Новият PEUGEOT 5008
Новият PEUGEOT 5008

Амедео Гордини

„Магоьсникът” по метаморфози на двигатели1.gordini

„Магьосникът” Амедео Гордини (23 юни 1899 г. – 25 май 1979 г.), е натурализиран французин, син на италиански работници. Той  е третият син на Аугустус и Луси Патели, изполичари в Подере Мандели в Бацано. Като наемен чирак в Болоня изучава основите на механиката. Във втората половина на 10-е години намира работа в клона на FIAT в град Болоня, където има добрият късмет да работи още 11-годишен под прякото ръководство на  Едуард Вебер, който го научава на всички тайни на настройка на карбураторите.

През 1920 г. Амедео Гордини се премества в Милано, за да работи в машинното отделение на престижната Isotta Fraschini, отново с добър късмет, да попадне под прякото влияние на един от най-великите треньори на италианския моторспорт – Алфиери Мазерати, един от петимата братя съоснователи на едноименната марка автомобили.

PICT0079През 1922 г. Амедео вече е опитен и затова дилърът на Isotta Fraschini в Мантова и собственик на състезателен отбор, инж. Джеймс Мошини, го наема като ръководител на семинар. В Мантуа талантливият пилот Тацио Нуволари се надява да се конкурира на четири колела чрез имплантиране на двигател Hispano-Suiza върху друго шаси. Нуволари го иска за негов личен механик, като предлага възможност на Гордини да стане име в състезателният свят и да научи тайните на малките двигатели, с висококачествени продукти на Chiribiri през сезони 1923 г. и 1924 г.

Три години по-късно Амедео получава френско гражданство и става2.1948SimcaGordiniType5 дилър на FIAT. През тридесетте години професионалният успех му позволява да подпише договор със Simca, където за способностите си на треньор той спечелва прякора Sorcier („Магьосник”), който може да превръща в метаморфози двигателите на серийните автомобили. В ръцете му дори и малките  Simca 5 и 8 са били трансформирани в състезателните коли за „24-те часа на Льо Ман”. Във Франция Гордини бързо се специализира в тунинговането на двигатели,  като същевременно се състезава с FIAT. По това време Simca произвежда автомобили по лиценз на италианската компания, от където идва  връзката на Гордини с френската фирма.

След войната Амедео се включва в най-различни състезания със своя отбор Gordini-Simca с 4-цилиндров 1496 куб. см. двигател на Simca. През 1937 г. тази кола заема 17-о място в „24-те часа на Льо Ман”. След Втората световна война, всичко е изглеждало възможно. Амедео Гордини има големи амбиции – той иска да построи „своите” модели, а френската автомобилна промишленост е възкръснала от следвоенния период, благодарение на някои компоненти на състезателната  кола с помощта на Simca.

3.GordiniType32Въпреки че бомба разрушава работилницата на конструктора на бул. „Виктор” в Париж, на 9 септември 1945 г. той е готов да участва отново в състезанията. В началото за него се състезават Морис Трентинян, Жан Пиер Вимиле и Робер Манзон, които постигат няколко победи през 1947 г., 1948 г. и 1949 г. Simca поддържа Гордини и като резултат се появяват няколко спортни едноместни автомобила.  Парите от тази фирма му позволяват да наеме видни за времето си състезатели – дори Фанджо. Първото истинско представяне е през 1946 г.

През 1950 г. се организира първият шампионат по Формула 1. Гордини участва в него с 1,5-литровия двигател на Simca, снабден с компресор. Двигателят за Ф1 и  Ф2 е един и същ, с разликата, че този за втората е без компресор. Гордини се насочва към малолитражни двигатели, тъй като при опита си да въведе използването на  4,5-литров V 12 двигател в автомобилите, среща сериозна съпротива от страна на Simca. В резултат на възникналите търкания споменатата фирма отказва да предоставя техническа помощ на Гордини през 1951 г. Златните времена отминават.OLYMPUS DIGITAL CAMERA

През 1950 г. епизодично участие в състезанията от Ф2 взема и синът на Гордини – Алдо. Победи през тази година във Ф1 не са постигнати, но отборът се представя далеч по-убедително във Ф2, където са спечелени 4. През 1951 г. Трентинян печели едно състезание във Ф1.

