Архив

Автоновости

Aptera завърши първия автомобил за клиент

Базираният в Калифорния разработчик на слънчеви електрически превозни средства Aptera аптеразавърши първия си автомобил, предназначен за клиент. Триколесният соларен автомобил предстои да бъде доставен на ранен инвеститор извън САЩ.

Първият автомобил на Aptera за клиент е с матово черно покритие, наречено „Noir“.

Изображение: Aptera Motors

aptera.us 20.11.2026 г. – 15:00 ч.

Всичко за слънцемобилите и  Aptera можете да намерите в последната ми книга на пазара

Всичко за слънцемобилите и Aptera можете да намерите в последната ми книга на пазара

Програмата „Accelerator“ на Aptera Motors беше насочена към ранни инвеститори, подкрепили компанията при финансирането на разработката на превозното средство. Редът на доставките се определя въз основа на размера на всяка инвестиция. Начело в списъка е Хартоно, който е и изпълнителен директор на GDP Venture.

Според компанията, базираният в Калифорния производител е завършил първия екземпляр от своя триколесен слънчев електрически автомобил, предназначен за клиент. Превозното средство е предназначено за Мартин Хартоно – първият участник в програмата „Accelerator“, инвестирал в компанията на ранен етап. Автомобилът е с избраното от клиента матово черно покритие, наречено „Noir“, и предстои да бъде изнесен от САЩ.

С това постижение Aptera достига поредния етап по пътя към пазарния си дебют. Превозното средство обаче все още не е предадено на клиента, нито доставката е финализирана. От завършването на един-единствен автомобил за клиент все още не може да се прави заключение за преминаване към редовно серийно производство. От Aptera обявиха намерението си възможно най-скоро да завършат още автомобили за ранните си клиенти. Продължение →

Едно време в гимназията бях фактор…

Едно време в гимназията бях фактор, докато в училище някои тогава не бяха никои – сега фактори в разни международни банки и т. н.,  Ходеха на училище с една скъсана престилка…

Близък бях много с директорката, която ми приготви и документите да кандидатствам дипломация в Киев…

Ходех на уроци дори при преводача по това време на Дикенс.

Но се разболях и не можах да се явя на изпита…

По онова време бях близък с учещи – приятели във френската гимназия, където имаха и рок група.

Директорката разреши да ги поканя и да свирят във фоайето на гимназията…

Свиренето при буйни ритми и китари продължи до четири сутринта.. И нямахме проблем.

С Батето Иван Славков ни свързваше далечна родствена връзка…

Баща ми и майка му бяха роднини от едно село.

Съседката зад стената ми, която почина, преди години, беше възиитателка на децата им с Людмила. Имам от онова време автографи на техении книги от Живков и на Людмила.

На времето, като малки, тя ги водеше и у дома. Пазя подаръци от тях.

Когато се повреждаше телевизорът ми, Батето пращаше у нас неговия  портативен – да не останем без телевизия…

Имам доста подаръци от онова време от Славков, включително страхотна британска вратовръзка…Срещахме се и на понапитка в заведението едно време на ъгъла на „Нансен“ и „Васил Левски“…Там се събираше компания на Батето.

Когато имах неприятности с ръководството на СБА, казвах на баща ми – потърси Славков, да помогне. Баща ми казваше – не става, аз съм честен човек…

В 7-ма гимназия бях съученик и с Радко Янкулов, известно време бяхме в един клас, а и с Румен Бояджиев…

В 7-ма гимназия бях съученик и с Радко Янкулов – известно време, той водеше спортна рубрика при мене.

Направи и два специализирани броя на „Авто Мото Свят“ свързани с ралита по мое време.

Когато беше директор на Радио Ком, директно с него на микрофон направихме предаване за Висоцки…

Учехме в един клас и с Румен Бояджиев. Румен седеше на пъвия чин на средната редица. Пазя негови снимки, които съм му правил още в клас.

След години, като главен редактор, му гостувах в студиото му, направихме интервю за автомобилите на ФСБ…

А Радко, след като беше и директор на БНР, почина..Поклон!

Още докато работех в „Авто Мото Свят“, получих инфаркт и осакатях от условията на труд. И кадровата политика на СБА…Случи се и така, че ме извозваха и с Бърза помощ директно до болница..Показателно е, че две години по-късно минах през ТЕЛК…Вече имам голям процент увреждания. Слава богу, че поне още пиша…И не се предавам. Но през декември трябва да ме оперират…Не е сефте да влизам в болница…

Оценките в училище и Университета не доказват какво можеш..

В Университета имах тройки по Журналистическа стилистика и по английски…

Преподавателите ми, ако бяха живи, щяха да получат инфаркт…

Изадох 11 книги и два англо-български речника.

А по български език и литература в гимназиата имах една от малкото петици…Другото беше шест…

Имах много висок бал за изпитите в Университета и сред приетите тогава само 30 души, бях шести в списъка без привилегии…

Приеха ни само 30 човека, а завършихме 60…Без комантар!