Новият PEUGEOT 5008
Новият PEUGEOT 5008

Рекорди на скорост

Надпревара със скоростта

Световните рекорди за достигане на максимална скорост с автомобил имат интересна история. Тя е свързана с впечатляващи,

Stanley Rocket

Stanley Rocket

понякога нестандартни разработки и имената на десетки безумно смели пилоти и талантливи конструктори.
Фактите разказват, че на 18 декември 1898 г. е регистриран първият официален световен рекорд по скорост, който представлява 63 км. в час. Това става в местността Ашер, под Париж. Състезателят е Гастон Шаслу-Лоба, който кара кола конструкция на Jeantaud.
Едва ли това е най-бързият автомобил по това време. По-скоро конструкторът организира регистрацията и кани съдии за свидетели с цел реклама. Колата всъщност е електромобил, защото по това време бензиновите мотори не са така мощни и надеждни.
На 29 април следващата година Шаслу-Лоба за пръв път преодолява 100-километровата бариера на кола с цигарообразна каросерия Jamais Contente, достигайки 105 км. в час.
През януари 1904 г. Хенри Форд с цел реклама на своята току що създадена фирма, с кола Ford Arrow, с крайно примитивна конструкция, достига 147 км. в час.
По онова време братята Стенли правят парни автомобили, на един от които – Stanley Rocket – през януари 1906 г., пилотът Фред Мариот достига 205 км. в час на плажа „Дейтона”. Дългият и равен терен на това място служи за поставяне на рекорди до средата на 30-те години.
На 23 април 1911 г. американецът Боб Бармен с кола Blitzen Benz достига нов връх – 228 км. в час. Но по това време международната автомобилна федерация (FIA) изисква разстоянието да се измине в двете посоки, с цел отчитане на вятъра, а Бармен кара само в едната посока. Така че рекордът не е официално признат.
През 1925 г. легендарният състезател Малкълм Кемпбъл достига скорост от 242,79 км. в час. Преди това той поставя и други свои рекорди на автомобили, наричани традиционно „Синята птица” – Bluebird. Двигателят е Sumbeam от 350 к.с. – сега позабравена английска марка, прекратила съществуването си през 70-те години, след като я купува Chrysler.
В края на 1926 г. отказалият се от „самбимовските” коли Кемпбъл прави болиди собствена конструкция, наречени пак „Синята птица” – Bluebird, но с авиационен мотор Napier-Layon. Автомобилът официално е наречен Campbell-Napier. По това време е скъпо да се разработва за целта специален двигател и се ползват авиационни. Според правилата на FIA моторът трябва да

задвижва задните колела.
В началото на 1927 г. на плажа „Пендина” – Великобритания, Кемпбъл вдига скорост от 281 км. в час. Той не се оказва дълго

Sunbeam 350

Sunbeam 350

непостижим. Sumbeam прави нова рекордна кола с мощност 1000 к.с. и два авиационни мотора. Автомобилът за пръв път минава изпитания в аеродинамична тръба. Този път на плажа „Дейтона” зад волана й сяда Хенри Съргрейв, който достига рекордните за това време 327 км. в час. Преодоляна е 300-километровата бариера. През 1928 г. Кемпбъл отново излиза на старта с нова „Синя птица” и на „Дейтона” достига 333 км. в час.
Идва 1929 г. и сред автомобилите-рекордьори отново напред се откроява Sumbeam. Новата кола се нарича „Златна стрела”- Golden Arrow. С нея Хенри Съргрейв поставя рекорд от 372,46 км. в час.
През 1935 г. след серия рекорди Кемпбъл развива скорост от 486,609 км. в час на изсъхналото солено езеро „Боневил” в щата Юта. Установява се, че солената повърхност на езерото е не само идеално гладка, но и осигурява превъзходно сцепление на колелата. Практически всички следващи рекорди на скорост се поставят тук. Кемпбъл печели за седми път световния рекорд с автомобили с двигател Rolls-Royce, като моторът с обем 39,5 литра V12 има мощност 2300 к.с. На солните полета „Боневил” Кемпбъл е първият пилот, който надминава 300 мили в час, когато е на 50 години.
На 23 август 1939 г. след конкурентна борба между Истън и новия му конкурент – Коб, последният, с автомобил с капкообразна форма, преодолява 595 км в час.
16 септември 1947 г. също е възпоменателен. Коб, отремонтирал своя стар болид, достига 634,37 км. в час. За съжаление, както Съргрейв, през 1952 г. той загива при опит да подобри рекорда за скорост по вода.
През 1948 г. почива от болест на сърцето легендарният английски състезател Малкълм Кемпбъл. Казват, че в последните години от живота му се случва интересна история. Той тръгва за покупки из Лондон, но търсейки необходимия му магазин кара така бавно, че забавя цялото движение. В края на краищата го спират полицаи и един от тях се усъмнява, че Кемпбъл може да

