Зигфрид Маркус

Претендент за създател на автомобила

Зигфрид Лиепман Маркус е роден на 18 септември 1831 г. в къща на „Маркт Стрийт” № 12 в Малхайм на 75 мили северозападно от Берлин.  Той е третият син на Лиепман Маркус и Роза Филип, която идва от Карлскрона, Швеция. Момчето скоро напуска родния си град и започва да работи като механик в Хамбург. През 1848 г., на 17 години, той работи вече в новооткритата фабрика на Siemens and Halske. В компанията много бързо откриват таланта на младежа.

За три години Маркус успява да изобрети телеграфна релейна система. С това свое откритие той получава една от първите си награди – 1000 таланта. На Зигфрид е възложено да прокара този телеграф между Берлин и Магдебург, преди откритието му да завладее света. Може да се каже, че то съкращава и най-големите разстояния. Първият кабел под морето минава от Калас до Довър през 1851 г. , а през 1866 г. е прекаран и първият трансатлантически.

Скоро Маркус става представител на фирмата в Австрия, където всички врати се отварят пред него благодарение на препоръките на собствениците на компанията. Той придобива популярност на специалист и откривател. Пристига във Виена през 1852 г., но скоро заема добър пост в Имперския физически институт. В Политехническия журнал на университета започват да пишат за откритията на Маркус в областта на механиката.

От публикациите научаваме, че Зигфрид получава поръчка от химика Карл фон Ауер да разработи метод за регулиране на пламъка на газовата лампа. Същата година Маркус разработва и спиртна лампа. През този период той асистира на професора по физиология и физика Карл Лудвиг в работата на неговата химична лаборатория. По-късно професорът отбелязва сред нововъведенията на младия човек графичен инструмент за литография и метод за копиране върху медна плака. За това свидетелства една публикация в издание на Имперската научна академия от 12 юли 1885 г.

Сред другите открития е и електромагнитен телеграфен индикатор, който за пръв път е инсталиран на телеграфната линия между Виена и Берлин през 1856 г. През 1858 г. той регистрира австрийски патент и за магнетно електрически индикатор, което довежда по-късно и до разработка на магнето при неговите двигатели с вътрешно горене. По-късно той получава поръчка за инсталиране на своите електрически системи и на телеграфа Прага – Виена и Виена – Прага. Негова е заслугата и за изготвяне на портативния морзов телереграф, което веднага намира приложение в пруската армия.

От 1852 г. до 1862 г. не по-малко от още пет патента се дължат на Зигфрид Маркус. На една от снимките към публикациите в научните издания от онова време се вижда и прототип на автомобил. Екземпляр от него е реставриран и се показва сега в Техническия музей за индустрия и търговия във Виена. Маркус тества и атмосферен двутактов едноцилиндров двигател, за пръв път управляван от клапани и с електрически генератор. Това е документирано от тогавашния фотограф инж. Алфред Бъберл.

Със своите електро открития Зигфрид става известен на кайзера и близък до императорския двор, многократно сътрудничи на Имперския инженерен армейски корпус. Особено с откритията си по отношение на разработването на детонаторите.

Въпреки че Маркус открива много от елементите, които правят двигателя с вътрешно горене реалност, въпреки че тества на пътя своя макар и примитивен автомобил още през 1864 г. и прави нови усъвършенствания в периода до 1882 г., той никога не претендира за регистриране на патент. Той не е доволен и непрекъснато усъвършенства своя карбуратор, своето магнетно запалване и създава ефективна система за трансмисия. 

Маркус прави друг по-съвършен автомобил през 1870 г. Автомобилите му се демонстрират и правят през  1874 г. и 1875 г. и притежават добър комерсиален потенциал. Една от „самоходките” е направена в завода на Лихтенщайн в Адамове, под Бърно. За пръв път Маркус внедрява четиритактов двигател и  карбуратор. Използва се електромагнитно запалване. Максималната скорост е 6 км в час – толкова, колкото и на колата на Кюно. Други източници сочат, че това е станало в периода 1888 г. – 1889 г. – твърде късно, за да бъде изобретението му първи автомобил в света. Колата става собственост на Австрийския  клуб на авто-мото любителите през 1898 г., когато Маркус почива. След това дълго време се пази във Виенския технически музей, но по време на фашистката окупация е унищожена, защото Маркус е евреин. След това се прави пълно копие. През 1950 г., при изкарване от музея за ретропарад, се оказва, че може да се движи.

Някои от елементите на тези машини Зигфрид патентова през 1882 г., но отстъпва патента за първия автомобил на Бенц и Даймлер, които вграждат в неговите  механизми  и откритията на Маркус, направени над 20 години по-рано в ръчно изработения auto-mobille на австриеца. Негова конструкция е реставрирана и се намира в музей във Виена. Присъстват и са запазени сведения за него  и в научната периодика от онова време.

На австриеца принадлежат 76 патента, от които 29 се отнасят до автомобила, за чийто създател австрийците смятат Маркус.