Както се казва – с професора, преди да стане толкова популярен от телевизиите, си пиехме питието…

Знаех го още от времето, когато беше гл. редактор на сп. „Театър“…Следващите редове датират от онова време.

Идвал е у дома и жена ми му прави спагети, които Ценко Минкин, с когото също се познавахме, донесе от Италия…

Докторът е кръстник на книгата ми „Кръстопът на бурни страсти“…

…Всички хора срещат или забелязват автомобила в ранно детство. Радват му се и го възприемат като някакво чудо. Това беше характерно особено за моето поколение, когато бяхме още деца.  Колата беше мечта за милиони. Тя не случайно се нарежда между любимите играчки. Младите обичат бързината, динамиката, състезанието, ефекта. А в тяхното съзнание автомобилът олицетворява всичко това. И съвсем естествено обира възхищенията.

За съжаление човек в колата е много често враждебен и по-малко миролюбив. Мнозина с лъскави возила се държат чорбаджийски. Гледат свирепо. Стискат кормилото като боксова ръкавица. Лицето им е напрегнато, а смехът им е нервен. Много рядко ми е да срещнат усмихнат шофьор. Продължение →

Това също ще включа в „Кръстопът на бурни стасти“…

Работил е, като редактор в Българската  национална филмотека, в списание „Пламък“, в културния отдел на вестник  „Земеделско знаме“, и в отдел Критика на вестник  „Литературен фронт“.  Атанас Свиленов е бил  главен редактор на вестниците „Литературен форум“ и „Демокрация“, както и директор на Българската национална филмотека.

Той е  бил автор и водещ на телевизионни  предавания и рубрики, свързани с киното и филмовата критика. От 2001 до 2008 година оглавява телевизионнния  фонд  на Българската национална телевизия.

Със Свиленов често бяхме на маса в Съюза на писателите, когато клубът беше на „Ангел Кънчев“…

Имах късмет и съм благодарен, че там ми отделиха внимание и успях да говоря с някои известни личности…

…Необяснимо ми е привикването с бедствието, със злото, чудовищната апатия, безразличието. Изглежда съвременният човек развива някаква нравствена деформация под въздействието на огромния поток информация, който го залива. Той чете, че толкова и толкова хора са загинали в някоя война, чува от радиото и телевизията, че убитите по пътищата са такава и такава цифра, но емоционално не оценява статистическите показатели. Не си прави труд да вникне колко трагедии и драми скриват те. Има някакво привикване. Има и примирение, че злото е като че неизбежно – просто се съдържа в технизацията, в развитието на цивилизацията. Продължение →

С покойния експремиер се познавах от 1982 г. Той водеше юридическа рубрика преди промените при мене във вестника. 

Тогава още беше зам.-председател на Градския съд.

Ходил съм и в дома му у тях.

Като бивш някога автомобилен съдия, после Попов, като стана премиер, посещаваше и наши спортни мероприятия на Съюза на автомобилистите.

Помня как ми казваше – „Кажи, ако имаш нужда от нещо, да ти помогна..“

Чест му правеше.

Експремиерът дойде да ме поздрави и на честването на 45 години „Авто Мото Свят“, което организирах през 2002 г.

Тази публикация смятам да включа в готвената от мене книга „Кръстопът на бурни страсти“.

…Животът ми като правник тръгна и вървя така, че по необходимост се занимавах с пътни произшествия. В началото – като юрист консулт в Държавния автомобилен транспорт и едновременно с това – като активен деятел на Българския автомобилен и турингклуб и СБА. И почти 20 години – като съдия в Софийския градски съд…

Транспортните престъпления представляват само част от пътно транспортните произшествия. Но в тях особено добре се откриват причините и условията за не особено насърчителното състояние на пътната безопасност у нас. В съдебния процес те са предмет на цялостно издирване, степенуване, преценка. Докато при статистиките на КАТ за едно произшествие се отчита само една причина, по делата за пътно транспортни престъпления причините само по изключение не са повече от една. Съдебната практика дава далеч по-точна и по-полезна картина. Ако зависеше от  мене, бих изградил държавната политика за борба с това зло върху съдебната статистика. Продължение →

Херберт Вернер Квандт (22 юни 1910 г. – 2 юни 1982 г.) е германски индустриалец и член на Нацистката партия, на когото се приписва заслугата за спасяването на BMW в момент, когато компанията е била пред фалит, като същевременно реализира огромни печалби от това.

По en.wikipedia.org/wiki

Квандт също така ръководи използването на десетки хиляди роби-работници във фабриките на семейството си по време на Втората световна война; много от тях загиват.

Ранни години

Херберт Квандт е роден в Прицвалк като втори син на Гюнтер Квандт и Антоние „Тони“ Квандт (с моминско име Евалд). Антоние умира от испански грип през 1918 г. Квандт страда от заболяване на ретината, оставило белези, и от деветгодишна възраст е почти сляп. Поради това се налага да се обучава у дома.

Нацисткият период

Документалният филм „Мълчанието на Квандт“ (The Silence of the Quandts), носител на наградата „Ханс Йоахим Фридрихс“ и излъчен от германската обществена телевизия ARD, разкрива през октомври 2007 г. ролята на семейните предприятия на Квандт по време на Втората световна война. Нацисткото минало на семейството не е било широко известно, но филмът го разкрива пред широката общественост и изправя семейство Квандт пред въпроси относно използването на роби-работници във фабриките им по време на войната. В резултат на това, пет дни след излъчването, четирима членове на семейството обявяват от името на цялата фамилия Квандт намерението си да финансират изследователски проект, в рамките на който историк да проучи дейността на семейството по време на диктатурата на Адолф Хитлер. Независимото проучване от 1200 страници, публикувано през 2011 г., стига до заключението: „Квандт са били неразривно свързани с престъпленията на нацистите.“ Продължение →