„Автомобилът – вчера, днес и утре“ е популярно заглавие на емблематични български технически издания и книги, посветени на историята, развитието и бъдещето на автомобилостроенето. 

Зад блясъка на днешните автомобилни империи, чиито нови модели тестваме по световните пътища, често стоят съдби, които звучат като наперен роман. Преди да се превърнат в гиганти на конструкторството и да променят хода на човешката история, някои от най-големите имена в автомобилния свят са започнали от нулата – били са куфарни търговци, чираци или обикновени бакали.

Точно тези вдъхновяващи и поучителни житейски пътища събрах в предпоследната си книга „Създатели на автомобили“. Това не е просто суха история, а поредица от очерци за човешкия дух, за амбицията и за това как от най-обикновеното ежедневие се раждат гениални инженерни идеи.

Писането на тези съдби ми отне години. Всеки очерк изискваше дълбоко проучване, пресяване на огромни масиви от чуждоезична литература и сглобяване на парченца от историята, които често остават скрити за масовия читател.

Когато днес погледнем към глобални събития като Годишните конференции на Volkswagen Group в Млада Болеслав, където като журналист съм имал честта да седя сред най-големите бизнес лидери в бранша, си давам сметка за едно: цялата тази огромна индустрия е изградена от хора с характер. Хора, които не са се страхували да започнат от нищото, да грешат и да надскочат времето си.

Именно тази нишка свързва миналото с настоящето и бъдещето – тема, която продължих и в най-новата си, 11-а подред книга, „Автомобилът – вчера, днес и утре“ (издадена от „Еър Груп 2000“ и подкрепена от „Еуратек“).

„Автомобилът – вчера, днес и утре“ е популярна тема в българската автомобилна литература, като най-известни са следните произведения и контексти:

Има събития, които остават в историята като абсолютен връх на една професионална епоха. През 2002 година вестник „Авто Мото Свят“ отбеляза своя 45-годишен юбилей. По онова време бяхме в апогея си, а благодарение на дългогодишните ми контакти и едно ключово приятелство, успях да направя нещо немислимо за родния печат – запознах се лично с президента на италианския гигант за автокозметика Arexons.

Италианецът не беше случаен човек – той беше пряк наследник на легендарната фамилия Аниели, която стоеше зад цялата империя FIAT Auto, а самата Arexons по това време беше официален спонсор на отбора на Ferrari във Формула 1.

Италианските партньори повярваха безрезервно в авторитета на нашето издание и предоставиха толкова голяма сума за реклама, че за първи път в историята на вестника ни си позволихме да поставим рекламно каре на най-престижното място – точно до главата на бройката.

Има хора, чиито имена днес са малко известни на широката публика, но които буквално сътвориха автомобилния бизнес в модерна България. Един от тях е инж. Стефан Хаджиниколов – човекът, който след промените на два пъти оглавяваше СВАБ, но чиято диря в бранша започва много по-рано.

Запознахме се още в годините на социализма, когато Стефан работеше в кантора „Електроника“ на държавното предприятие „Кореком“. Един ден, по време на наш разговор, той ме погледна загадъчно и каза: „Краси, чакай малко, сега ще стане нещо…“ И наистина стана. Малко след това беше взето решение за отделянето на специализирано валутно звено за внос и поддръжка на западни превозни средства и така се роди легендарният „Автокореком“, а Стефан Хаджиниколов съвсем заслужено беше назначен за негов директор.

Малко известен факт е от какво семейство произхождаше той. Неговият баща беше бележитият генерал-майор професор д-р Николай Хаджиниколов – човекът, който на практика създаде съвременната военномедицинска служба в България и отдаде живота си на ВМА. Имах честта да съм виждал и генерала, докато беше жив – личност с невероятна осанка и авторитет.

В зората на българския преход автомобилният бизнес у нас прохождаше в пълна анархия. Тогава вносителите на големите световни марки започнаха да ни агитират – нас, първите автожурналисти – да лобираме за създаването на официална браншова организация. Така се роди легендарният СВАБ (Съюз на вносителите на автомобили в България). Имах честта да бъда близък приятел с първия им председател – покойния Тодор Николов, с когото чертаехме планове как да цивилизоваме пазара.

Годината беше 1993. Отидох при ръководството на тогавашния нов и изключително влиятелен вестник „Стандарт“. Предложих им нещо нечувано за родния печат дотогава – да направим специализирано автомобилно приложение. Идеята се прие с възторг, поръчаха ми концепция и ми платиха много добър за времето си хонорар. В продължение на около година с колегата Дилян Тодоров от „Стандарт“ правихме това приложение, което диктуваше автомобилната мода в страната. По това време пишех активно и в култовото списание „Авто Мото Свят“.

След горещото слънце на Тенерифе и обсерваторията на NASA, партньорството ми с General Motors ме отведе на друго вълшебно място – в сърцето на Австрийските Алпи за едно незабравимо посрещане на Коледа. Организацията на германците, както винаги, беше безупречна. Настаниха ни в специален, изключително луксозен хотел, който за онези години ни се струваше като от бъдещето – с модерно подово отопление и огромен вътрешен топъл минерален басейн. Извън тестовете прекарвахме страхотни часове там, за което и до днес пазя оригинални снимки.

Но ние бяхме там за работа и сериозни тестове на сняг. Основният акцент на

събитието беше първият истински всъдеход на марката – коравият и мощен Opel Frontera. С него трябваше да газим дълбоките алпийски преспи и да усетим силата на 4х4 задвижването в реални, тежки зимни условия. Заедно с него домакините ни бяха подготвили и един по-земен, но стратегически модел лека кола. Трябваше да натрупаме сериозни впечатления от поведението му на пътя, без да подозираме, че точно този модел на Opel малко по-късно щеше да бъде закупен масово в България и да се превърне в легендарната първа модерна патрулка на родната полиция.