НОВИЯТ СЕДАН PEUGEOT 508
НОВИЯТ СЕДАН PEUGEOT 508

Bugatti Royale

Известното като Bugatti Royale – Bugatti Type 41, е в производство през 1927-1933 г., със само 6 направени. 946175753Това е луксозна кола в стил на каросерията берлина, купе, кабриолет и роудстър.

Type Bugatti 41 е с 4,3 м база и 6.4 м обща дължина. Тежи около 3175 кг и използва 12 763 куб см линеен 8-цилиндров двигател. За сравнение, срещу модерния Rolls-Royce Phantom (произведен от 2003 нататък), Royale е около 20% по-дълъг, и повече от 25% по-тежък. Това прави Royale една от най-големите коли в света.

Еторе Бугати планира да изгради 25 от тези коли, да ги продава на кралски особи и да бъде най-луксозният автомобил някога. Но дори и европейските роялти не купуват такива неща по време на Голямата депресия, и Bugatti успява да продаде само три от направените шест.

Bugatti-Type_41_Royale_mp104_pic_33792Двигателят е с огромен блок, 1,4 м дълъг х 1,1 м висок и е един от най-големите, правени някога, с мощност 275-300 к. с. Той има по три клапана на цилиндър (два входящи  и един изпускателен), задвижвани от един централно разположен разпределителен вал на девет лагери, но с един карбуратор.

Шасито е на полуелиптични листа отпред, в комбинация с пружини, задното е на четвъртинки елипси. Спирачките са без серво, което изисква голямо усилие за задействането им, но са ефективни.

Капачката на радиатора е украсено от слон, скулптура от брата на Еторе – Рембранд Бугати. Всичките шест Royale все още съществуват (прототипът е унищожен при инцидент през 1931 г.), и всеки има различна каросерия, някои от които са променени няколко пъти.

Шасито под номер 41.110, известно като Coupe Napoleon, се намира днес в  Musée National de l’Automobile de Mulhouse. Ползвано е от Еторе Бугати като личен автомобил. Той остава в притежание на семейството до продажбата  му през 1963 г. Поради това, че Еторе заспива на волана при пътуване от Париж до Елзас през 1931 г., каросерията е преправена от Weymann. Автомобилът е бил скрит от нацистите по време на Втората световна война в Ermenonville и продаден по-късно на братя Шлъмпф.

Coupé De Ville Binder под номер 41.111 е продадено през април 1932 г. на френския производител на облеклоBugatti-Type-41-Royale-Binder-Coupe-de-Ville_2 Есдерс Арманд. По-късно е купено от френския политик Патернотре и каросерията е променена от каросеростроителя Хенри Биндер. Колата е скрита от нацистите в канализацията на Париж и след това отива във Великобритания, и при Дъдли Уилсън във Флорида, след смъртта на който става собственост през 1961 г. на банкера Лейн от Атланта. После е купена в Невада, минава през колекционера генерал-майор Уилям Лион и е предложена на търг. През 1999 г.,  новият собственик на марката Bugatti, Volkswagen AG, купува колата за $20 млн. Сега се използва като средство за промоция.

Третата кола е шаси no.41.121 Cabriolet Weinberger.  Продадена е през 1932 г. на германския акушер Йозеф Фукс. Намират я през 1946 г. на гробище за отпадъци и я купуват за $400. Пребоядисана е и са добавени 4 карбуратори. През 1957 г., собственикът й Чейн я дарява на музея „Хенри Форд“ в Диърбърн, Мичигън.

Шаси no.41.131, известно като Limousine Park-Ward, се намира в Musée National de l’Automobile de Mulhouse. Първоначално колата е продадена на капитан Кътбърт Фостер в Бостън, през 1946 г. я придобива дилър на марката в Бъртън, а от 1956 г. е собственост на колекционера Джон Шекспир, който я продава с цялата си колекция на братя Шлъмпф, откъдето отива в музея.

Bugatti-Type_41_Royale_mp104_pic_33788Под шаси номер 41.141 е Kellner car, петият автомобил. Той също е укрит в дома на Бугати от нацистите и продаден през 1950 г. на състезателя Бригс Кънингам. През 1987 г. колата е препродадена на търг в Royal Albert Hall за $9,70 млн. на шведския магнат Ханс Тулин. Предлагана е на търг, но не са дадени исканите пари и през 1990 г., след разпадането на империята на Тулин, той я продава за $15 700 000 на японски конгломерат, а през 2001 г. е купена с частен договор. Сега собственикът е неизвестен.

Шестата кола е шаси no.41.150, известна като Berline Voyage. Тя също е била укривана дълго и препродадена през 1950 г. Купена е от Кънинхам и при пристигането му в Щатите е препродадеена през 1952 г., от където отива в богата колекция. От нея, през 1986 г. я купува Джери Мур за $6,5 млн., който я продава пък на Том Монагхан през 1991 г. за $8,10  млн. После колата е била продадена на Collection Blackhawk в Денвил, Калифорния, където тя е била показвана в различни времена.

На снимките: Coupé De Ville Binder