Вилхелм Майбах

Геният в сянка

Вилхелм Майбах е роден на 9 февруари 1846 г. Той е немски инженер, известен като един от създателите на класическия автомобил Mercedes.

През 1856 г. умира майка му, а две години по-късно и баща му. Ставайки сираче на десет години, той започва рано да се труди. През 1865 – 1869 г. Вилхелм работи като дизайнер на детайли в Bruderhaus, където Готлиб Даймлер е мениджър на фабриката и взема 19-годишния младеж под крилото си.

През 1872 г. Майбах се премества в Колон и започва да работи като шеф на дизайна на Gasmotorenfabrik Deuz AG. По това време Даймлер е член на борда на предприятието. Работейки при изобретателя Николаус Ото от 1872 г., се сприятелява с Готлиб Даймлер и участва практически във всичките му технически начинания, сам оставайки в сянка. Майбах  преработва двигателя на Ото и го подготвя  през 1877 г. за серийно производство.

Една година по-късно той се жени за Берта Хабермас, а след още година се ражда неговият син Карл. През 1882 г. Вилхелм се премества заедно с Даймлер в Daimler-Motoren-Gesellschaft в Канщат край Щутгарт.  След завършване работата над високоскоростен двигател с вътрешно горене, Майбах се заема да реши въпроса за какво той може да се използва.

Към собствените изобретения на конструктора се отнася карбураторът, патентован през 1893 г. В периода 1895 – 1896 г. Майбах прави и дизайна на пет нови четирицилиндрови двигатели с мощност от 6 до 23 к.с.

На 22 декември 1900 г. изобретателят представя специално за австрийския генерален консул във Франция и бизнесмен Емил Йелинек спортен автомобил, носещ името Mercedes, използвайки леки метали. Автомобилът е снабден с четирицилиндров мотор с два карбуратора и мощност 35 к.с.

Историята започва малко по-рано. Емил Йелинек живее в Ница и Виена.  През 1899 г. той започва да продава колите на Daimler. Установява, че Лазурният бряг е успешен пазар за тях. През 1900 г. продава 28 автомобила – почти една трета от производството на Daimler-Motoren-Gesellschaft.

През пролетта на същата година стартира състезание на 30 марки коли на Лазурния бряг, включително мощния 23 к.с. Phoenix на DMG, каран от представителя на предприятието Вилхелм Байер. Той  трагично загива в състезанието. След неговата смърт фирмата производител преработва автомобилите си.

На 2 април Йелинек поръчва на DMG по-конкурентен модел за следващия сезон с лек и атрактивно бърз двигател с мощност 35 к.с.. Нарича го на името на десетгодишната си дъщеря Mercedes. Той поръчва 36 бройки от него. С дизайна на колата се заема Вилхелм Майбах – шеф-дизайнер на фирмата. Той обявява новият автомобил на 15 октомври. Кубатурата на двигателя е увеличена на 6 л. Коляновият вал е изработен от алуминий, главата е стоманена. Клапаните, които до този момент се отварят автоматично, вече се задвижват от разпределителен вал. Използват се за пръв път планетарни предавки. Внедрява се нисковолтово магнетно запалване. Преработва се водната помпа. С лост от кормилната колонка се регулират оборотите, които достигат от 300 до 1000 в минута.

Постига се съотношение тегло към мощност 6 кг/к.с. и много високо качество на техническите характеристики. Когато се стига до монтиране на двигателя на шасито, Майбах конструира рама, каквато не е правена до този момент. Моторът е закрепен на предната й част с болтове и държачи от пресована стомана. Постига се по-нисък център на тежестта. Йелинек отива лично в предприятието, за да види как върви разработването на автомобила, който до този момент няма равен на себе си.

Новата разработка включва и изключително компактен съединител със самонагласяваща се стоманена пружина. Специално направени са кормилната уредба и управляващият мост. Базата е увеличена, което довежда до нарастване стабилността на автомобила. Задните спирачки са с размери 30 см. Крачната спирачка става извънредно ефикасна и се свързва с водно охлаждания кардан. Отново можем да споменем радиатора с формата на пчелна пита. Тази форма намалява количеството на охлаждащата течност от 18 на 9 л. С новата кола се поставя нов рекорд на скорост – 51 км в час, вместо дотогавашните 31.

През 1901 – 1902 г. Mercedes поставя още един световен  рекорд на скорост с  64,4 км в час. Година по-късно Майбах изготвя първия шестцилиндров автомобил под тази марка, който има мощност 70 к.с. През 1906 г. той конструира мотор с мощност 120 к.с., предназначен за състезания, с горно разположени клапани и двойно запалване.

След смъртта на Даймлер през 1907 г. Майбах напуска Daimler Motorenwerke и през 1909 г. заедно със своя син Карл създава собствена фирма за производство на авиационни двигатели. С негови мотори се  окомплектоват въздушните съдове на знаменития Фердинанд Цепелин.

През 1921 г. Карл предлага да правят автомобили и в периода 1922 г. – 1939 г. се пускат разкошни коли под автомобилната марка Maybach. Те са с меко, безшумно работещи двигатели и по клас съответстват на Rolls-Royce. Най-известен е Maybach Zeppelin 12, пускан през 30-40-е години в няколко модификации.

Вилхелм Майбах умира на 29 декември 1929 г.

Като самостоятелна марка Maybach престава да съществува през 1961 г., влизайки в състава на Mercedes-Benz. В края на 2013 г. от Щутгарт обявиха прекратяване на марката.