Автомобилите и папа Йоан Павел ІІ

Папа Йоан Павел ІІ бил на площад „Св. Петър“ в Mercedes-Benz 1966 г. Landellelet 300 SEL, няколко часа след като бил избран от Кардиналите.

Този път основата за колата е серията W 109. Седанът Mercedes-Benz 300 SEL е със стандартно междуосие 2850 милиметра.

Тази кола е използвана дълго време. Оборудването на 300 не било толкова добро, колкото на Mercedes-Benz 600 и например не включвало климатик, но автомобилът е снабден с армировка през 1981 г.

Лимузината на Ватикана през 1967 г. е Mercedes-Benz Pullman – модел 300 SEL. Двете лимузини от серията W 109, доставени от Mercedes-Benz до Ватикана през пролетта на 1967 г., са с 650 милиметра по-дълги от производствената версия. Лимитиранните 300 SEL Pullman имали задни и допълнителни седалки в посоката на пътуване. За разлика от Landaulets, двата шестместни автомобили са с междуосие 3500-милиметра не са били използвани за официални случаи, а за висшите гости на Ватикана.

1980 – Mercedes-Benz 230 G със специална надстройка е образец на папомобила в продължение на много години: Mercedes-Benz 230 G в черно-бяло  придружава папа Йоан Павел по многобройните му пътувания по целия свят. Mercedes-Benz направи колата на разположение на папата за последното посещение в Германия в края на есента на 1980 – първоначално на заем.

Папа Йоан Павел ІІ ходел на турне в неговия Mercedes-Benz 230 G popemobile с регистрация SCV 7. G-Class (460 серия / G 23) с дълго  междуосен е избран за база, тъй като този папомобил също трябвало да може да се справя с нормалните пътища. При конструирането на каросерията инженерите на Mercedes-Benz разработили ново поколение, защото класическите каросерии, като например Landaulet, едва ли можела да бъде комбинирана с offroader. Така Mercedes-Benz създава папомобил с висока прозрачна купола, изработена от пластмаса, под която папата пътуваше или седнал, или стоеше. Куполът е бил проектиран така, че да бъде подвижен при хубаво време, но след опита за покушение над живота на папа Йоан Павел ІІ през 1981 г. пластмасовата купола остава на място по всяко време по съображения за сигурност.

Подът в G-класата бил увеличен с 40 сантиметра, като по този начин създаде истинска платформа за папата и седалката му. Под тази платформа са монтирани батерии, които непрекъснато захранвали огромната електрическа система на автомобила, независимо от генератора. Наред с други неща, електрическата система управлява платформите, чиито стъпала са разширени, за да се улесни качването и слизането. Mercedes-Benz 230 G (W 460) popemobile, 1980 G-Class със своята надстройка от прозрачна пластмаса е първият автомобил за папа, проектиран по нов начин. Наред с купола това включва монтирането на седалка към стената в задната част, а не на тронно кресло – подробна характеристика, за която папа Йоан Павел II настоявал.

Но не само каросерията отличава новия папомобил от традиционните лимузини на Ватикана: G-класата не е боядисана в черно, а в цветовете на папата – бяло и златно. Перлата е допълнена от анодизирани златни декоративни елементи и месингови секции. В интериора специалистите в Синдфелинген използвали бяла вълна и бяла кожа.

Автомобилите G-Class развиват съответно 100 к.с. и 125 к.с. от четирицилиндровия си двигател Двигатели са от 2,3 литра. Автоматичната скоростна кутия прехвърля мощността на двигателя на пътя. Дължината на автомобила е 4392 мм, широк е 1950 мм и с височина 2800 мм  – особено удобна за папата, за да бъде безопасна и предпазена от вибрации дори от нормалния път.

През 1983 и 1985 г. оборудването на G-Class автомобилите е модифицирано от Mercedes-Benz, за да отговори на по-строгите изисквания за безопасност на Ватикана. За посещението на папата в Австрия през 1983 г., специфичната външна детайлна характеристика на колата беше променена, Върху решетката на радиатора има значката на Puch. В края на краищата, под тази марка, G-Class, съвместен продукт на Mercedes-Benz и Magna Steyr, беше пуснат на пазара в Австрия. Концепцията на Mercedes-Benz за офроуд с прозрачна надстройка бе приета през следващите години от други производители, за да предлагат местните произведени превозни средства на разположение на папата по време на пътуванията му.