Mercedes-Benz 600 Pullman

Това е автомобил, връх на лукса, използван от държавни глави и др. Първоначално се започва с Mercedes-Benz 600, който е най-предпочитаният служебен и представителен автомобил от Daimler-Benz през 60-е и 70-е. Той е със заводско обозначение W100.
Плановете за създаването му датират още от средата на 50-е. Главният конструктор Фридрих ван Визен получава през 1956 г. задачата да разработи голяма представителна лимузина от международен мащаб. Изискването е само да бъде в изпълнения с къса и дълга база. След дълги тестове изборът за „големия Mercedes” се пада на двигателя на Фритц Налингер – водещ конструктор на двигателите на фирмата – осемцилиндров V-образен двигател М100. Обемът е 6.3 л и превишава със 100 куб см този на актуалния по това време Rolls-Royce Silver Cloud. В техническо отношение той превъзхожда значително „британеца”. Има горно разположени валове и нова система за впръскване на горивото Бош-K-Jetronic. Късата четириврата лимузина достига 205 км в час и се ускорява до 100 км в час за 10 секунди. Автомобилът скоро наричат „най-голямата спортна кола”. Този двигател по-късно ще намери успешно приложение в серия W109, модела 300 SEL 6.3, а след това и в 450 SEL 6.9.
Конструкторите предвиждат в модела върхови постижения на технологиите, като напр. четиристепенна автоматична скоростна кутия, хидравлична сервосистема на управлението и спирачките, със запазване нивото на каросерията независимо от броя на пътниците. Комфортът се допълва от електрически регулируема инсталация на отопление и вентилация, хидравлично регулиране на предните седалки и на задната, хидравлични повдигачи на стъклата, хидравличен шибидах – на дългата база можел да се поряча и втори. С бутон се регулира действието на амортисьорите, отваря се капакът на багажника, вдига се разделителното стъкло в купето, разделящо шофьора от пътниците в салона отзад. И всичко това при абсолютна липса на шум.
През 1960 г. окончателната работа по дизайна е оформена, правят се изпитания с 12 прототипа. Установяват се точните спецификации на модела. През септември 1963 г. на международното изложение във Франфурт е дебютът. Представени са общо три предсерийни екземпляра – два с къса база и един Pullman, с дълга. Преди това автомобилът е представен на пресата и предизвиква огромен интерес. Следват многобройни поръчки. Доставката на първият автомобил от серията е през декември 1964 г.
Лимузината Pullman е дълга 6,24 м, което е изключително постижение дори с днешна дата, имайки предвид представителните

Landaulet – изглед към вътрешността

служебни автомобили. При поглед дори от по-близо такива второстепенни детайли като дръжките на вратите са издържани в елегантен дизайнерски стил. Гумите са със задължителния бял кант. Третият вариант представлява Pullman-Landaulet Общо са били произведени 59 „ландолета” в това число 49 с ляво и 10 с дясно управление. Имало е и „кабриолет” и „роудстър”. От произведените общо 2190 броя Mercedes 600, 487 са били Pullman или шестоврати и 59 „ландолета”. Едно от най-известните специални изпълнения е за Папа Йоан Павел VI. Той има 4 врати и едно единствено кресло, повдигнат със 70 мм таван, както и по-висок под отзад. След 20-годишна служба този уникат е върнат в Германия през 1985 г., за да заеме своято място в музея на Mercedes-Benz.
Дългата версия се предлага с шест врати и средна падаща седалка, която се разгъвала с лице срещу най-задната. Моделът е непрекъснато модернизиран, като фирмата се въздържа от по-сериозно видимо обновление. Оформлението на интериора отпред съответства на това на S-класата W108/W109 от 1965 г. Арматурното табло е облицовано с фурнир от благородна дървесина, то има два кръгли прибора – спидометър и оборотомер, и един вертикален в средата със скали. На арматурата освен това има термометър и часовник, както и радиапарат. Вътрешността се отличава с иновативен лукс, висококачествена изработка и първокласни материали. Воланът е с една хоризонтална спица с метален полукръг за клаксона, както и тапизиран вътрешен кръг с емблемата, познат от моделите по онова време. Кормилната колонка е с развиващ се централен диск, за да може да се регулира дължината. Дискретно във вратите има малки бутони за управление на страничните стъкла. Стилната и удобна тапицерия се отличава с висококачествена изработка също. Както отпред, така и отзад има падаща облегалка за ръцете в средата на седалките. Има и бутони за регулиране на седалките, които са с облегалки.
Интериорът не се обновява и променя след появата през 1972 г. на новото W116. След малкото консервативни промени са оранжевите мигачи във връзка с новия закон за движение по пътищата, които сменят червените. Декоративните тасове на колелата стават с 12 шлица вместо с осем. Има малки промени и във фаровете при вариантите за американския пазар – с кръгла светлина в горната част и габарит-мигач отдолу, вместо под общо стъкло, познато при прехода в т. нар. модели „конска глава”.
Моделът Pullman се изработва на ръка за 20 седмици, докато за обикновения 600 са необходими 10. Да не говорим за специалните поръчки на клиентите. Бизнесът с този автомобил, обаче, се оказва губещ за марката и тя го поддържа само за имидж и допълнителна дейност до 1981 г. Освен това трябва да се отчете и конкуренцията от страна на Rolls-Royce и Bentley които започват да увеличават кубатурата, за да надминат „мерцедеса”. Затова и при 450 SEL от Щутгарт вече поставят мотор 6.9 л. Автомобилът остава в историята със своя иновативен лукс, затова пък, също с ненатрапчивата си елегантност и респектираща солидност, за разлика от бароковата претрупаност на американските си конкуренти и консервативността на британските луксозни лимузини.
Двигателят с висящи клапани има мощност 250 к. с. при 4000/мин. Каросерията е самоносеща целометална. Спирачките са с двукръгова хидравлика, дискови и отпред, и отзад. Окачването отпред е на двойни напречни носачи. Отзад – с разрязана ос с един кардан. Ширината на автомобила е 1950 мм при височина 1500. Вместимостта на резервоара е 112 л.
Освен папата и правителствата, собственици са знаменитости, като Коко Шанел, Хю Хефнър, Елизабет Тейлър, Джон Ленън, Джордж Харисън, Джей Кей, Аристотел Онасис, Джак Никълсън, Саймън шпиони, Рони Ууд, Боб Джейн, Франк Пакър, Елвис Пресли, Роуън Аткинсън и Джеръми Кларксън. Известни диктатори са включени Парк Чунг-хи, Николае Чаушеску, Йосип Броз Тито, Фидел Кастро, Пол Пот, Енвер Ходжа, Леонид Брежнев, Ким Ир Сен, на Ким Чен Ир е собственост също кабриолет (в 65-та годишнина на парада в Пхенян на 10 октомври 2010 г.) и на религиозния лидер Гуру Махарадж Джи. Бившият филипински президент Фердинанд Маркос имаше четири 600 включително Landaulet, 1981 бронирани и версия с шест врати. В Сенегал, при първия режим (1960-1980 г.), президентът Леополд Сенгхор притежаваше три 600 – с къса колесна база, с дълго междуосие и Landaulet. В Иран кралският двор и Шах Мохамед Реза Пахлави притежава множество 600 модели, които са били използвани за официална и лична употреба от шаха и неговия двор. Някои от тях бяха продадени след Ислямската революция от 1979 г., а три от тях са в Националния музей Автомобилът на Иран. Други известни собственици са Саддам Хюсеин, Сукарно, Фредерик Вилем де Клерк, Еймън де Валера и архиепископ Макариос III от Кипър.