Асар Габриелсон

Съоснователят на Volvo

Асар Габриелсон и Густав Ларсон са основатели на Volvo. Вечерта на 25 юли 1924 г. те се срещат в стокхолмски ресторант. Двамата шведски автомобилни ентусиасти поръчват огромно блюдо с червени раци и след няколко часа се ражда идеята за компанията, известна като Volvo. По шведския календар 25 юли е денят на свети Якоб и Jacob става прозвището на първия модел OV4…

…Натанаил Торвалд Асар Габриелсон (13 август 1891 – 28 май 1962 г.) е шведски индустриалец и съосновател на Volvo. Роден e в Корсберг, Скараборгс, Швеция. Родителите му са Габриел Габриелсон Натанаил и Анна Ларсон Хелмина.

През 1911 г. Асар Габриелсон получава бакалавърска степен по „Бизнес администрация” от Стокхолмското училище по икономика. През 1912 – 1916 г. е нает като стенограф в канцлерството на Долната камара на парламента на Швеция. В 1916 г. се жени за Анна Терезия Андреасън (1890 – 1964 г.). Те имат четири деца – Ларс, Барбро, Ян и Бо.

Асар е нает през 1916 г. от Бьорн Притц в отдел „Продажби” на компанията за лагери SKF в Гьотеборг и е назначен за мениджър продажби за цялата компания на групата на 20 юни 1922 г. Този пост заема до началото на новата Volvo AB, която е основана като дъщерна на SKF в нейните рамки. През 1926 – 1956 г. е управляващ директор на AB Volvo.

В периода 1947 – 1951 г. е председател на Конгреса на индустриалните организации, а от 1956 г. до смъртта си през 1962 г. е председател на борда на AB Volvo.

Починал е на 70-годишна възраст в Гьотеборг, Швеция.

…През юни 1924 г. Асар Габриелсон среща стария си приятел Густав Ларсон в Стокхолм, и му разкрива плановете си да се опитат да установят производството на нов шведски автомобил. Густав Ларсон е работил за SKF в периода 1917 – 1919 г., но в този момент е в компанията AB Galco в Стокхолм.

Синът на Ларса Ларсон – фермер, и Хилда Магнесон, се ражда на 8 юли 1887 г. във Винтрос, графство Еребро. През 1911 г. завършва Техническа начална школа в Еребро. Получава диплом за инженер в Кралския технологичен институт през 1917 г. В Англия от 1913 г. до 1916 г. работи като инженер по дизайна на компанията White and Popper Ltd. След завършване на института,  Густав Ларсон работи в компанията  SKF в качеството на мениджър и главен инженер на трансмисионния отдел в Гьотеборг и Катринхолм от 1920 г. до 1926 г., а по-късно като технически директор и изпълнителен вицепрезидент на фирмата Nya AB Galco.

Те се споразумяват през август 1924 в ресторанта Sturehof в Стокхолм, като оформят на 16 декември 1925 г. споразумението в писмен договор. В този договор Густав е трябвало да извърши инженерния труд за нова кола, както и да разработи план за инвестиции за напълно нов завод за производство, но ще бъде възнаграден за работата си в къщи, докато не бъдат произведени първите 100 коли, като това трябва да стане преди 1 януари 1928 г. Асар е собственик на проекта.

Първоначалната идея, представена на SKF от Асар, е да се подкрепи едно бъдещо автомобилно производство. Тези проекти той подкрепя още по времето, когато работи като управляващ директор за дъщерно дружество на SKF в 1921 – 1922 г. Париж, когато открива, че подобно нещо правят конкурентите.   Въпреки това Габриелсон не успява да убеди борда на SKF. Тогава Асар решава да направи серия от десет автомобила със собствено финансиране и да привлече инвеститорския интерес на компанията за лагери, както и на други, работещи в областта на двигателите, скоростните кутии, шаситата и др. Габриелсон получава  подкрепата на Бьорн Притц – управляващият директор на SKF.

