Morris Minor

Това е британска икономична компактна кола, която дебютира на автомобилното изложение в Earls Court , Лондон, на 20 септември 1948 г. Пуска се през 1948-71 г., с 1 368 291 произведени. Има дължина 3759 мм, при междуосие 2184 мм, с ширина 1524 мм и височина също 1524 мм, седанът с 4 врати тежи 775 кг. Разработена е от легендарния дизайнер Сър Алек Исигонис – британец от гръцки произход, конструирал по-късно и Mini, както и Austin Maxi.

Първоначалано автомобилът се пуска като седан с 2 врати и Tourer (конвъртибъл), а през 1952 г. се появяват комби с дървена конструкция (Traveller), фургон и пикап варианти. Главно се произвежда в Каули, Оксфордшир, това е първата британска кола, която надхвърля производство от един милион.

Производството продължава в Бирмингам, Англия до 1971 г. (за търговските варианти и комби само). Последният Morris Minor (търговски) се сглобява в Стоук, Нелсън , Нова Зеландия през 1974 г.

Първият модел е Morris Minor MM, който се прави до 1953 г. с двигател  918 НК (0.918 л) Morris Sidevalve I4 от 28 к. с. В окачването има бар срещу усукване от по-големия Morris Oxford. Максималната скорост е 103 км в час, колата е с разход на гориво 7,1 л на 100 км. От 1949 г., във връзка с износа за САЩ и изискванията за безопасност там, фаровете се качват от решетката отпред на крилата по-високо. В началото автомобилът има пътепоказалци тип семафор, които лесно се чупят, защото остават често да стърчат, затова се заменят по-късно с мигачи от традиционен тип. От 1950 г. се въвеждат нова водна помпа и нагревател за интериора.

Следващият модел е Morris Minor Series II и се прави до 1956 г. През 1952 г., моделът е актуализиран с Austin двигател 803 CC от A-Series, със странични клапани. Двигателят е предназначен за основната конкуренция на Minor – Austin A30 , но се предлага като Austin и Morris, които вече са обединени в British Motor Corporation. Въведеното комби Traveller включва външна структурна рамка за задната част на каросерията (дърво), с две странични панти на задните врати. Рамката е лакирана, а не боядисана и придава стил. Решетката е променена през октомври 1954 г., както и има и ново инструментално табло с централен скоростомер. Двигателят е от 30 к.с. при 4800 об./мин, с въртящ момент от 54 Нм при 2400 об./мин.

През 1956-71 г. се пуска последното, най-тиражирано поколение с модела Morris Minor 1000 – 847 491 произведени. Има два двигателя – 948 НК (0.948 л) BMC A-Series I4 и  1098 куб.см. (1.098 л) BMC A-Series I4. Предното стъкло се заменя с цяло парче, без ребро по средата и става изпъкнало. Семафорите-мигачи са сменени през 1961 г. със светлинни пътепоказатели. През февруари 1961 г. производството надхвърля 1 млн.

Последните подобрения са в модела ADO59 с двигател на ADO16 Austin/Morris 1100 от 1098 кубика. Максималната скорост вече е 124 км в час. Променя се арматурното табло, а мигачите отиват на предните калници. Предните и задни индикиращи светлини са вече в кехлибар.

Духовен наследник на Morris Minor е гамата ADO16 Austin/Morris 1100, която стартира през 1962 г. Въпреки това, поради ангажимента на British Motor Corporation към фабриката Morris в Каули, и Austin завода в Лонгбридж, и търсенето на двата продукта – производство на двата автомобила, продължава паралелно в продължение на почти десет години.

Бизнес версиите стават също популярни. Това са лекотоварни варианти тип фургон.

Днес Morris Minor и 1000 са сред най-уважаваните представители на класиката във Великобритания и продължават да се движат още по пътищата на Острова. В допълнение, автомобилите са усъвършенствани с  1275 куб.см. версия на A-серия двигател от следващия модел.

Водещият на Top Gear – Джереми Кларксън, каза веднъж, че Morris Minor е Volkswagen Beetle на Великобритания. Все още се намират части за тези автомобили и са евтини. Резервни панели за Morris Minor се правят до 2002 г. от Durable – автомобилна компания в Шри Ланка.

Основател на марката Morris е производителят на колела Уилям Ричард Морис (1877 – 1963 г.), станал по-късно Лорд Нъфилд. Идеята на У. Морис е да  произвежда евтини коли за масово потребление. За да се конкурират с европейските производители, Morris, MG, Riley и Wolseley обединяват усилията си в Nuffield group и колективно достигат половината от общия износ на Британия при колите, непосредствено след Втората световна война. През 1952 г. става обединението с преуспяващата компания Austin, което дава началото на British Motor Corporation (BMC), която става най-големият автомобилен производител по това време в Европа. През 1968 г. ВМС става собственост на британския концерн British Leyland. През 1984 г. British Leyland взима решение за прекратяване производството на легендарната марка Morris.