Автомобилната журналистика често изглежда като свят на блясък, високи скорости, рев на мотори и безкрайни спорове за конски сили. Но за мен, а и за хората зад кулисите на специализираната преса, тя никога не е била само това. Когато пишеш за пътя, много бързо осъзнаваш, че перото носи отговорност, далеч надхвърляща техническите характеристики на поредния нов модел. Ние не просто отразявахме автомобилния живот – ние искахме да го променим, да го направим по-цивилизован и по-безопасен.

Тази кауза всъщност започна за мен много преди „Авто мото свят“. Още в периода от август 1977 до януари 1982 година, когато работех във вестник „Антени“, един от основните ми ресори беше именно безопасността на движението.

Там, в отдел „Проблеми на личността“, имах шанса да работя известно време под ръководството на Боян Балкански – син от един от браковете на известния български художник Ненко Балкански. Именно благодарение на неговото вещо ръководство и насоки аз навлязох дълбоко в тази сложна и отговорна тематика.

Още там, в „Антени“, се сблъсках отблизо с драмата на пътнотранспортните произшествия и с човешките измерения на превенцията – защото зад всяко нарушение на пътя в крайна сметка стои именно проблем на личността, на нейното възпитание и отговорност.

Тогавашните ми публикации намериха силен отзвук и ми донесоха редица отличия – награди от Пресавтоклуба към Съюза на българските журналисти, от КАТ и от Националната комисия по безопасност на движението към Министерския съвет.

Когато по-късно преминах в автомобилния вестник „Авто мото свят“, тази тема естествено ме последва. Няколко години след постъпването ми в редакцията, през 1986 година, поех ръководството на отдел „Безопасност на движението“, наследявайки ресора от по-възрастния ми и уважаван колега Петър Манолов, който излезе в пенсия. В продължение на цяло десетилетие – до 1996 година – застанах начело на този отдел. Продължих да развивам темата с още по-голяма настойчивост, което отново ми донесе престижни журналистически и държавни награди, но по-важното беше усещането, че гласът ни се чува. Продължение →

📕 Енциклопедии и справочници

• „Популярна автомобилна енциклопедия“ (Том 1)
  Издадена през 2010 г., тя представлява първия систематизиран опит у нас за създаване на обемна, специализирана автомобилна енциклопедия. Целта ѝ е да въведе читателя в сложната терминология, инженерния прогрес и основните концепции на съвременната автотехника. 
• „Създатели на автомобили“ (2018 г.)
  Енциклопедичен сборник, съдържащ 72 подробни биографични портрета на великите личности, създали и променили облика на световната индустрия. Книгата разкрива слабо известни факти за живота и съдбата на най-именитите световни изобретатели, инженери, мениджъри и дизайнери (дали принос за създаването на първия двигател, карбуратор, диференциал, скоростна кутия и др.). 
• „Звездните мигове на моторните коне“
  Специализирана миниенциклопедия, изцяло посветена на историята, еволюцията и повратните точки в технологичното развитие на двигателите с вътрешно горене. 

Продължение →

• Тема на лекцията: „Тенденции в съвременното автомобилостроене“
• Продължителност: Изложението продължава цели три часа, в които журналистът прави подробен преглед на глобалните технологични, инженерни и пазарни процеси, движещи световната индустрия. 
• Аудитория: Залата събира цвета на българската приложна наука — професори, доценти, инженери и научния елит на страната, които посрещат анализа с изключителен интерес. 

Продължение →

Тогава той ми каза думи, които останаха врязани в съзнанието ми за цял живот:
„Сине, за какво са ни къщи и коли? Отиди по света, виж какво е – да не те лъжат.“

А крайната точка на това невероятно пътуване беше бляскавото Монако. В Монте Карло, разбира се, първата ни мисъл беше да влезем в легендарното, световноизвестно Казино. Бяхме се издокарали, както се казва, „по американски“ – с модерни джинси, и бяхме убедени, че изглеждаме зашеметяващо. Реалността обаче ни почука по рамото още на входа. Охраната ни спря с хладен, вежлив тон и ни обясни една важна подробност: тук компромиси с етикета не се правят, влиза се само с официален костюм и вратовръзка. Не ни оставаше нищо друго, освен да потърсим алтернатива.

Продължение →