Първите десет превозни средства модел OV 4 от предварителната серия,  са проектирани и сглобени в AB Galco в Стокхолм под ръководството на Густав Ларсон, който по това време има все още другата си работа там. Първият „Volvo дизайн-офис” е в една стая на частен апартамент на Ларсон. Работите по дизайна започват през есента на 1924 г. Сред инженерите, работили над проекта, са завърналият се от Америка през 1924 г. инж. Ян Смит и инж. Хенри Вестерберг. Проектите се изпращат на частен адрес на Асар с гаранция, че поръчките ще бъдат платени от него лично. Така че в началото проектът Volvo е истински частен, а не е спонсориран от SKF от икономическа гледна точка.

Първият прототип е готов през юни 1926 г. Асар и Густав карат първата кола по разбитите пътища, за да демонстрират на борда на SKF здравината й, едва след това представят на компанията окончателния план за инвестиране.

На среща на борда, проведена в Хофорс, Швеция, на 10 август 1926 г., SKF решава да използва старото дъщерно дружество Volvo AB, за проекта на  колата. AB Volvo за първи път е регистрирано през 1915 г. по инициатива на Бьорн Притц. Първоначално е създадено да бъде използвано за специална серия на сачмени лагери за американския пазар, но всъщност никога не е ползвано за тази цел. Серия от малки лагери, подпечатани с фирмен надпис Volvo, никога не е въвеждана в по-голям мащаб.

Между SKF и Асар е подписан на 12 август 1926 г. договор, който постановява, че всичките десет прототипа автомобили, инженерните чертежи, изчисленията и др. трябва да бъдат предадени на AB Volvo. На Асар ще бъдат възстановени повече от личните му инвестиции за изработване на прототипите. С други думи, Габриелсон продава проекта си на  AB Volvo. Договорът е подписан от Бьорн Притц, управляващ директор на SKF, и от Асар.

Габриелсон напуска поста си като мениджър продажби за SKF и е назначен за президент и управляващ директор за „новите” Volvo AB от 1 януари 1927 г. Густав Ларсон по това време е назначен за вицепрезидент и технически ръководител и напуска работата си в AB Galco в Стокхолм. Доколкото SKF  е основно производител на  лагери, за автомобилите е предложено  названието Volvo, което в превод от латински означава „търкалям се”. По-късно участието на SKF нараства над 1 млн. крони и повече. А през 1935 г. участието на производителя на лагери е вече 13 000 000.

За характеристиката на новото произведение е нужен символ. Той става стоманата и шведската тежка промишленост, откакто автомобилите започват да се правят от шведска стомана. „Символът на желязото” или „символът на Марс”, бога на войната от римската митология, е поставен в центъра на решетката на радиатора на първата кола на марката. Той е поставен там, закрепен с диагонална лента, която става символ на една от най-силните търговски марки в автомобилната промишленост.

Ако Асар Габриелсон е проницателен в бизнеса, то блестящият финансист и търговец Густав Ларсон е гений на машиностроенето. Заедно двамата започват да контролират две основни области от дейността на фирмата – икономика и машиностроене. Усилията на двамата се основават на решителност и дисциплина – две качества, които се явяват често залог за успех на бизнеса в промишленоста в продължението на първата половина на ХХ-ти век. Такъв е общият подход, който залага най-важното за Volvo – качеството.

Първото Volvo OV4 излиза от фабриката на 14 април 1927 г. То прилича на автомобилите от Детройт, но е приспособено за шведските климатични условия. Двулитровият му двигател има мощност 28 к.с. Основателите на компанията от самото начало обръщат голямо внимание на безопасността и затова е показателна първата катастрофа, в която участва Volvo. През 1926 г. един от прототипите, движещ се от Стокхолм към Гьотеборг, се сблъсква челно с американски автомобил. Последният се превръща в метални отпадъци. Така още преди започване на продажбите марката си извоюва имидж на производител на здрави коли.

