Автономният автомобил

Автономен автомобил (на английски: autonomous car) наричан още роботизиран автомобил и безпилотен автомобил е автомобил със самоуправление (автоматизирано превозно средство), способно да изпълнява главните транспортни нужди на обикновения автомобил. Той е способен да следи заобикалящата го среда и да навигира без човешка намеса. Автономните автомобили съществуват главно като прототипи и системи за демонстрация.

През 2014 единствените самоуправляващи се коли, достъпни на пазара са открити совалки за пешеходните зони, достигащи скорост от 20 км/ч. Автономните коли следят заобикалящата ги среда с технологии като радар, Lidar, GPS и компютърно зрение. Напредналите системи за контрол превеждат сензорната информация, за да изготвят подходящ навигационен път, съдържащ препятствия и пътна маркировка. По дефиниция автономните превозни средства са способни да обновяват своите карти с входящата сензорна информация, позволявайки на превозното средство да следи своята позиция дори когато се сменят условията или когато навлязат в непозната за тях територия.

Думата „автономен“ означава „способен да се самоуправлява“. Много исторически проекти, свързани със самоуправлението на превозни средства са били само частично автоматизирани, поради силната зависимост от предварително устроена за тяхната операция среда, например магнитните ленти. Автономното управление предполага добро представяне в рамките на значителна несигурност в околната среда за продължителни периоди от време и възможността за компенсиране на сривове в системата без външна намеса. Както може да се види от много проекти, препоръчително е да се разширят възможностите на автономната кола, като се добавят комуникационни мрежи, както в непосредствена близост – за избягване на сблъсък, така и за далечно разстояние – за управление от претоварване.