчната спирачка с привод на предните колела и разположение на лоста под таблото, която от 1983 г. става както при всички коли на задните колела и с лост между седалките.

Въпреки, че Renault 4 се произвежда дълго, неговият дизайн почти не се променя, идват само промени по решетката отпред, която става алуминиева, после пластмасова и по арматурните табла.

През 1978 г. идва  R4 GTL. Той е имал 1108-кубиковия двигател от Renault 6 TL, макар и с намалена производителност за по-добра икономичност, по-големи и барабанни спирачки. GTL е със сива предна решетка,  сиви брони, и сиви пластмасови ивици по дъната на вратите. За модел 1983 г., на GTL има предни дискови спирачки, ръчната спирачка сега работи върху задните колела, и има промяна на арматурното табло и седалките. Renault 4 е последната  френска кола, която се продава с барабанни спирачки на четирите колела, след като Citroën 2CV получава дискови спирачки през 1981 г.

Имаше и един фургон (Fourgonette) версия на R4.  В продължение на много години, това е със сигурност най-успешното превозно средство от вида си и за много хора то представлява тяхната представа за Renault 4 повече от пътническата версия. Тя е останала в продажба в Европа до 1993 г. и е заменен от Renault Express, който се базира на второто поколение Renault 5  Supercinq.

Renault 4 Fourgonnette имаше товароносимост 300 кг, усилени задни торсиони и по-широки джанти. С измененията на базовия модел се изменя и фургонът. През 1966 г. товароносимостта става 350 кг, а през 1971 г. – 400. Има версия с пластиков покрив. През 1975 г. има и фургон с удължена база с 12 см и дължина с 8 см. Дължината на товарното пространство се увеличава от 1,88 м на 2,25 м. Товароносимостта става 440 кг. През 1977 г. фургонът с дълга база става Renault 4 F6, а с къса – Renault 4 F4.

Пуснати са общо и около 600 кабриолета от фирмата Renault Sinpar, наречени Renault 4 Plein Air. Правели се само по предварителна поръчка. От 1963 г. дъщерно предприятие започва производството на полнозадвижваната версия 4х4 – Renault 4 4х4 Sinpar. Този модел е без междуосев диференциал и поради слабия двигателя няма особен успех.

В първото рали Париж – Дакар 1978 – 1979 г. братя Клод и Бернар Маро на специално подготовен автомобил Renault 4 4х4 Sinpar заемат второ место в класирането за автомобили.