Packard Twelve

Историята на Packard Twelve следва конкуренция на една ера, борбата за луксозни автомобили на пазара между Packard и Cadillac. Packard очевидно запазват своята репутация и имидж като производител на премиерен клас  коли в Америка.

Packard Twelve е правен през 1933-1939 г. в над 35 000 произведени екземпляра в различни варианти на каросерията. Той е смятан от мнозина за един от най-добрите автомобили, произведени от Packard и едни от най-значимите творби на класическата автомобилна епоха. Мощният V-12 двигател прави 1934 Packard Twelve един от най-бързите автомобили на своя ден. Twelve е, явно, един от най-бързите автомобили, които могат да се купят за пари (с изключение на Duesenberg). Уорън Фицджералд пише на времето за модел 1934 г., „… не повече от една шепа са тези по-мощни коли всъщност построени или сглобени през 1934 г., и всеки, който купи Packard Twelve усеща разумна увереност, че няколко автомобили, ако има такива, могат да оспорят това, че е „Boss на пътя.“. Фицджералд при пътно изпитване на Victoria от Dietrich в Car Life дава от 0-60 мили в час само за 19,2 сек. и на четвърт миля за 21,5 сек. при 63 мили в час, което става известно за кола с тегло близо три тона като тест.

Дългият и плавен преден капак скрива дванадесет цилиндров двигател със странични клапани, който е изискан, мощен, с гладка и тиха работа. Двигателят е бил първоначално предназначени за проект с предни задвижващи колела, който в крайна сметка се оказва, че има слабости. Това, както и очакваните разходи за развитие, се оказват твърде много, за да бъдат практични и Packard решава да се откаже от идеята. На времето мнозина са твърдели, че автомобилът в седемместен вариант е по-добър от Rolls-Royce Phantom III.

През 1935 Packard представя повече конски сили и механични подобрения. Спирането става по-меко и удобно, докато кормилното управление работи вече по-леко.

Packard Twelve е представителен  автомобил на американската марка. Ползва се на времето от много величия.

По време на Втората световна война президентът Рузвелт подарява няколко подобни лимузини на Сталин, а той пък от своя страна ги прехвърля към идеологическите си съратници – Г. Димитров, Тито, Мао дзе Дун. Автомобилите са бронирани в Англия.

Личната кола на Сталин е била купена неотдавна от руски олигарх за 1,5 млн. долара. Бронираната лимузина, ползвана от Сталин напр., тежи над 4 т. На този модел, със съответното брониране, се возят и приближените му.

Един екземпляр е подарен и на Георги Димитров в България.

Конкретният модел е снабден с двигател V12 с обем 8.2 л. и е с мощност 155 к. с., който осигурява максимална скорост от 155 км в час. Предното независимо окачване гарантира завидна за времето  плавност на возенето. Салонът за пътуващите има специални  вентилация и отопление, радиоприемник и огромен заден диван с две регулировки. Стъклата са дебели 10 см. Не липсват и светеща петолъчка, както и стойки за автомати. Самият автомобил е струвал 4000 тогавашни долара, а бронирането – още 6000.

Бронираната лимузина на Димитров изчезва от Политехническия музей у нас през 1992 г., след като е реставрирана от ентусиасти и членове на ретроклуба. Български ретродеятели по-късно откриват снимки в интернет на почти същия автомобил в гараж в един от щатите на САЩ.

В наши дни автомобилът се появи в частен музей в Чикаго, като разкритията сочат, че е вкаран в САЩ като скрап през 1997 г. По искане на Интерпол е запориран. Съществуват солидни доказателства, че колата е идентична с откраднатата от София, което означава, че може и да си я върнем.