GAZ M13/M14 Chayka

„Чайка” е   луксозен автомобил от Съветския съюз, правен от „ГАЗ”. Превозното средство е едно ниво под лимузината „ЗИЛ”.

Производството на „Чайка” търпи две поколения. Първото е „ГАЗ М 13” и се пуска от 1959 г. до 1981 г., то е по-известно и е произведено в най-много бройки – 3100 в продължение на 22 години.  Визуално автомобилът е сходен с модния по онова време „крилат дизайн” на 1955 Packard Patrician и  Mercury. М 13 е с двигател 5.5L V8 от 195 к. с. и автоматична трансмисия с бутони, сходна с тази на Chrysler – TourgeFlight. Автомобилът се ползва само от съветски държавници, партийни лидери и академици, ВИП-персони, не е достъпен за обикновените граждани на Съветския съюз. По-мощни версии се ползват и от КГБ. Никита Хрушчов, въпреки че е титулован за „ЗИЛ”, предпочита „Чайка” и ходи с такъв автомобил на лятната си дача.  Максималната скорост е 158 км в час.

Проектът е одобрен от макетна комисия още през 1969 г. Дизайнер на серията прототипи е създателят на „ГАЗ 21 Волга” Лев Еремеев. През 1971 г. започва изпитанието на втората серия прототипи, при които базата е увеличена с 200 мм.  Дизайнер на опитната партида е  Станислав Волков – випусник на Художественото училище „В. Мухина”, който години по-късно работи над дизайна на „ГАЗель”. 

През 1975 г. серийните прототипи минават изпитания при най-различни климатични условия на пътищата в Крим и в Кавказ.  Първият образец, боядисан във вишнево-червено, напуска монтажната линия на 19 декември 1976 г., като подарък за рождения ден на Леонид Брежнев от трудовия колектив на „ГАЗ”.

Новият „ГАЗ М 14” на практика представлява сериозно модернизиран и запазва своята свежест до средата на 80-е, предлага напредничава електроника.  Двигателят е модернизиран и вече достига 220 к. с. М14 е с 95 мм по-нисък от предшественика си. Запазена е Х-образната рама. При двигателя са изменени само фазите на газоразпределение, поставени са нови колектори. Той е с двукамерен карбуратор. Клапаните са с хидравлични повдигачи, което прави по-безшумна работата на мотора. Предавките вече се сменят не с бутони, чрез лост в централната конзола.  Предното окачване е изцяло променено.  Вместо шенкели, има  сферични опори и гумено-метални шарнири.  Предните спирачки отпред са вече с големи вентилирани дискове.  Спирачната система има два контура.  Всяка от тях действа на двете предни и на едно от задните, има хидро-вакуумен усилвател. Автомобилът изобилства с различни сервомеханизми. Има климатик.  Страничните прозорци са задвижващи се автоматично. Страничните стъкла са тонирани в леко синьо-зелено.  В автомобила са инсталирани общо 17 електродвигателя. Има мощна звукоизолация, като шумът в купето не превишава 73 децибела. 

„ГАЗ 14 Чайка” се изработва изцяло на ръка от специална бригада за изработка на автомобили в малки серии. През 1988 г., във връзка с „борбата срещу привилегиите” на  Горбачов, автомобилът е свален от производство. Унищожават се цялото обордване и документация.  „Чайка ГАЗ М14” се произвежда от 1977 г. до 1988 г., когато брандът  е закрит. От 16 декември 1976 г. до 24 декември 1988 г. са пуснати общо 1120 автомобила от модела, част от които, също както предишния модел, попадат и в България.

Максималната скорост при „ГАЗ 14 Чайка” е 175 км в час. Двигателят е с обем 5530 куб см, степента на компресия – 8,5. Оборотите, при които се достигат 220 к. с., са 4200. Ускорението до 100 км в час става за 15 сек. Разходът на гориво при скорост 90 км в час е 17,5 ли и 29 л при градско каране.  Скоростната кутия е 3-степенна.  Ако предното окачване е независимо на пружини с хидравлични амортисьори, задното зависимо е с надлъжни полуелиптични и хидравлични амортисьори. Теглото на автомобила е 2605 кг. Автомобилът е дълъг 6096 мм при база 3449 мм.

Двата модела се правят и във версии „кабриолет” с 4 врати, главно за ползване в паради. M13b се произвежда само през 1961-1962 г., а M14b – от 1982 г. до 1988 г. „Комбито” „M13A Универсал” се пуска няколко години след 1960 г.

Новият собственик на ОАО „ГАЗ” – милиардерът от алуминиевия бранш Олег Дерипаска, заяви, че иска да възроди бранда.