Volvo 144

Volvo 140 серия е гама от среден клас автомобили, които са продуцирани от Volvo Cars Швеция от 1966 до 1974 г. Гамата включва Volvo 142 – 2 врати седан, 144 – 4 врати седан и Volvo 145 – 5 врати, комби. Дизайнерът Ян Вилсгаард поставя началото при марката на „кутиестият“ дизайн, за разлика на заобления от 60-те на предишния модел.

Ъгловата форма е по- аеродинамична от други, защото се появяват по- динамични конкурентни модели. Подобно оформеният наследник Volvo 240 например има по-добър коефициент на челно съпротивление от W123 Mercedes – Benz. Други предимства на формата на тялото са много удобно влизане и излизане, добро пространство, ниско замърсяване на страничните прозорци, нисък шум от вятър и малко повдигане при високи скорости.

Дизайнът на 140 и наследника 240 все още са ясно видими и също формират основата за по-късните модели Volvo 740 и Volvo 940. Той продължило повече от почти тридесет години, дори в деветдесетте години. Комбито запазва до последно време стръмната задна врата за повече товарно пространство. „Раменете“ по фланговете на превозното средство може да се намерят дори и в сегашните модели, като например V70 Volvo.

144 се слобява в Торсланда – Швеция, Халифакс, Нова Скотия – Канада, Мелбърн, Виктория – Австралия, Гент – Белгия и Шах Алам – Малайзия. Това е автомобил от среден клас. Двигателите са  1.8L B18A / B OHV редови  4-цилиндров  и 2.0L OHV редови 4-цилиндров B20A/B/E/F (55-91 кВт). Междуосието е от 2600-2620  мм при дължина на каросерията – 4651 мм. Ширината е 1730 мм, а височината – 1435-1440 мм. Собственото тегло е 1180-1230 кг.

Volvo Cars започва производството на Volvo 144 в Torslandaverken в края на лятото на 1966 г. за модел от 1967 г. Серия 144, която последва Volvo Amazon, е първото Volvo, което използва трицифрена  номенклатура, което показва серия, брой на цилиндрите и броя на вратите. По този начин, „144“ е серия 1, 4-цилиндров, 4 врати седан. Основната форма на колата ще оцелее в 1990-те години като серия 200. Механично, колата, която е използвала много от същите компоненти, задвижващи Amazon, демонстрира много подобрения, включително дискови спирачки на четирите колела. Моделът е избран за Автомобил на годината през 1966 г. от шведския списание Teknikens Värld. Стандартният двигател в 144 е същия, както в стандартния Amazon (121), 1.8l B18A, но 144S е по-мощен – двигател B18B от 123GT и 1800.

Бензиновите двигатели са четирицилиндрови с мощност от 75 к.с. (двигател B 18 A) до 124 к.с. (мотор B 20 E) са били най-вече вече волвото 120 (Amazon), скоростната кутия с четири скорости и задвижвана твърда задна ос. A техническите иновации идват по време на представянето на 1966 г., спирачна система двукръгова в LL – споделяне с дискови спирачки на всички колела, а от есента на 1972 г. ( модел 1973 г.) засилване срещу странични сблъсквания – врати с вградени стоманени тръби. Ръчната спирачка работи на барабани в главината на задни спирачни дискове. Други функции за безопасност са били триточков колан за всички места, предни подглавници ( незадължително и GL версия също отзад), пластови стъкла, интегрирани в тялото рол барове, деформиращи зони отпред и отзад.

За 1969 г. Volvo разширява  Б18, за да стане 2.0 литра В20 и заменя генератора с по-модерен алтернатор. Той е толкова разширен през 1969 г., че Volvo представя 164, който споделя голяма част от структурата на  серия 140, но променя стайлинга на предното стъкло и поставя 6-цилиндров двигател, B30, което е просто е B20 с два цилиндъра повече и няколко засилени компоненти.

През 1971 г. се прави рестайлинг, включително ревизираната черна решетка, с добавена диагонална линия, както и нови колела. Тогава е въведен и двигателят B20E, който е версия с висока компресия на В20, с  Bosch D-Jetronic електронно впръскване на горивото, като мощността става  100 кВт или 90 кВт DIN SAE. Тези нови автомобили са означени с Е (немската дума инжектори, или „инжекция“) или GL (Grand Luxe), което е по-луксозната версия на колата.

Стайлинг промените продължават през 1972 г. с въвеждането на флъш монтирани  дръжки на вратите и леко изменени табло с фалшива тапицерия Woodgrain, нов дизайн на ключовете и малък централен панел с часовник. Тунелът на предаването е взет от 164. Двете външни задни седалки, сега имат точки за монтаж на прибиращи се колани.

През 1973 г. 140 серия получава нова пластмасова решетка, нови по-големи показатели и напълно преработен край на опашката. Гамата се състои от три нива на оборудване, стандартни (без обозначение, известен като L, или „лукс“), De Luxe и най-луксозния Grand Luxe. Интериорът е напълно преработен с нов инструментален блок.

Общото производство на две врати седани  е 412 986, на 4 врати седан – 523 808 и на  комби – 268 317.

През 1974 г., 140 серия еволюира в серия 240 за модела от 1975 г. 164 е продължена за още една година в определени пазари.

От серията 140, е получено Volvo 164, което влезе на пазара през август 1968 г. 164 беше зад A-колоната същото тяло, отпред бе удължен и променен (решетката е по-тясна и по-висока, фаровете са поставени в ъглите на калниците) и е предвидено място, както вече споменахме,  за редови шестцилиндров двигател (код B 30). 164 имаше с по-високо качество съоръжения и се предлага само като четири врати. То беше успешен опит на Volvo с малко разходи да се разработи и произведе в следващия по-висок клас автомобил.

Серията 140 и Volvo 164 в Европа бяха заменени от Volvo 240 и Volvo 264 през лятото на 1974 г. За американския пазар 164, обаче, е бил произвеждан за още една година, тъй като по това време няма одобрение за вграждане на 264 новия двигател PRV.

В същото време, Volvo също обмисля версия с две врати, наречена 162, но това е отхвърлено отново, въпреки че италианска компания направила каросерията и  вече са направили технически изправен прототип. Само с волвото 262 C идав идеята за „голямото купе“ с шестцилиндров двигател, който по-късно става 780 и продължава.

Наследникът на Volvo 140 беше въведен през лятото като 1974 г. модел Volvo 240, отпред продължен 140, но основно с други фарове и задни светлини.