Въздушни възглавници

Предпазните въздушни възглавници

Предпазните въздушни възглавници – Air bag (англ.) са елемент от безопасността на автомобила. Те представляват пликове,

Издуване на възглавница от волана 1

които се издуват при автомобилна катастрофа, за да предпазят пътниците от разрушаването на интериора при сблъсъка – кормилото, стъклата и др.
Първият търговски дизайн в ограничени случаи се прави през 70-е, през 80-е въздушните възглавници завземат пазарите, а през 90-е вече има две възглавници за пътуващите отпред, четири вече общо със страничните или повече.
През 1952 г. американският изобретатор Джон Хетрик – инженер във флотата, прави дизайна, а на следващата година патентова първата предпазна въздушна възглавница, за да предпази с нея своето семейство при пътуванията с автомобила си. Хетрик търси сътрудничество с големите производствени корпорации, но те не проявяват интерес от откритието. По-късно Алън Брид изобретява алтернативна система за безопасност и създава корпорация, като внедрява иновацията за пръв път през 70-е при

Издуване на възглавница 2

Chrysler. И други правят подобни нововъведения. В Япония Яшизаборо Кобори изобретява airbag през 1963 г, на технологията на който се основава сегашната конструкция. Патентът се награждава в 14 държави, но конструкторът почива през 1975 г. преди да доживеее адаптирането на неговата система. Ford прави експерименти в тази насока през 1971 г., а General Motors със Chevrolet през 1973 г.
През 1974 г. GM създава ACRS или Air Cushion Restraint System, която може да се внедрява на някои модели на Buick, Cadillac и Oldsmobile. Предпазната възглавница не е алтернатива на предпазния колан, а действа заедно с него.
През 1981 г. Mercedes-Benz представя airbag в Германия като опция при S-Class (W126). През 1987 г. the Porsche 944 turbo е първият автомобил в света, който има шофьорска и пътническа възглавница отпред стандартно. При Porsche 944 и 944S те са опция. Първият японски автомобил с възглавница същата година е Honda Legend.
Audi по-късно внедрява възглавниците – през 1994 г. при моделите си, тъй като марката набляга на конструкциите си bread-and-butter при 80/90, както и procon-ten, и те се появяват чак при моделите 100/200.
Първият европейски Ford с airbag е facelift Escort MK5b през 1992 г. След година възглавницата вече е стандарт. В средата на 90-е

Как защищават предните възглавници шофьора и пътника до него

Vauxhall/Opel, Rover, Peugeot, Renault и Fiat имат вече такава опция, а Volkswagen Golf Mk4 предлага и side airbags – странични. От 1999 г страничните имат вече няколко варианта. След 2000 г. страничните тип завеса нахлуват на масовия пазара.
Side-impact airbags – страничните възглавници, предпазващи торса, се издуват от страниците на облегалките на седалките и предпазват тялото на пътника от вратите. Последните конструкции са с две зони на издуване – по-твърда и по-мека. Шведската компания Autoliv AB, патентова страничните възглавници и те се предлагат като опция при 1995 model year Volvo 850 и стандартно при автомобилите на марката след 1995 г.
При 1998 model year BMW 7-series and E39 5-series се внедряват специфични за баварците туборазни странични възглавници предпазващи главите Head Protection System (HPS) стандартно. През май 1998 г. Toyota започва да предлага странична възглавница тип завеса, за предпазване от покрива при Progrés. Същата година при Volvo S80 има монтирана в седалките издуваща се завеса за предните и задните места. Toyota Avensis е първият автомобил в света, който предлага и предпазна възглавница за коленете. През 2008 г. отново Toyota – iQ, първа представя завеса възглавница срещу удар отзад, а на следващата S-class от Щутгард демонстрира seatbelt airbags – предпазни

Разположение на страничните възглавници и тип завеса

колани-възглавници. Има ги по-късно при Lexus LFA през 2010 г. и при 2011 Ford Explorer. Още през 70-е се тестват предпазни възглавници за мотоциклети, а през 2006 г. японската Honda внедрява изобретението при модела си Gold Wing.
Действието на възглавниците е като сензори при катастрофа и удар задействат газ генератори, които изпълват за милискунди пликовете с газ. Обемът на възглавниците е според модела на автомобила и е различен при отделните марки и производители.
Предпазните въздушни възглавници изискват поддръжка и трудно и скъпо се ремонтират. Често след изтичане на известен период след производството и остаряване на автомобила стават почти неизползваеми.