Публикувано някога  в централен тиражен вестник.

За публикацията спечелих дори парична награда от редакцията…

…На младини изминавах по 10-12 километра пеша – обикновено там, където няма автомобилно движение. Колите станаха толкова много – и гарирани по тротоарите, и минаващи постоянно по улиците, че човек не може да избяга от тях. Все по-малко място остава за нас, пешеходците.

Човекът зад волана си има своята работа, нека си я гони. Но, ако седна на негово място, уверявам ви – на първите сто метра ще катастрофирам. Защо? Ще ми направи впечатление някое дърво, някой прозорец. Ще погледна, ще се залисам и ще стане белята. Когато човек се движи пеша, всяко цветче се набива в очите му, всяка тревица… Това духовно напластяване липсва, когато гледаш от прозореца на автомобила. Вместо това виждаш шеметна върволица от хора, която не оставя нищо в душата.

Като човешки напредък колата не може да се отрече. Факт е, че ако някой припадне, колата ще го откара до близката болница. Самият аз винаги се ползвам от услугите на такситата.Но въпреки това не обичам автомобила. Огорчава ме с тази своя алчност да задминава.

Гоним все бързината, а не се замисляме колко духовни загуби нанася това. Грижите, които има собственикът му, са много – да го мие, да го лъска, да го човърка…През туй време би могло нещо да прочете. Има хора, които книга не вземат, картина не поглеждат, никога не отиват на концерт. А все около автомобила се въртят.

Пък и защо да си купувам кола? Има една поговорка То не било на младица, та на бяла брадица! Вече са остарели рефлексите ми, ставите ми, остарял е вървежа ми. Като знам как съм устроен, дори от лотария да спечеля кола, не бих шофирал. Щеше да ми направи впечатление някое хубаво момиче и щях да искам да го изпращам с нея. Щях да стана безплатен развозвач на всички свободни момичета. А моето сърце е малко отзивчиво към женските несгоди… Продължение →

Освен, че издадох 10 книги, свързани с автомобила – единствен у нас, писал съм и други неща и продължавам да готвя за издаване.

Опитах и с художествена проза. През 2010 г. излезе мой сборник с разкази. По това време беше одобрен на редколегия и за публикуване мой разказ в най-голямото в Европа издание на българските емигранти…Това – във Виена…

Готвя сега и своите „Предизвикани мемоари“ – за неща, които съм съпреживял и за популярни у нас личности, с които съм контактувал.

Разказвам и за появата и историята на автомобилния жанр в медиите в България, в който сам съм участник.

Също съм започнал и сборник с пътеписи от местата по света, където съм бил. “ С български маратонки, автомобили, боинги и Minolta по света.“. Още повече, че покрай автомобилите бях на три континента и стигнах два световни океана – Тихи и Атлантика.На места съм бил и по пет-шест пъти…Във Виена напр., в Швейцария, Франция  и т. н…

Мисля да придружа пътеписите си и със собствени снимки, които сам съм направил. Имам архив с над 120 филма… Снимал съм дори английската кралица и легендарния Айртън Сена…

Работя и над по-различни неща. Напр. над сборник и с интервюта с известни в миналото български артисти и писатели – неща от ранния ми период  в „Антени“ и в „Авто Мото Свят“. Когато започвах.

В „Антени“ писах не само за безопасността на движението, но и сътрудничех на културния отдел. Продължение →

В историята на медиите в България, свързани с автомобилите, няма нито една, награждавана с някакво отличие – не само с държавно, но и с каквото и да е отличие…

За своята 25-а годишнина преди промените „Авто Мото Свят“ беше награден с орден „Кирил и Методий“ първа степен. При културните дейци, наградени с него преди години, този орден се споменава.

Сега има орден „Св. св. Кирил и Методий“.

Юбилейният брой преди години беше първият цветен и на офсет, в историята на изданието.

Дотогава „Авто Мото Свят“ излизаше черно бял с допълнителен син цвят и на висок оловен печат.

Между другото и моят баща навремето беше награден с „Кирил и Методий“ първа степен…Той е автор на концепцията за петдневна работна седмица в МВР някога… Продължение →