Архив

Автоновости

От книгата ми със съдействието на AI. Глава 3: „Автолевове“ и годините във вестник „Пари“…

Раждането на „Автолевове“ – когато автомобилната журналистика се правеше със сърце
Всяка голяма журналистическа история има своето начало и своите кръстници. За мен това начало във финансовия всекидневник „Пари“ е свързано с името на покойния Антон Малчев – тогава отговорен секретар на вестника. Именно той ми подаде ръка и ме привлече като автор, вярвайки в опита и усета ми към автомобилите. Малко по-късно в редакцията се присъедини и друг скъп колега, който за съжаление също вече не е сред нас – Пламен Ангелов.
Антон Малчев имаше силен нюх към читателския интерес и скоро създаде специализираното приложение „Автолевове“. С Пламен Ангелов веднага се хвърлихме в дълбокото и започнахме да го пълним със съдържание, което да отговаря на динамичното време – време, в което българинът тепърва откриваше западните автомобили, лизинга, новите вносители и автомобилния бизнес.
Съдбата на вестникарските редакции обаче никога не е спокойна. Скоро ръководството освободи Антон Малчев и с Пламен трябваше да поемем щафетата и да продължим сами. Работата ни даде резултат и се утвърдих като основен автор на автомобилната тематика. Това не остана незабелязано и главният редактор на „Пари“ Евгени Петров ме назначи на втори трудов договор, за да поема изцяло правенето на приложението.
Така „Автолевове“ се превърна в моя запазена марка – и в пряк, и в преносен смисъл. Неговата лепенка пътуваше с мен по европейските тестове и стоеше гордо върху калниците на най-новите модели на BMW, Saab и десетки други марки, показвайки, че българската автомобилна журналистика има свое лице и авторитет. С течение на времето Пламен Ангелов израсна професионално и стана заместник-главен редактор на финансовия вестник, а аз продължих да водя „Автолевове“ брой след брой, година след година – чак до 2001 година.

Продължение →

От книгата ми със съдействието на AI. Глава 2: BMW. „Доведете ни Краси Панчев, после ще говорим“ – моите години с BMW….

Връзката ми с баварската марка не започна на лъскав автосалон, а още в края на 80-те години, по 40547_150002298348449_3136450_nвремето на социализма. През 1988 г. успях да направя интервю с видна фигура от ръководството на BMW – пробив, който по онова време изглеждаше почти невъзможен, но отвори врата, която никога повече не се затвори.
С годините контактите ми с Мюнхен прераснаха в истинско професионално доверие и лично приятелство. Бях особено близък с Дирк Тейстма (Dirk Teitsma) от отдела за връзки с медиите на концерна. И до днес пазя един от най-ценните си журналистически сувенири – луксозна книга за историята на марката, подарена ми лично от него, на чиято първа страница стои собственоръчното му посвещение: „На моя приятел и фен на BMW Красимир“.
Не по-малко топли бяха отношенията ми и с д-р Калинке, ръководител на мотоциклетното подразделение BMW Motorrad. Освен множеството подаръци и жестове на внимание от тяхна страна, имах честта да бъда канен на знаковите събития на марката у нас – включително на официалната церемония по предаването на мотоциклети BMW за нуждите на българската полиция. Тогава не просто отразих събитието като журналист, а лично заснех официалните фотографии, които влязоха в архива на МВР.
В онези години авторитетът и близостта ми с марката в България бяха достигнали дотам, че когато в София пристигнеше висш мениджър от централата в Мюнхен, първите му думи често бяха: „Доведете ни Краси Панчев, после ще говорим“.

Продължение →

От книгата ми със съдействието на AI. Глава 1: SAAB. Когато 90-те миришеха на шведско турбо и авиационна стомана

Имаше едно време през 90-те години, когато автомобилната журналистика в България не беше просто преписване на прессъобщения, а истинско приключение. Време, в което автомобилните марки имаха лица, характер и дух, който можеше да усетиш още щом завъртиш ключа – не на кормилната колона, а долу, между седалките.
За мен това време носеше името Saab.
Съдбата ме срещна отблизо с шведската марка още у нас. С управителя на фирма „Грифин“ – официалния представител на Saab за България тогава – бяхме съседи в един блок в столичния квартал „Красно село“. Тази близост прерасна в приятелство и доверие, благодарение на което получих нещо, за което всеки автомобилен журналист тогава можеше само да мечтае: дадоха ми лично да си карам един Saab 900. Онзи истински, неподправен шведски автомобил, създаден от авиационни инженери, в който всяко копче, извитото предно стъкло и характерният звук на двигателя те караха да се чувстваш не просто шофьор, а пилот.
Но истинската магия предстоеше. Имах привилегията да бъда единственият български журналист, канен два пъти на международни тестове на Saab в златните години на марката.
Първият път ме отведе на легендарната писта „Хунгароринг“. Там, далеч от ограниченията на обикновените пътища, тествахме на предела моделите Saab 9-3 и Saab 9-5. Усещането да вкарваш в завоите на писта от Формула 1 шведски седан, чието турбо се развърта с безпощадна прецизност, е спомен, който не избледнява.
Именно на „Хунгароринг“ съдбата ми подари и една от най-паметните срещи в кариерата ми. Запознах се с европейския шампион по рали крос Пер Еклунд – живата легенда, чието име е завинаги вплетено в спортната история на Saab.