1929 Golden Arrow

1929 Golden Arrow

кара автомобил. Налага се Малкълм да показва шофьорското си свидетелство. Съобразявайки, че пред тях е легендарният британец, поставил световния рекорд по скорост, полицаите изпадат в смут. Но все пак се налага да глобят Кемпбъл с 5 шилинга за много бавно управление на автомобил…
През 1960 г. на старта в Боневил застава автомобилът Bluebird CN7 на сина на Малкълм Кемпбъл – Доналд Кемпбъл, който решава да подобри рекорда на баща си на същото място. При един от опитите, колата на пълен ход излита във въздуха, преобръща се и се удря в земята. Състезателят се отървава с леки драскотини, но машината трябва да се ремонтира. Поставяйки й висок кил, Доналд я откарва в Австралия на соленото езеро „Ейр”. Но австралийските дъждове превръщат гладката езерна повърхност в непроходимо блато и опитите се провалят.
Шансовете на Доналд Кемпбъл да постави рекорд се реализират чак през 1964 г., когато достига 648 км в час. Така, въпреки всичко, той влиза в кръга на най-бързите състезатели в света.
По-късно той прави „дубъл” на автомобила си и поставя рекорд и по вода, като става състезателят, носещ двата лаврови венци. След няколко години безпокойството на баща му се оправдава, когато приживе той го съветва да не се намесва в този спорт и

Кемпбъл-младши загива, както Съргрейв и Коб, при опит да подобри световния рекорд по вода.
През 1963 г. фактически Крег Бридлав преди Кемпбъл-младши подобрява световния рекорд на суша. С автомобил Spirit of America той достига 655 км. в час. Конструкцията е като при самолет, но без криле. Към реактивен двигател е прикачено триколесно шаси. Но FIA не признава рекорда, защото смята, че возилото не е автомобил. Положението е спасено от Световната мотоциклетна федерация, която решава, че превозното средство може да се причисли към мотоциклетите и така Бридлав поставя световен рекорд с „мотоциклет”… Но независимо от бюрократичните формалности в областта на световните рекорди започва реактивната ера.
През 1965 г. конкуренцията между новия Spirit of America Sonic-1 на Бридлав и Green Monster („Зеленото чудовище”) на Арт Арфонс завършва с победа на първия, който достига скорост от 966,5 км. в час. В това време главен проблем за реализиране на постижението стават гумите. Зад Бридлав застава компанията Goodyear, а зад неговия конкурент – Firestonе.
Група от специалисти, водена от Уилям Фредерик, завършва през 1976 г. своя прототип на рекорден автомобил „Моутивейтър”,

