Isetta

Това е един изключително атрактивен и икономичен за времето си микроавтомобил.

Производител на Isetta е Iso Autoveicoli. Прави се като Iso Isetta (1953-1956 г.), BMW Isetta (1955-1962 г.), Velam Isetta (1955-1958 г.) и Romi-Isetta (1956-1961 г.)

Isetta е италиански проектиран microcar, правен по лиценз в няколко различни страни, включително Испания, Белгия, Франция, Бразилия, Германия и Обединеното кралство. Произвеждан е в поствоенните години, когато се налагат евтини къси разстояния. Дизайнер е Ерменегилдо Прети.

Автомобилът произхожда от италианската фирма Iso SpA. В началото на 1950 г. дружеството е правело хладилници, моторни скутери и малки триколесни камиони. Собственикът на ISO, Ренцо Риволта, решава, че би искал да се изгради една малка кола за масово разпространение. От 1952 г. инженери Ерменегилдо Прети и Пиерлуиджи Раджи проектират  малък автомобил, който използва мотоциклетен  двигател на Iso Moto 200 и го наричат Isetta – италиански умалително на ISO.

Isetta предизвиква сензация, когато е представена на автомобилните журналисти в Торино през ноември 1953 г. Дълга само 2,29 м и широка 1,37 м, с яйцевидна форма, количката има балонен тип прозорци, предната част се отваря на панти, за да се влезе вътре.  Воланът и арматурното табло остават при отваряне провесени на вратата. Седалката осигурява разумен комфорт на двама пътника. Зад седалката има рафт, под който е резервното колело. По избор може да има нагревател и люк.

Мощността идва от 236 куб. см двутактов двигател от 9,5 к.с. Двигателят се стартира чрез комбинация генератор-стартер известен като Dynastart. Ръчната скоростна кутия е с четири скорости напред и една назад. A верижна предавка на скоростната кутия е свързана към твърда задна ос с чифт близко разположени на 25 см задни колела. Първите прототипи имат едно колело в задната част, но това прави колата склонна към преобръщане, така че се поставят две задни колела. Предният мост е модифицирана версия на Dubonnet независимо окачване. Isetta отнема повече от 30 секунди, за да достигне 50 км в час. Максималната скорост е само около 75 км в час. Резервоарът побира само 13 л, разходът на гориво е между 5,6 л. и 4 л. според карането.

През 1954 г., Velam във Франция придобива лиценз от Iso за производството на автомобили на базата на Isetta. Тъй като Iso е продала каросерията с вземане оборудването за BMW, Velam разработват собствено тяло, а се използва оригиналния двигател Iso. Тялото на Velam е кръгло и повече яйцевидно. Отзад има рама, прикована към каросерията, а предното окачване също е закачено на нея. Velam започва производството на автомобили през 1955 г. в старата фабрика Talbot в Сюрен, Франция. Като цяло, пет версии на колата са били построени: стандартната Isetta, кабриолет версия, луксозна версия, еднократно Sport версия, както и състезателна кола. Поради конкуренцията от страна на Renault Dauphine, производството е прекратено през 1958 г.

При BMW Isetta 250, въпреки че запазва Bubble Window стил, то се различава от италианския модел като фаровете са отделно на каросерията и носи значката на BMW под предното стъкло. Колата е също така преработена, за да вземе модифицирана версия на 250-кубиков четиритактов двигател от BMW R25/3 мотоциклета и предното окачване е променено. Едноцилиндровият мотор дава  12 к.с. при 5800 об./мин. Картерът и цилиндърът са изработени от чугун, главата на цилиндъра – от алуминий.

В Германия, Isetta дори може да се управлява с мотоциклетен лиценз. Максималната скорост на Isetta 250 е 85 км в час.

BMW Isetta 300 се прави през  1956-62 г., като са пуснати 161 360 бройки.

Двигателят е 298-кубиков едноцилиндров 4-тактов  (85 км в час максимална скорост). Предаването е с 4-степенна, ръчна скоростна кутия.

През октомври 1956 г. е въведена Isetta Moto Coupe DeLuxe (плъзгащ прозорец Isetta). Балонът-прозорци са заменени с по-дълги, плъзгащи се странични прозорци. Инженерите разширяват двигателя до 298 куб см. Мощността става 13 к.с. Моторчето става по-гъвкаво.

BMW Isetta 600 е  най-големият от BMW Bubble Car. Колата вече има четири колела и местата стават 4, защото е добавена задна ос. Двигателят е от 582 куб см от мотоциклета R67. Максималната скорост е вече 103 км в час.

За две години, само 34 хиляди 600 са произведени, което отчасти се дължи на ценовата конкуренция с влизането на VW Beetle. В края на 1950 г., потребителите желаят автомобили, които приличат на автомобили и са загубили интерес към икономичните модели. Продажбите на 600 са били, обаче, подпомогнати от енергийната криза от 1956-1957 г.