През 1952 г. на Гордини се налага сам да конструира двигател и състезателен автомобил вследствие на оттеглянето на Simca. Това от една страна развързва ръцете му, но от друга го лишава от сигурно финансиране.  Така е лансиран Т 16 с 1987-кубически сантиметров, 6-цилиндров двигател, който според Гордини развива 175 к.с. Този автомобил е предназначен само за състезания във Ф2. През тази година е постигната най-значимата победа в отбора на Gordini – Жан Бера печели в пряк двубой с Ferrari на Реймс.

През следващите две години представянето на отбора е посредствено, тъй като поради липса на финансови средства, Т 16 почти не е развиван. Гордини дори продава кокпитите на автомобилите си на заможни клиенти, за да не фалира отбора. В средата на 1955 г. се появява новият модел на Gordini – Т 32. С него Гордини се  надява на по-сериозни успехи при завръщането си във Формула 1. Двигателят на Т 32 е 8-цилиндров, 2,5-литров, редови, с 256 к.с. при 7300/мин. и се захранва от 4 карбуратора Solex.

9.renault-celebra-lanniversario-della-nascita-di-amedeo-gordini_1Освен проблеми с надеждността на автомобилите си, Гордини среща трудности и с пилотите. През 1955 г., 1956 г. и 1957 г. при него карат 7-8 различни пилоти, като повечето са аматьори. Най-доброто класиране на Т 32 е  6-то място в Монако през 1956 г.

След фалита си, Гордини е назначен в Renault като инженер-консултант. Първият резултат от неговата дейност във фирмата, е спортната версия на Renault-Dauphine, наречена Dauphine-Gordini (1957-1968 г.). Двигателят й е 845 куб.см с мощност 37 к.с. при 4700/мин. или 53 к.с. при 5600/мин. Dauphine-Gordini участва в много състезания, като най-значимите му успехи са 1-во място в  своя клас на рали „Монте Карло” и  4-то място в своя клас в състезанието „1000 мили” в Италия през 1954 г. 1b.Thumbnailer.axd

През 1964 г. се появява и Renault 8 Gordini. Докато обикновеното „рено” има под капака си 46 к.с. по SAE, „гординито” е снабдено с два 4-цилиндрови двигателя – 1108 или 1255 куб.см., съответно от 96 к.с. при 6500/мин. и 104 к.с. при 6750/мин.

Една година след обявяване на Renault 12, Гордини е готов с неговата спортна версия – Renault 12 Gordini. Колата се задвижва от  доработен 1565-кубиков двигател на Renault 16 със 115 к.с. мощност. Следват Renault 17 Gordini – 1606 куб.см, 110 к.с. през 1974 г. и Renault 5 Gordini 1396 куб.см, 94 к.с. през 1976 г.

През 60-те и 70-те, Гордини изиграва голяма роля и при развитието на Renault Alpine. На 17 юли 1977 г. на 21-во място на стартовата решетка на Гран при на Великобритания е жълточерен болид с неговия 1.5-литров, V6  турбо-двигател. Моторът излиза от строя още на 16-ата обиколка, но поставя началото на турбоерата във Формула 1.

10.renault-celebra-lanniversario-della-nascita-di-amedeo-gordini_6През тези години на „24-те часа на Льо Ман” се състезават успешно в Alpine-Renault Gordini, задвижвано от двигатели на Амедео. Когато и последният модел напуска мястото на историческия спортен съюз, съветникът е на 75 години. Гордини се оттегля в усамотение в магазин на бул. „Виктор”, но все още мечтае за механиката. 13.Renault_17_Gordini_001

През кариерата си е бил удостоен с Легиона на честта и след смъртта му, на негово име наричат площад в Париж, в близост до „Порт де Версай”. Амедео Гордини почива 25 май 1979 г. в Париж, но направеното напомня за създателя си. Много от конструираните от него машини сега се пазят в музея в Мюлхауз.