Renault 16

Renault 16 е първият „хечбек” с пет врати в света, кола от горната средна класа, предлага пространство като при „комби”.

Първият екземпляр е произведен в Сандовил на 2 декември 1964 г. На 5 януари 1965 г. Renault 16 е представено на публиката, света и пресата на Côte-d’Azur. Публичното представяне се състои два месеца след автомобилното изложение в Женева, където Renault 16 е бил в състояние да раздели дори непосветените на поддръжници и противници.

Произвежда се през 1965  – 1980 г. в 1 845 959 броя. Задвижващи са предните колела, комфортът е много висок. Моделът става „Автомобил на годината за Европа” за 1966 г.

Моделът е дълъг 4240 мм при междуосие от 2650-2720 мм, ширина на каросерията 1628 мм и височина 1450 мм. Масата е 980 до 1090 кг. Проектът е на Фернан Пикар.

Започва се с Проект 114, който трябва да има хидропневматично окачване подобно на Citroën DS и 6-цилиндров 2,2-литров двигател, но поради усложняване и оскъпяване на конструкцията се изоставя, въпреки че са изработени 14 прототипа, и се преминава към двуобемен 4-цилиндров варинат.

Хечбек корпусът на колата е новост в този пазарен сегмент, в който царят само седани (Peugeot 404 и Simca 1500 във Франция; Lancia Flavia, Fiat 1500 L и Alfa Romeo Giulia в Италия, Ford Taunus, Opel Rekord 1500 и BMW в Германия, Hillman Super Minx и Humber Sceptre в Обединеното кралство). Реното има хромирана решетка отпред с правоъгълни фарове, с мигачите и габаритите под тях, с надлъжна бразда по капака, навлизаща в решетката отпред. Отстрани има по три прозореца, а задният и наклонен, с наклонена С-колонка.

Вътрешността е светла и просторна, с волан с две спици, хоризонтални уреди и лост на кормилната колонка. Комфортът е допълнително подчертан от климатична система, проектирана и разработена специално за този автомобил. Но гвоздеят на отделението за пътници на R16 е високото ниво на модулността на последното: при каноничната конфигурацията в пет места можете да настроите седалките и на диван и след това да се получи двойно легло; още възможно е да се да премахне  изцяло задната седалка, за да се увеличи капацитетът за товари, който е стандартна конфигурация от 346 л, но може да получат до 1200 л.

Окачването на колела на двата моста е независимо, с барове против усукване, телескопични амортисьори и анти-ролбари. В предния край антомобилът е снабден с носачи, докато оттзад са монтирани надлъжни рамена. Поради конструкцията на осите и окачването лявата страна има със 7 см по-дълго междуосие, откокото дясната.

При версията TS от 1968 г. мощността достига 88 к.с. по SAE. Първият мотор е от 1470 куб. см. 55 к.с. През март 1968 г., по време на автомобилното изложение в Женева, е представен 16 TS, по-изискан и оборудван с по-мощен двигател, с 1565 куб. см и способен да достави до 83 к.с. максимална мощност, почти 30 повече от базовата версия. През 1969 г. в Женева отново ставаме свидетели на дебюта на нова версия на гамата R16, а именно TA 16, с 3-степенна автоматична скоростна кутия – тя е в действителност първата истинска автоматична трансмисия, монтирана на превозно средство от французите. Хидравличен тип преобразувател на въртящия момент е свързан към електронна система за управление на оптимално съотношение в зависимост от условията на шофиране. Двигателят е същият като TS версия, но с максимална мощност намалява до 67 к.с.

Сред другите нововъведения, има спирачка бустер също версии L и TL, докато TS става още по-богата, благодарение на електрически прозорци отпред и възможността за получаване на кожен интериор като опция. В 1970 г. е и годината, в която R16 е бил произведен в най-голям брой екземпляри – 196 253 единици са били сглобени през тази година в завода в Сандовил, цифра, която никога не достига по време на кариерата си този автомобил.

Последната версията, обявена след 1973 т. – ТХ, е оборудвана с автоматични колани, с четири предни фара, чистачка за задното стъкло,  спойлер и др. Новият рестайлинг е съвсем различен от другите R16 с новата си предна решетка с тънки и дебели хоризонтални ивици и клъстери сплит и квадрат. Под предния капак е нов мотор от 1647 куб. см с максимална мощност от 93 к.с.

Общо при производството на модела се монтират двигатели с мощност от 55 до 93 к.с. Скоростните кутии са 4-степена и 5-степенна механични или 3-степенна автоматична. При модела с кубатура 1,6 л максималната скорост е 160 км в час. През 1969 г. е представена версията с автоматична скоростна кутия. Първо тя е опция, а се прилага при TL стандартно през 1974 г., при другите е срещу допълнително заплащане. През 1979 г. стават стандартни триточковите колани.

Сглобява се в Сандовил и Флинс – Франция, и в Уест Хайделберг – Австралия, но и общо в 14 държави. Канада е една от тях, където Renault 16 се прави: в действителност, тази кола е имал други производствени обекти в различни страни по целия свят. Дори в Европа разчита на други три места, разположени в Ирландия , в бивша Югославия (по-конкретно в заводи Litostroj на Любляна, днес в Словения) и в Португалия. Връщайки се към американския континент, не трябва да забравяме, че R16 също се сглобява във Венецуела, в Constructera Venezolena де Vehiculos и в Тринидад.

Забележителен е броят на производствените обекти в Африка – пет, в Южна Африка, Алжир (CARAL), Кот д’Ивоар (SAPAR), Мадагаскар (SOMACOA) и Мароко (SOMACA).

Колата се сглобява и в Малайзия и Филипините.

Моделът е заменен през 1980 г. от по-малко успешното Renault 20. По времето на R16 другите производители пускат най-много по един „хечбек”, докато Renault има шест – R4, R5, R6, R14, R20 и R30.