ZIL-4104

ЗИЛ-4104 е лек автомобил от представителен клас с каросерия тип лимузина, пускан от завода „Лихачов“  през 1978-1983 г. Опитните образци и първите автомобили са с означение ЗИЛ-115, което впоследствие е заменено от  ЗИЛ-4104.

Лимузината е с 4 врати и 7 места, двигателят е отпред, задвижващи са задните колела. Трансмисията е 3-степенна автоматична.  Дължината на колата е 6339 мм, при ширина 2086 мм и височина 1500 мм, клирънс – 173 мм. Междуосието е 3880 мм. Пълната маса е 3860 (1800+2060) кг. Автомобилът е от F-сегмент. Обемът на резервоара е 120 л.

ЗИЛ-114 бил конструиран с голям запас и можел да се произвежда още дълго, но към средата на 70-е остарява. Затова през октомври 1974 г. конструкторите се заемат с нов автомобил. По това време е готов форсиран мотор за ЗИЛ-114. Бил увеличен неговия работен обем и мощността нараснала на 315 к.с. В началото на 1977 г. е сформиран новият облик на модела.

Подобно на чуждестранните автомобили от висш клас по онова време е направена радиаторната решетка, която става главен елемент на външния вид. Добавена е солидност и тежест на формите. Появяват се хромирани лайсни около арките на калниците. Интериорът се изгражда с оглед целта на автомобила – за държавните деятели от висок ранг. Приемните изпитания на ЗИЛ-115 (такъв бил заводският индекс) били проведени през януари 1978 г., в началото на октомври била сглобена първата партида, получила означение ЗИЛ-4104.

ЗИЛ-4104 станал последният автомобил, от който се ползвал генералният секретар на ЦК на КПСС – Леонид Брежнев.

Всичко от 1978 г. до 1983 г. са построени 106 автомобила ЗИЛ-4104 в различни модификации.

За съжаление, след като отработвали срока си на служба, всички образци били унищожавани. Същото ставало и при смяна на ръководството на страната.

От 1983 г. до 1985 г. се пускал ЗИЛ-41045, отличавал се от базовия само по някои външни разлики. От 1986 г. до 2002 г. – ЗИЛ-41047, също отличаващ се само по детайли. Всичко от последния с модификациите му са изработени само около 200 коли. Двигателят, трансмисията и ходовата част са като при ЗИЛ-4104.

Каросерията на автомобила е закрит целометалически четириврат седан със седем места и три реда седалки от типа лимузина. Предните калници са свалящи се, задните са заварени. Предният салон е отделен от задния пътнически с преградно повдигащо се стъкло. Двете средни седалки са сгъващи се. Автомобилът имал отделно отопление и климатик за предната и задната част на купето, електрически стъклоподемници, многовълнов стереорадиоприемник с магнитофонна приставка и шест говорителя, лампи за осветяване на всяко пътническо място. Всички стъкла са трислойни, тонирани.

Детайлите на каросерията за изработени ръчно и индивидуално приготвени за сглобяване. Каросерията се покривала с 9-15 слоя боя, с промеждуточно сушене и полиране. Пътническият салон се изготвял според индивидуалния вкус на ползвателя, с рамки на стъклата и преден панел от карелска бреза и седалки с велурена обвивка.

Двигателят бил атмосферен, бензинов, четиритактов, 8-цилиндров, V-образен  (90°), с работен обем 7.7 л и мощност 315 к. с. Главата и блокът на цилиндрите бил  изготвен от алуминиева сплав, с „мокри“ чугунени гилзи. Във всяка глава имало разпределителен вал с по два клапана на цилиндър с хидрокомпенсатор, задвижвани от двуредна ролкова верига. Имало четирикамерен карбуратор и две бензинови помпи. Радиаторите били два, маслени – единият с охлаждане от системата за охлаждане на двигателя и втори – с въздушно охлаждане. Имало 12-волтово контактно транзисторно запалване, генератор за променлив ток 1,15 кВт), две акумулаторни батерии с общ капацитет 120 Ач.

Автоматичната трансмиссия била с хидротрансформатор и тристепенна планетарна предавателна кутия. Селекторът за превключване бил на тунела между предните две седалки. Имало механичен стопор за удържане на автомобила на наклон. Той спирал да действа при потегляне. Превеждането на задните колела ставало с кардан с промеждутъчна опора и хипоидно главно предаване в неразрязания заден мост.

Предното окачване било независимо, на напречни носачи със стабилизитар за напречна устойчивост. Задното окачване било зависимо – на надлъжни полуелиптични ресори с реактивна тяга. Имало телескопични амортисьори навсякъде.

Дисковите вентилирани спирачки отпред били с диаметър 292,2 мм, дебелина 33 мм) и отзад  (315,7х32 мм). Двукръговият хидравличен привод действал на всички колела. Ръчната спирачка била барабанна. Задействала се с педал ляво от шофьора.

Отделни модернизирани варианти ЗИЛ-4104 се пускаха до 2000 г. По някои модификации информацията и досега е засекретена. Едновременно с лимузината се пуска в малка серия и комби верси, известна като „Черния доктор“, заради черния си цвят, ползвана като линейка в екскортите на правителството на СССР – ЗИЛ-41042 (ЗИЛ-115А).

През 1981 г. бил създаден и параден файтон ЗИЛ-41044 (ЗИЛ-115В) с автоматично покривало, което се задействало за 20 сек. Той бил със съкратена с 520 мм база, две врати и отсъствие на дясна седалка. Оборудван бил с ръчка-опора за приемащия парада, микрофони, радиостанция и антени на задните калници. Всичко били направени три такива автомобила.

До 2009 г. те приемали участие във военните паради на Червения площад – две коли били предназначени за министъра на отбраната и командващия парада, и една била резервна. Сега всички са в движение и се намират в Министерството на отбраната на РФ.

Във връзка с идването на нов Генерален секретар на ЦК КПСС в 1983 г., в автомобила били внесени някои промени – с ново обозначение ЗИЛ-41045 от него премахнали блестящата окантовка на калниците, лайсната отстрани се преместила на вратите по-нагоре, изменили предната част на колата – решетката на радиатора и фаровете, по-различни били и задните светлини. Други промени нямало.