Продължение →

Трябва да потърся на тавана си в архива страницата си в тогавашния в. „Прогрес“ – издание на Българските технически съюзи. През 1988 правих интервю със самия Бернд Пишетсридер – преди главоломната му кариера. Виж какво пише в Мрежата за него. Интервюто направих по соца със съдействието но Автокореком…Там бяха мои хора. Инж. Стефан Хаджиниколов…

През 90-е изпълнявах ПР функции на Castrol и Valvoline в България. Организирах пресконференции и сбирки с журналисти в Новотел Европа. Раздавах фирмени якета и часовници… По-старите в бранша помнят. Имаше случай, когато за в. „Пари“, чийто гараж снабдявах и поддържах, само срещу един мой подпис пълнеха без пари ван с масла Castrol. Когато Opel General Motors и Daewoo напускаха България преди години, ми предлагаха да купя от тях специално като за довиждане и като близък на тях, нов автомобил с 30% отстъпка…За гаража на „Пари“ само срещу мой подпис сменяха гуми и амортисьори на началници от редакцията от моя близка фирма…Тех Ко. Маргарит Мечев, мой приятел по онова време, с когото се познавахме от Автокореком, където завеждаше Части и аксесоари…

На тавана ми има избрани изрезки от вестиници, в които съм писал. Повечето ги имам набрани и на компютърни файлове. В мене е и целият архив на „Авто Мото Свят“ с подписваните документи от промените до 2003. Подписвани договори от началниците и заповеди. Включително в мене са официални копия от заповедите да освобождаване на предишни шефове.

Нов играч на сцената Dongfeng Forthing T5

DONGFENG Forthing T5 е модерен средноразмерен SUV, който се предлага в България чрез Dongfeng Forthing T5официалния представител China Motor Company (chinamotor.bg).

Основни характеристики на Forthing T5

  • Двигател: 1,5-литров турбобензинов двигател с директно впръскване и мощност от 170 к.с. (максимален въртящ момент 280 Nm).
  • Трансмисия: 7-степенна автоматична трансмисия с двоен съединител (DCT) и предно предаване.
  • Размери: Дължина 4545 мм и междуосие 2720 мм, осигуряващи просторен интериор с 5 места (конфигурация 2+3).
  • Технологии и мултимедия: 15,6-инчов централен дисплей, 8,8-инчово дигитално приборно табло, поддръжка на Apple CarPlay и Android Auto.
  • Комфорт: Шофьорска седалка с електрическо регулиране в 10 посоки, отопление, вентилация и масажна функция, както и електрически панорамен покрив.
  • Безопасност и асистенция: Автоматично аварийно спиране, предупреждение за челен сблъсък, асистент за поддържане на лентата, адаптивен круиз контрол и 360° панорамна система от камери.

Можете да разгледате пълната гама или да запишете тест драйв директно през уебсайта на China Motor Company. Продължение →

За някои „колеги“, с които съм работил…

Когато постъпих през януари 1982 г. в „Авто Мото Свят“ и не приемах работилите там за равни…

Те се чудеха откъде идва това у мене и се опитваха да ме мачкат и унижават.

А аз вече бях вече бях работил няколко години във вестник с доста по-голям тираж – „Антени“ имаше 375 000. Ресор още там  ми беше и Безопасност на движението…

Бях писал в най-много тиражните издания у нас, дори в официоза – „Работническо дело“ – 1 млн. И къде ли не…

Ходил бях в шест страни на Запад зад Желязната завеса – в Турция, Гърция, Италия, Ватикана и Франция. Че дори – и в Монте Карло бях влизал в Казиното…

Имах награди от СБЖ, бях прекарал с месеци в страни от т. нар. Соц лагер.

И ето сега за тези „колеги“ никой нищо не чува и не знае и къде са…

А какво самочувствие имаха и как се опитваха да ме мачкат и унижават години наред…

Ето и сега в момента, на някои, които се изживяват като големи имена в бранша, съм им редактирал статиите, когато прохождаха…