Автоновости
Библиографията на Красимир Панчев
- „Автомобилът – вчера, днес и утре“ (2026 г.) – Неговият най-нов и мащабен труд, издаден от Еър Груп 2000. Книгата проследява глобалната история на автомобила, разглежда прехода към електромобили, хибриди и водородни технологии и отделя специално място на българските опити в автомобилостроенето (като спортните коли „София“). Любопитен детайл е, че в процеса на нейното структуриране авторът е използвал и технологии с изкуствен интелект.
- „Създатели на автомобили“ (2019 г.) – Уникален сборник, който измества фокуса от машините към хората. Включва 72 биографични портрета на най-значимите инженери, конструктори, дизайнери и визионери в историята на моторния самоход.
- „Пътят на колелата“ – Хронологичен труд, посветен на еволюцията на колесния транспорт и процесите на глобална автомобилизация.
- „Популярна автомобилна енциклопедия“ (том 1-ви, ще бъде в три тома) – Мащабен справочник, чийто първи том излиза през 2010 г., обхващащ класически и ретро автомобили, марки и технически концепции.
- „Истории на автомобилните марки“ – Книга, посветена на зараждането, пазарните битки и развитието на най-известните автомобилни брандове в света.
- „В света на автомобилните марки и емблеми“ – Издание, което анализира символиката, скритото значение и историята зад създаването на логата на световните производители.
- „Англо-български автотехнически речник“ – Специализирано практическо помагало, насочено към преводачи, инженери и автомобилни ентусиасти.
Красимир Панчев и „Автобуси и микробуси“ на Жоро Милошев
- Списание „Автобуси и микробуси“ е българско луксозно издание, създадено през 2005 г., което разглежда проблемите и развитието на пътническия транспорт. Негов главен редактор е инж. Георги (Жоро) Милошев.
- Професионалният им контакт: В своята автобиография Красимир Панчев споделя, че известно време след 2006 г. е работил на хонорар за списанието на Жоро Милошев под ръководството на покойния Пламен Ангелов.
Красимир Панчев и „Автокласика и мотоциклети“ на Маргарит Карабуров
- Основаването на БАК „Ретро“ (1989 г.): Красимир Панчев (дългогодишен журналист в „Авто Мото Свят“) дава идеята в пресата за обединяване на колекционерите у нас. Заедно с Маргарит Карабуров те стават съоснователи на Българския автомобилен клуб „Ретро“ при учредяването му в Политехническия музей в София.
- Списание „Автокласика & мотоциклети“: Маргарит Карабуров, сочен за доайен и гуру на ретро движението, е създател, главен редактор и издател на единственото специализирано печатно издание за ретро автомобили у нас. По негова покана Красимир Панчев се присъединява към екипа и на три пъти застава начело на изданието като главен редактор (в периода 2006–2014 г.).
- Автомобилно наследство: Днес двамата остават ключови имена за общността. Панчев е автор на 11 книги и престижни енциклопедии, а Карабуров продължава активната си дейност в организацията на ретро паради и като член на Управителния съвет на Софийския авто-ретро клуб (САРК).
Красимир Панчев и сп. „Автофорум“
- Журналистическа дейност: Освен дългогодишната си роля като главен редактор на емблематичния вестник „Авто мото свят“, Красимир Панчев е основен автор и редовен сътрудник със стотици публикации в редица специализирани издания в периода 1995–2004 г., сред които са сп. „Авто Форум“, сп. „АвтоГАЗ“ и в. „Авто Ревю“.
- Книги и публикации: Част от материалите, анализите и проучванията му, публикувани в сп. „Автофорум“, по-късно служат като основа или намират отражение в неговите миниенциклопедии и исторически книги за развитието на автомобилизма (като например „Звездните мигове на моторните коне“).
Красимир Панчев и „Автолевове“ на в.“Пари“
- Игра на думи в името: Заглавието „Автолевове“ е умишлена и изключително сполучлива игра на думи. Тя директно обвързва моторния свят („авто-“) с финансовия фокус на вестник „Пари“ („-левове“).
- Екипът зад проекта: Основното ядро на приложението се състои от Красимир Панчев (който по-късно работи там на втори трудов договор) и покойния Пламен Ангелов. Заедно те успяват да превърнат приложението в пазарен лидер за времето си и достигат юбилейния брой 100 на изданието.
- Нов стандарт в бранша: Чрез „Автолевове“ Красимир Панчев доказва, че автомобилната тема не е просто хоби за ентусиасти, а ключов бизнес сектор и неразделна част от икономическия живот в България. Приложението бързо става основен ориентир за предприемачите през 90-те години, които започват масово да обновяват фирмените си автопаркове с модерни западни автомобили.
- Професионални тестове и анализи: В него се налагат високи стандарти за подробни пазарни, технологични анализи и професионални тест-драйвове на най-новите модели, които тепърва стъпват официално на българския пазар.