Blue Flame

Blue Flame

тестовете на който са на соленото езера в щата Орегон. Управлява се от Хал Нидъм и Кити О’Нийл. Най-добрата величина, която показва Нидъм е 997 км в час (все още далеч от постижението преди това на Гейбълич), но крехката 28-годишна О’Нийл успява да подобри дамския рекорд за скорост по суша, достигайки 825 км. в час.
Следващият опит за подобряване на световния рекорд е направен от екипа на Фредерик през лятото на 1977 г. на Мед Драй Лейк („Дивото сухо езеро”) в щата Невада, но болидът показва някои дефекти, включително и отказ на спирачно-парашутната система (в последствие се оказва че аварията е предизвикана от саботаж, но извършителите така и не са открити). В резултат от тези проблеми обаче, основните спонсори на проекта се оттеглят и Фредерик е принуден да потърси нов източник на средства. Финансовата подкрепа идва в лицето на световноизвестната американска пивоварна Budweiser, която смята, че лансирането на една “свръхзвукова бира” е оригинален и ефектен начин за реклама.
Става дума за амбициозен и изключително сложен проект, задвижван от полибутадиен, а в качеството на окислител е използван водороден прекис (за разлика от тогавашния световен рекордьор Blue Flame, при който за гориво е използван природен газ). Течността се пропуска през катализатор, където се разлага на водни пари и кислород. При висока температура от около 1200ºС полибутадиенът преминава в газообразно състояние и се възпламенява от струя кислород. Реакцията продължава около 16-20 сек., при което се създава тяга от 12 т. (еквивалентна на мощност от 48 000 к.с.). За увеличаване на тягата с още 2,5-2,7 т., конструкторите поставят в задната част на болида твърдогоривна ракета Sidewinder („Сайдуиндър”), която при нужда се включва самостоятелно.
През същата година претендира за първия човек, поставил свърхзвуков рекорд на суша – 1190, 377 км. в час, Стен Барет с

Thrust2

Thrust2

триколесен автомобил с ракетен двигател Budweiser Rocket – спонсор става известната марка бира. Но постижението е само в едната посока и не е признато официално. С това се подобрява рекорда на Гейбълич с Blue Flame от 1014 км. в час.
Успехът на Барет има 100 дни подготовка и в него са вложени $900 000.
Официално следващият рекорд за скорост става през 1983 г. – 13 години след Гейбълич, регистриран в Книгата на рекордите през 1970 г. с 1014,3 км. в час. Ричард Нобъл връща палмата на първенството на англичаните. Неговият автомобил Thrust-2 е също с турбореактивен двигател, както „Зеленото чудовище” на Арфонс. Но вместо ненадеждните гуми има метални дискове. Рекордът на Гейбълич е подобрен с малко – достигат се 1019,4 км. в час. Това става на Black Rock Desert.
През 1995 г. Енди Грин достига 1195,2 км. в час.
А на 15 октомври 1997 г. с Thrust SSC същият той – пилотът от британските ВВС Енди Грийн, преодолява звуковата бариера, достигайки 1227,99 км в час.

Успешният опит завършва след конкуренция на новия автомобил на Нобъл, който е конструторът, с два турбореактивни мотора, срещу Spirit of America Sonic-2 на ветерана Бридлав, започнала предишната година, чийто болид се поврежда.
Автомобилите-рекордьори, с които се постигат тези скорости, съвсем не са като суперкарите, които могат да се движат по обикновените пътища. Шеметните скорости с тях се постигат на специални места – главно изсъхнали солени езера или плажове. А техните пилоти остават в листата на най-смелите мъже на планетата.
Имаше информация, че се готвеше уникалната машина „Блъдхаунд SSC”, която през 2011 г. трябваше да развие скорост от 1600 км в час. Зад проекта стояха Енди Грийн и Ричард Нобъл.
Кога ще бъде достигнат следващият рекорд? Това днес не е известно. Бъдещето ще покаже…

ThrustSSC

ThrustSSC

Нещо повече за рекордьора Thrust SSC

Автомобилът е бил управляван от пилота от Кралските военновъздушни сили – командир на Изтребително крило – Анди Грийн, на Black Desert Rock в Невада, САЩ. Задвижва се от два Rolls-Royce двигатели Spey-турбовитлови, каквито се използват в британската версия на изтребител F-4 Phantom II. Колата е дълга 16,5 м, широка 3,7 м и тежи 10,5 т. Близнаците-двигатели имат нетна тяга от 223 кН, мощност от по 110 000 к.с. и горят около 18 л в сек.