На 14 април 1927 г. около 10 часа, първата серия произведени четири Volvo OV4 напуска завода на новите предприятия Hisingen в Гьотеборг.

Десетте прототипа на автомобили, сглобени в Стокхолм, никога не са били продадени с изключение на един. Той е продаден на фотографа на Volvo Свен Сьостедт и е по-късно дарен на Индустриалния музей на Volvo около 1930 г., но в първите години се ползва като тестово превозно средство на територията на завода.

Новата компания не показват никаква печалба за първите няколко години и SKF инвестира много пари, за да я запази. През 1928 г. започва производството на камиони с основните компоненти на шасито от OV4. Производството на камиони е в малък мащаб в началото, но концепцията е успешна от самото начало. Въпреки това в края на 1929 г. е наистина близка вероятността SKF да продаде компанията на Чарлз Неш, президент на Nash Motors в САЩ, но Бьорн Притц, Асар Габриелсон и SKF успяват да убедят борда да отмени сделката, само един ден преди Чарлз Неш да пристигне с лодка до Гьотеборг. Неш и Габриелсон стават добри приятели по време на посещението в Швеция и на Асар няколко пъти след това в Америка.

В края на 1930 г. AB Volvo показва малка печалба за първи път. В заключение през 1935 г. SKF дава на Volvo възможност да стъпи на собствените си крака. Volvo е въведено на фондовата борса в Стокхолм и SKF продава повечето от акциите си. SKF след това вече може да се концентрира върху основната си дейност –  развитието и производството на лагери, което прави много повече от 100 години, тъй като компанията е основана през 1907 г.

В началото износът на фирмата е скромен – 24 автомобила през 1928 г. и 27 през 1929 г. Износът за САЩ започва чак през 1955 г. По-онова време да се състезаваш с американските коли е доста дръзко. Но все пак моделът РV 444 става бестселър там и Щатите се превръщат в най-големият пазар на марката. Малко известно е, че през 20-те години още след откриването си Volvo, едва не става американска компания. Чарлз Неш се качва на парахода от Америка и тръгва да подпише договора, но Асар Габриелсон, заедно със стоящата зад него компания за лагери SKF успява да запази независимостта.  Фирмата излиза на печалба и започва нейният възход. През 30-те години опитни шведски инженери се завръщат от САЩ и започват работа във Volvo. Обогатяват фирмата с презокеанското „ноу-хау” и новите тенденции в дизайна. В Швеция през 1935 г. са продадени 10 000 бройки, а в началото на 40-те години фирмата разработва сравнително нескъпите модели Volvo PV 36 и PV 51, които стават в страната “народни”. От това време е и моделът РV800.

Много скоро той се превръща в любимец на автомобилните състезатели.

Когато Асар празнува своя 50-и рожден ден през 1941 г., е доставена 50 000-та кола Volvo. Войната възпрепятства продажбите на тези автомобили в Европа, но в първите следвоенни години мощните рекламни компании донасят на марката известност в Европа и Америка. През 1944-45 г., веднага след края на Втората световна война, идва „модерният” семеен автомобил PV444, с напълно нов дизайн –  колата е с незабавен успех на продажбите. Компанията застава твърдо на земята, така и производството на автомобили и камиони се увеличава бързо. Следвоенният модел Volvo PV 44 става лидер по продажби в Швеция до 1953 г. и e основа за следващите „хитове” – РV 444 и РV 544. Моделът 444 има 1414-кубиков четирицилиндров двигател с мощност 40 к.с. През 1950 г. мощността нараства на 44 к.с., а през 1955 г. – на 55.  Има изключително просторен интериор и хората започват да го наричат „семеен спортен автомобил”.

Асар Габриелсон заема длъжността управляващ директор за AB Volvo до 1956 г., когато той става председател на борда на групата. Пост, който заема до смъртта си през 1962 г.