Важна стъпка в овладяване на компютъра за мене беше четиримесечният курс  по „Компюгър в рекламата“, който изкарах в Дружество „Шалом“ към Еврейския дом в София.

Бях първенец на курса. Дори преподавателят ми там след това ми намери работа в сп. „Авто Газ“, където и за малко не станах гл. редактор.

Вече бях напреднал, защото у дома работех на компютър, а първият беше ми позарил през 1996 още моят покоен

Саабът на шампиона

приятел управителят на фирма „Грифин“  – Иван Чочев, вносител на SAAB.

Аз съм и единственият журналист, пращан два пъти на тест на марката. Веднъж карахме сааби на пистата Хънгароринг и втори път ме изпратиха на тест в околностите на Рим.

Чочев дори за известно време ми даде един 900 да си го покарам в София и околностите.

На Хънгароринг се запознах и сближих с легендата рали пилот някога Европейски шампион по Рали Крос Пер Еклунд, който караше специален SAAB. Продължение →

Красимир Панчев е един от най-утвърдените български автомобилни журналисти и писатели, чиято кариера започва още преди политическите промени в България. 

Кариера и професионален път

• Образование: Завършва Факултета по „Журналистика“ към Софийския университет със специализация „Печат“. 
• Ранна дейност: Работи в авторитетния тогава седмичник в. „Антени“. 
• Автомобилна журналистика: Кариерата му е тясно свързана с единственото специализирано издание в България по онова време – в. „Авто мото свят“, на което по-късно става и главен редактор. 
• Книгоиздаване: През 1996 г. навлиза в сферата на книгоиздаването. Автор е на книги, посветени на историята на автомобилизма, сред които изпъкват трудовете му за великите автомобилни конструктори и дизайнери. 
• Международен опит: Натрупва богат опит извън страната, тествайки автомобили на дестинации като Канарските острови, Южна Корея и Японско море. През 1989 г. присъства като VIP гост на Формула 1, където интервюира легенди като Ален Прост. 

Продължение →

Не, че съм цъфнал и вързал, но и зад мене стои не каква да е жена…

С жена ми – 
втората отдясно, с шала, наши приятели от Швейцария – в средата, и председателя на Съюза на писателите – Боян Ангелов – най- отдясно. Наш приятел и учил с жена ми и в „Ломоносов“.

Когато се запознахме, беше редактор във вестник. Преди промените е работила и шест години в централен всекидневник.

Първото си висше образование е завършила със специализация в „Ломоносов“ – в Москва. След промените завърши и „Маркетинг и мениджмънт“ в Икономическия Институт. Завърши и Академията на МВР в Симеоново. После – и „Музейно дело“, защото създаде Музея на Пожарната. За откриването му дойде лично Царят, като премиер и държа реч.

Жена ми владее със сертификат и шест езика – включително френски и гръцки. След промените работи известно време и като редактор към Военното издателство.

Пенсионира се като говорител на Пожарната. Говореше по телевизиите за борбите с пожарите. Работи и по документи за Европейската интеграция на МВР.

Преди няколко години я произведоха в чин гл. комисар от резерва…

Жена ми беше и редактор на повечето ми книги. Покрай мене започна да разбира и от автомобили.

Изнамираше и събеседниците ми, които каних шест месеца в седмичното си предаване „Автомаратон“ по ТВ „България 24“. Продължение →

Така се започнало през май 1957 – единствен брой в кабинета ми у дома.

По мое време имаше пълен архив на „Авто Мото Свят“ с по 10 броя от 1957 до новите времена –

Знаят ли в СБА напр. че за 25-ата си годишнина бяхме наградени с „Кирил и Методий“ първа степен?

идването на директора Янов с шашмалогиите на началниците.

Имаше в моята стая шкафове, където десетки години се пазеше ценният архив.

Янов нареди да се унищожи и да се даде на циганите за вторични суровини.

В момента пълно течение на вестника от първия му брой май 1957 до 2003 г. има само у мене и в Националната библиотека. На мене ми го подари читател.

Издателят СБА няма пукнат брой от историята на вестника… Продължение →

„Авто Мото Свят“ се крепеше последните си години на мене.

Аз бях като Матросов на амразурата, обаче…

Факт е, че когато си срязах сухожилие и влязох в „Пирогов“, а след това взех болнични, защото не можех да ползвам дясната си ръка, вестникът спря да излиза.

Един от последните броеве, направени от мене, към края на „Авто Мото Свят“…Преди да ме пратят на улицата…Дори за пръв път пробвах т. нар.  „плаваща глава“ – не фиксирана в горния ъгъл…Така правеха посвета.

Първият брой на вестника – още „Авто Мото“ само – май 1957

За пръв път в историята си „Авто Мото Свят“ спря да излиза.

СБА не можеше да го прави без мене.

Аз почти сам, с тесен кръг от приятели, правех всичко от А до Я.

А след като ме изгониха изданието се гърчеше и никакъв опит за кадрови промени не му помогнаха да съществува – загина си.

Това е показателно. Нито като сложиха за тл. редактор след мене едно фотографче – цигане – със средно образование, нито отговорната секретарка, която не разбираше от коли не помогнаха. Вестникът загина.

Секретарката още при мене кръшкаше и правеше номера. За две поредни години си взе по 8 месеца болнични – !!! – и във вестника работех сам.

Директорът Янов  в това време се черпеше с големци и идваше на рампата подпийнал да види дали броят е излязъл. Като видеше, че съм го издал без него, все казваше – „Ще предложа да те наградят“.

А аз съсипах здравето си. Не бях от желязо…Станах си инвалид още докато им слугувах…

СБА унищожи изданието! Продължение →

Запомнил съм от Йордан Радичков, до когото съдбата също ми позволи да се докосна някога – бях ходил и в дома му – „Всеки, който се занимава с писане, трябва на ден да написва поне страничка и половина, за да съхранява формата си…Като санитарен минимум“…