На две колела: Moto Guzzi The Trip ще направи своята премиера на EICMA в Милано от 5 до 8 ноември . Зала 9
ЛЕК, МАНЕВРЕН И ПРИЯТЕН ЗА УПРАВЛЕНИЕ 500-КУБИКОВ РОУДСТЪР.
Мотоциклет, който впечатлява както с външния си вид, така и с поведението си на пътя. Създаден за онези, които тепърва откриват света на Moto Guzzi, и за тези, които отдавна са
почитатели на марката. Автентичен, динамичен и способен да развълнува дори най-опитните мотористи, без да изисква компромиси с лекотата на управление.
В един момент започнахме да приемаме, че карането на мотоциклет задължително означава екстремна динамика, огромна мощност и все по-взискателни към водача машини.
Междувременно начинът ни на живот се промени.
Градовете станаха по-забързани, свободното време – по-ценно, а желанието за истински преживявания – по-силно от всякога.
Днес истинският лукс не се измерва в повече конски сили. Той означава повече време. Повече свобода. Повече възможности да се откъснем от ежедневието.
Именно затова създадохме Moto Guzzi The Trip.
Новият 500-кубиков роудстър поставя началото на ново поколение мотоциклети Moto Guzzi. Той е предназначен за хората, които търсят характера на легендарна марка, съчетан с практичността и лекотата на управление, необходими в съвременния живот. Продължение
Моята лична фонотека „Висоцки“: 35 часа история, откраднатият сценарий и срещата зад кулисите на Сатирата
Готово и за печат някъде в пресата
Автор: Красимир Панчев
Илюстрация – да има и нещо автомобилно.
Очаквате и книгата ми „Автомобилите на известите“, където има и за автомобилните страсти на Висоцки…
Днес, когато разгръщам страниците на „Кръстопът на бурни страсти“ и се връщам назад в годините, си давам сметка, че разпространението на творчеството на Владимир Висоцки в
България не беше просто хоби. Беше мисия, която споделях с шепа верни приятели, с които се събирахме, презаписвахме песни на касети и живеехме с този бунтовен дух. За съжаление, хората от онези компании се загубиха във времето, но споменът за стореното е жив. И до днес по улиците ме срещат колеги и познати от пишещото братство, които ми припомнят за онези емблематични музикални срещи.
Среща зад кулисите: В китела на Керенски
Всичко кулминира при легендарното гостуване на московския Театър на Таганка в София през 1975 г. Бях решен да го намеря. Отидох в Сатиричния театър цял час преди началото на спектакъла „Десет дни, които разтърсиха света“. След немалко усилия и лутане из лабиринтите зад кулисите и фоайетата, накрая го издирих.
Той вече беше готов за излизане на сцена – облечен в автентичния военен кител на своя герой Керенски. Володя не беше висок човек, но от него излъчваше непоносима, магнетична сила. Когато проговори, веднага разпознах онзи дълбок, хриплив глас, който дотогава бях слушал само от пращящите магнетофонни ролки.
Сам свиря на китара, знам текстовете на десетки негови песни и затова вълнението ми беше неописуемо. Разказах му подробно какво правя в България – за уредбата, за лекториите, за това как хората тук плачат на песните му. Висоцки ме изслуша с жив интерес, очите му светнаха и ме погледна директно:
– А защо не ми дойдете на гости в Москва? – попита ме съвсем просто и приятелски.
След което ми обясни подробно как да го намеря и как да се свържа с него, когато пристигна. За съжаление, тази среща така и не се състоя. През юли 1980 г. медиите съобщиха за внезапната му смърт. Кадрите по телевизията с километричните, невиждани опашки на погребението му в Москва ме потресоха дълбоко. Отиде си един гений, който ми беше протегнал ръка. Продължение
Моята среща и разговор с Висоцки при гостуване на „Таганка“ в Сатирата. Висоцки е в ролята на Керенски на „Десет дни, които разтърсиха света“…
- Контекст на епохата: Красимир Панчев се запалва по творчеството на Висоцки още в ученическите си години в гимназията, когато негов приятел му носи магнетофонни ролки със записи от Ленинград. По онова време, в по-строгите години на социализма, слушането и разпространяването на тези песни е изисквало истинска смелост. С времето Панчев събира десетки касети и часове с редки записи и дори започва да организира тематични вечери, посветени на барда.
- Личният досег: Години по-късно, в ранния си журналистически период, докато работи във вестник „Антени“, Панчев получава уникалния шанс да се срещне и разговаря лично с Висоцки.
- Публикации: През годините той продължава да пише за него, като емблематична остава статията му от 1999 г. във вестник „Дума“ със заглавие „Висоцки: И блатните песни имат чар“. В нея той анализира дълбочината на творчеството му и го съпоставя с величия като Едит Пиаф.



