Lancia Delta I

Lancia Delta е компактен луксозен автомобил, произвеждан от италиански автомобили Lancia с първото си поколение между 1979 г. и 1994 г., второто – от 1993 до 1999 г., а третото влиза в производство през 2008 г. За първи път е показана на автомобилното изложение във Франкфурт през 1979 г. Тук ще разгледаме автомобилът, представен тогава.

Delta е най-известна със своята световна кариера в Rally Championship в края на 1980 г. и началото на 1990 г., когато тя доминира в ралитата. Lancia предлагат пътни версии на тези автомобили – напр., продадени 44 296 Integrales.

Първото поколение е хечбек с 5 врати. Дължината на каросерията е 3900 мм, с междуосие от 2540 мм. Ширината е 1700 мм, а височината – 1380 мм. Моделът е по дизайн на Джорджето Джуджаро.

Delta е един от най-модерно оформените автомобили от своя клас на времето си в Европа и е избран за  Европейски „Автомобил на годината 1980“.  Колата остава почти непроменена до 1986 г., когато са направени малки промени във формата на тялото, актуализират се двигателите и се въвежда задвижване на четирите колела.

Докато по-голямата част от моделите Delta са обикновени малки семейни автомобили, най-известна е Delta HF Integrale, с четири задвижващи колела – хечбек с мощен турбо бензинов двигател. A променената версия на HF отбелязва 46 WRC победи в Световния рали шампионат, печели  първенството на конструкторите рекордните шест пъти подред 1987-1992 г., в допълнение са шампионски титли при пилотите за Юха Канкунен (1987 г. и 1991 г.) и Мики Биазон (1988 г. и 1989 г.).

Lancia Delta S4 е Group B състезателен автомобил, създаден специално за рали, и е съвсем различен от търговската Delta по отношение на изпълнението. Премахването на Група B в ралитата в края на сезон 1986 оставя Група А като най-лайн формула. Тогава Delta HF 4WD се развива в изключително успешен конкурент.

В Lancia Delta HF 4X4 задвижването на четирите колела е с въртящ момент-разделяне 56/44 предни/задни с Ferguson вискозен съединител и централен диференциал. Задният е Torsen. По същия начин всяка модификация на модела има свои конкретни специфични особености. Напр., на HF Integrale има вентилирани предни дискове с увеличен диаметър до 284 мм, нови пружини отпред, различни амортисьори и предни подпори. Evoluzione е с по-широка следа отпред и отзад, широките арки са разширени още повече и по-закръглени. Bosch ABS е стандарт. Новият Integrale запазва четири задвижващи колела с въртящ момент 47% към предната част, 53% за задната.

Мощността е от 67 к.с при 1.1 л обем на двигателя, 123 к. с. при 1.5 л, 138 к. с. при 1.6 HF Turbo 1985, 210 к. с. при  HF Integrale Evo1, 221 к.с. при   HF Integrale 16V 1989 и т.н.

Състезателната Lancia Delta S4 има рекордните 480 к. с. под капака, въпреки че някои твърдят, че са даже 560. С нея има три победи в шампионата през 1986 г. Сайнц, след състезанията през 1993 г., в дотогавашния  Jolly Club, подкрепен от Lancia Delta HF Integrale, отбелязва пък края на състезателната кариера на Lancia Delta Group A.