Архив

Цар Фердинанд и автомобилите

Известно е, че първата кола в Царство България е на чехския търговец Август Шедеви. Това е един червен De Dion Bouton, който пристига през

Мерцедесът на Фердинанд в музея на София

Мерцедесът на Фердинанд в музея на София

1896 г. на Централна гара, въпреки, че някои източници сочат, че преди това е имало един електромобил. Времето се пада по Велкиден и от изумление свирещият на гарата оркестър млъква. Някъде към „Витошка” следите на „де диона“ се губят.

De Dion-Bouton е френска фирма за автомобили. Основават я граф Албер Де Дион, Жорж Бутон и Трепарду през 1883 и започват работа над създаването на паровия екипаж без коне. През средата на 1890 г., разбирайки несъвършенството на своите творения, Де Дион взема решение за преминаване към пускане на автомобили с бензинови двигатели. Графът започва с разработка на собствен бензинов едноцилиндров мотор, за който изобретява устройство, което се явява не нещо друго, а праобраз на днешното електрическо запалване. В резултат агрегатчето достига обороти, които няма при другите. През 1895 г. новото задвижващо средство има обем всичко 185 куб. см с мощност ¾ к.с. при 1500 об./мин. Вероятно първата кола, дошла в България е от тези  модели.

Фердинанд на Старозагорската гара

Фердинанд на Старозагорската гара

След чеха автомобили у нас си купуват още няколко чужденци. За шведския търговски консул Фанта в София през 1902 г. е доставен още един De Dion. Това е първият автомобил в дипломатическия корпус у нас. Каран е от нает българин, който се явява първият български шофьор.

Първото гражданско ведомство в България, което придобива автомобил през 1905 г., са Централните пощи. Става дума за De Dion с едноцилиндров двигател от 8 к. с., снабден с кутия с карбид, използвана за осветление. С колата идва френският инструктор Етиен Гро, на който държавата плаща дневно по един наполоен. След това шофьор на автомобила става Емил Неф.

София - Народното събрание

София – Народното събрание

В България се организира и първият курс за шофьори от Г. Беновер. Емил Неф и министърът на пощите и железниците Антон Франгя правят първото пътуване с автомобил у нас.

Фердинанд в една от своите коли

Фердинанд в една от своите коли

При едно от своите пътувания през есента на 1905 г. цар Фердинанд гледа ралито „Мюнхен – Берлин” и е впечатлен от „мерцедеса”, който печели второ място. Владетелят купува колата, заедно с шофьора Курт Ендерс. Сега тази кола е запазена и се съхранява в музея на София.

Вилхелм Майбах – шеф инженер на DMG, конструира първия официално наречен Mercedes през 1901 г., който е спортен автомобил. Той има мощност на двигателя 35 к.с., метална рама и нисък център на тежестта. Решетката на радиатора му за първи път е с формата на медна пита. Превозното средство включва много иновации и се смята днес за първия модерен автомобил. Както се вижда българският владетел твърде добре се ориентира в света на моторите и е купувач на немската марка непосредствено след появяването  й.

На следващата година Фердинанд взема още един автомобил и назначава за шофьор Гут Херман. Така през 1906 г. дворецът има вече 6 коли. Назначени като шофьори са още Вай Едмон и Либних Ото – фирмени шофьори на Mercedes. По това време в гаража му се появява и един Packard. През 1907 г. царят издава заповед да се създаде към войската автомобилно отделение.

Марин и Методи Лъскови с техния Форд Т

Марин и Методи Лъскови с техния Форд Т

През 1909 г. се образува в България първото автомобилно дружество за превоз на пътници по линията София – Самоков. През ден по маршрута пътува по един от двата автомобила, които имат само един шофьор. По това време шофьорите в България са 10 – 12.

В България се откриват и първите четири автомобилни представителства, необвързани с конкретна марка. У нас пристига първият Ford. В армията се създава за пръв път  автомобилно отделение.

През 1912 г. не без участието на Фердинанд към железопътната дружина в София е създадено първото автомобилно поделение с десет камиона. На 9 март в столицата на Царство България са въведени първите правила за движение и се утвърждават пет знака.

Свидетелите на това време разказват една забавна история. В началото на миналия век в София имало само две коли – на царя и на банкера Атанас Буров. Веднаж те се сблъскали. Народното събрания специално се събрало да реши въпроса. И се стигнало до първия Закон за движение по пътищата. В него изрично е записано, че когато царя изкарва автомобила си, този на Буров трябва да си стои в гаража.

На 10 декември 1915 г. в София пристигат 130 товарни автомобила и 30 линейки с плътни гуми за военното министерство. През Първата световна война в България се сформират 22 камионни отделения.