От готвената от мене „Кръстопът на бурни страсти“. За войната, която се води  по пътищата и ставащото е особено актуално в последните дни. С проблема се занимават извънредно и министерският съвет, и премиерът..

Бай Дончо беше приятел на нашата редакция. Често ни гостуваше приживе или ходехме някъде да се черпим…

Ето какво съм записал при една от нашите срещи.

…Първият ми контакт с автомобила беше през 1941 г. Бях осем годишен и с моята учителка госпожица Пенчева се готвехме да прекараме лятната ваканция в Габрово, при нейни богати роднини. Ден преди да отпътуваме, в нашето село – сега град Левски, се появи това екзотично, невероятно примамливо чудовище афтонбил.

По улиците на Левски имаше пепеляк, дебел поне три детски педи. Представете си сега една сюрия деца, които тичат и крещят неистово в този пепеляк подир първия автомобил, който са видели в живота си…

Едно от тези деца бях аз.

Но супер чудото беше друго. Оказа се, че тази черна и голяма кола, от чиято марка нямах хабер, е дошла за госпожица Пенчева и ние с нея на другия ден бяхме возени чак до Габрово. Чувствах невероятно превъзходство над света, докато пътувахме.

Дали обичам автомобила? Обич е дума, която употребявам за живи същества. Автомобилът ми е нужен. Не е пресилено да кажа, че съм се сраснал с него. Изминал съм може би над милион километри. Продължение →

Мастерът пред Красимир Панчев

Стефан ДАНАИЛОВ: „За да бъдем „истински“

…Публикувано преди промените в тиражен централен вестник…

–Къде започнахте с каскадите?

-След ВИТИЗ започнах работа над „На всеки километър”. Имаше доста моменти, за които се налагаше предварителна подготовка. Тогава за пръв път се срещнах с подобен проблем. Знаех да яздя кон, можех да карам кола. Неща, които са просто задължителни за актьора. Владеех само няколко хватки от самбо и жиу-жицу.

–Кой помогна да ги научите?

-Тренираше ни един от нашите много добри самбисти в тогавашната зала”Септември” под моста на ул. „Опълченска”. Телевизията беше уредила официално да карам тези курсове, курсове за управление на мотор, а освен това – стрелба с различни видове оръжие. Дори напреднах.

-Не се ли различава спортът пред камерата от обкновения спорт?

-Не всичко в класическия спорт може да бъде зрелищно на екрана. Спортната фехтовка е много различна от тази, която може да се използва дори на сцената. Ако с хватка счупя пръст на някого, това на екрана не изглежда същото – няма да има никакво въздействие. Много малко са у нас актьорите, та дари и професионалните каскадьори, които могат да отиграят удара. Смешни случаи има. Да речем, „стрелям” срещу някого, той пада напред, а взривната вълна всъщност би трябвало да го отхвърли назад. И забележете – в много  бългаски филми актьорът първо се свива; в действителност ударът отхвърля човека назад, а после идва свиването. За такива неща трябва да има кой да те научи. Продължение →