• Съосновател на БАК „Ретро“ (1989 г.): Той е сред ключовите основатели на Българския автомобилен клуб „Ретро“. Именно от вестник „Авто мото свят“ тръгват първите публикации за ретро клубовете по света и заедно с Маргарит Карабуров организират учредяването в Политехническия музей. От ръководството на клуба е отличен и с грамота за „Принос за всички времена“.
• Пресавтоклуб към СБЖ: Преди демократичните промени е основател и председател на първото в историята на „Авто мото свят“ журналистическо дружество и сред основните фигури в Пресавтоклуба към Съюза на българските журналисти (СБЖ) – първото легитимно професионално ядро на автомобилните журналисти в България.

1994.Първи БГ журналист, поканен на тест на BMW

Красимир Панчев е сред най-утвърдените и разпознаваеми фигури в българската автомобилна журналистика. През дългогодишната си кариера той се утвърждава като дългогодишен главен редактор и автор с множество книги за автомобилната история.

Коледа в Австрийските Алпи с General Motors

📝 Биография и образование

• Ранни години и образование: Роден е през 1953 г. в София. Завършва Факултета по журналистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (специализация „Печат“), като изучава също „Икономика“ и „Пропаганда“. 
• Първи стъпки: Още като студент през 1974 г. във в. „Студентска трибуна“ предлага идеята за изграждането на пешеходен подлез пред Софийския университет. 

• Период на развитие: Работи в седмичника в. „Антени“ (1977–1982 г.) и дълги години е главен редактор на емблематичния вестник „Авто мото свят“.
• Професионални организации: Свързан е с историята на Пресавтоклуба към Съюза на българските журналисти (СБЖ). 

„Пиета“, която съм видял от метър и съм снимал дори през 1980 г.

Въпреки че посетих пет държави зад Желяната завеса през 1980 още и стъпих още тогава на пистата за Формула 1 в Монако и на трасето по което се провежда Рали Монте Карло, после след промените бях на три континента – не съм първият в рода ходил по света.

Още прапрадядо ми по майчина линия е бил търговец и ходил в Париж и във Виена. Намерихме в една наша къща монети от Австро Унгария и стар грамофон…Този ни дядо е ходил и чак до Техеран…

1980. Казиното, в което играх на автоматите

Основателят на фамилията ни по бащина линия – дядо Панчо, е бил шест години в Русия.

Братовчед на дядо ми, който ни остави и имоти, е завършил медицина в Швейцария. Дядо ми пък е купил и две къщи с дворове в София още при Царство България през 1932 г.

При излизането ми на Запад през 1980 г. още,  посетих и Ватикана, където в оригинал видях от метър и скулптурите на Микеланджело.

Бях и в Пиза и се снимах с Наклонената кула. В Монте Карло играх и на едноръките автомати и видях и такси Rolls Royce.

Разходих се из Френската Ривиера и  ходих в родната къща на Пикасо, където видях Гълъбът на мира.

Преди това, в Неапол покрай мене мина ролсът с британската кралица. Снимките излязоха и са някъде из архива ми. На булевард видях и четиримата от Bee Gees… Продължение →

Основната разлика между Красимир Панчев и Иван Тенчев е в техния специфичен фокус и професионален профил в рамките на автомобилната журналистика в България, въпреки че и двамата са сред най-уважаваните фигури в бранша.

Ето как се различават по ключови аспекти:

Аспект на сравнение  Основен фокус   Образование       Емблематични медии       Стил и подход 

Красимир Панчев     

Автомобилна история, енциклопедичност и печатни издания.

Завършил Журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“.

Дългогодишен главен редактор на в. „Авто мото свят“.

Историческа хроника, детайлни анализи на автомобилната индустрия, книгоиздаване.

Иван Тенчев

Формула 1, моторни спортове и телевизионен коментар.

Завършил Машинно инженерство в ТУ – София.

Създател и главен редактор на сп. Club F1 / ClubS1.

Технически експертен коментар в реално време, подкасти и Q&A сесии. Продължение →

През 1996  ми назначиха във вестника без конкурс за директор един, който дойде преди това от „Стършел“ – поредната кадрова гадост от страна на началниците ми в СБА. 

Още с идването си „хумористът“ нареди да се даде на вторични суровини целият архив от по 10 вестника на месечен брой – ценност събирана и съхранявана от далечната 1957-а до наши дни.

Така не остана пълно течение на „Авто Мото Свят“ от създаването на вестника насам.

Добре, че читател ми се обади и ми предложи да ми подари пълен комплект броеве, който беше събирал през годините.

Сега подобно течение на изданието има само у мене и в Националната библиотека. В СБА няма такъв архив.

Над бюрото в кабинета ми у дома е в специална папка брой първи на „Авто Мото“ от месец май 1957  г. – на снимката.

Имам чисто нов скенер, който ще пусна с помощта на Изкуствения интелект и ще дигитализирам първите страници на редица броеве в историята до 2002 г.

• Академично начало: Той завършва първия випуск по специалност „Безопасност на движението“ във ВМЕИ – София (днес Технически университет). Това му дава тясно профилирано инженерно образование, което по онова време е дефицит в държавната администрация. 
• Експерт в Националната комисия: През 90-те години работи като водещ специалист и експерт в Националната комисия по безопасност на движението по пътищата. Именно в този период той си сътрудничи активно с Красимир Панчев и в. „Авто Мото Свят“, за да положи математическите и правни основи на новата точкова система за контрол на водачите. 
• Кариера в Министерството на транспорта: Инж. Панчев прекарва десетилетия в структурата на Министерството на транспорта, издигайки се до позицията на държавен експерт в дирекция „Национална транспортна политика“. В министерството той отговаря за координацията на десетки проекти, свързани с подобряването на пътната сигурност, психологическата годност на водачите и хармонизирането на българското транспортно законодателство с европейските стандарти. 
• Научна и образователна дейност: Освен чиновническата си кариера, инж. Панчев е съавтор на редица специализирани учебни помагала, наръчници и издания, свързани с правилата за движение и правилното поведение на пътя (като емблематичната книга „Безопасно движение по пътищата“, претърпяла десетки издания).

• Премахване на субективния фактор и корупцията: Дотогавашната система е разчитала на физическо „дупчене“ на картони от полицаите на пътя или директно отнемане на книжки по субективна преценка. Предложението е било да се въведе строго фиксирана и математически точна система, при която за всяко конкретно нарушение се отнема точно определен брой точки, без възможност за „преговори“ на място с проверяващия полицай.
• Принципът на „кредит на доверие“: Идеята е била шофьорът да не бъде наказван веднага с отнемане на права при първото малко нарушение, а държавата да му гласува начален лимит (кредит) от точки. Наказанието (лишаване от правоуправление) трябва да настъпва чак тогава, когато водачът докаже чрез системни нарушения, че е опасен за околните и изчерпи този лимит.
• Възпитателен и поправителен характер (възстановяването на точки): Важна част от ранните концепции е била възможността за „реабилитация“. Водачите, които са сгрешили, но искат да поправят поведението си, да могат да възстановяват част от точките си чрез преминаване на допълнителни курсове по безопасност и провеждане на проверочни изпити.
• Експертно партньорство с институциите: За да се облече идеята в законова форма, Панчев и авторите от изданието привличат ключови фигури, сред които най-активен е инж. Валентин Панчев (национален експерт от Министерството на транспорта). Заедно те разработват таблиците с тежестта на нарушенията — кои провинения (като превишена скорост, алкохол или преминаване на червено) са най-опасни и трябва да костват най-много точки.