НОВИЯТ СЕДАН PEUGEOT 508
НОВИЯТ СЕДАН PEUGEOT 508

Енцо Ферари

Състезателят, изобретателят и предприемачът- Enzo Ferrari a Modena in occasione del passaggio della Mille Miglia Storica

Енцо Ферари е роден през 1898 г. в Модена. Като дете мечтае да стане певец. Опитите му да се присъедини към оперната гилдия претърпяват неуспех. По-късно се ориентира към автомобилната журналистика. Но публикациите  му се изчерпват само с няколко статии през 1914 г. Три години по-късно той е изпратен на фронта, а скоро след това е демобилизиран по болест. Оказва се, че най-много го привлича това да бъде автомобилен състезател.

Когато се завръща в Модена след армията, Енцо се опитва да започне работа в работилницата на баща си. Следва също така неуспешен опит да постъпване на работа във FIAT.

В края на краищата младежът се установява на работа в каросерийна работилница. Там не след дълго се запознава с Уго Сивоки – изпитател на автомобилната компания  CMN. Имено той съдейства на Ферари да започне работа в изпълнителния отдел на неговата фирма, а скоро след това – и в заводския отбор.

Young-Enzo-Ferrari-driving-AlpaНа 23 ноември 1919 г. Енцо Ферари участва за пръв път в автомобилно състезание, заедно с отбора на CMN и заема пето място. Скоро след това се изявява на „Тарга Флорио” и в няколко други състезания. Идват първите скромни награди. По това време Уго минава на работа в Alfa Romeo и взема със себе си и Енцо. След 1920 г. кариерата на младия пилот се издига шеметно. В продължение на три години той се състезава с Alfa Romeo и успява да се нареди сред лидерите на спортния тим.

След 1921 г. личната емблема на Енцо Ферари става изправеното конче. Подпомаган от новия си талисман, Ферари  печели серия от състезание и е награден с орден „Корона д’Италияна”.

Собственият състезателен отбор Scuderia Ferrari е създаден през 1929 г. с финансовата подкрепа на няколко заможни съдружници. Последното състезание на Енцо е през 1931 г., след което той се заема с ръководството на своя отбор. От това време датира серия от публикации в някои от водещите издания по темата, което подпомага популяризирането на неговата дейност.

През 1937 г. Енцо Ферари предлага на Alfa Romeo да конструира нов състезателен автомобил с 1,5-литров двигател, с който да се отговори на предизвикателството на Auto Union и Mercedes. Една година по-късно автомобилът е завършен напълно, но не успява да се изяви на пистите. Причината е появата на търкания между фирмата и Ферари.Enzo-Ferrari-with-Nikki-Lauda-and-Luca-id-Montezemolo

През 1938 г. Енцо решава да преустанови контактите си с компанията от Милано. Две години по-късно създава собствена фирма в Модена, наречена Auto Avio  Construzione. По договора с Alfa той няма право  четири години да създава собствени автомобили и да участва в състезанията срещу компанията. Ферари не се съобразява с това условие и  разработва модела 815, снабден с 1,5-литров 8-цилиндров мотор. С него още през 1940 г. екипът на Аскари и Рангони взема участие в „Миле Миля”, но не достига да финала.

През 1944 г. заводът Ferrari е разрушен изцяло и се построява отново през 1946 г. Успехът спохожда Енцо Ферари след Втората световна война с модела  125 GT, който печели няколко състезания в края на 40-е години. През това време той успява да привлече в компанията водещи специалисти и състезатели. Марката започва все по-успешно да се котира.

Презд 1947 г. Франко Кортезе спечелва първото „Гран При” на Рим с колата, носеща за пръв път името Ferrari. Три години по-късно е първото участие на тима на марката във Формула 1. Нейният пилот Алберто Аскари заема пето място. На следващата година е първата победа за компанията в престижното състезание. Пилотът е Хосе Гонсалес, а пистата е във Великобритания. През 1952 г. трима състезатели – Аскари, Фарина и Таруфи, заемат първо, второ и трето място във Формула 1.

piero-and-enzo-ferrari-photo-353808-s-1280x782Една година по-късно Аскари е отново шампион. През 1955 г. Енцо обединява своя тим с този на Lancia. Отличните нови коли и високо професионалният технически персонал, предоставен на Ferrari като наследство от Lancia, позволяват на Хуан Мануел Фанджо да завоюва своята четвърта световна титла. През 1958 г. първо място с Ferrari Dino 246 заема Майк Хоторн. През 1960 г. акционер на марката става FIAT. Разработва се новият модел Ferrari 256 F-1. На следващата година марката взема Купата на конструкторите. Но победата се оказва печална – на една от обиколките се разбива и загива Фолфганг фон Трипс и катастрофата отнема живота на 14 зрители.

През 1963 г. Енцо Ферари организира в Маранело първата школа за пилоти. Една година по-късно идва втората Купа на конструкторите. През 1969 г. FIAT придобива 50% от акциите на Ferrari. Във Фиорано започва строителството на нова изпитателна писта. Годината е 1972-ра. След още три години са взети четири купи по ред за конструкторите. През 1982 г. купите на конструкторите са вече 7. Победата е помрачено от гибелта на Жил Вилньов в Белгия. На следващата година идва осма купа, но марката все още не може да вземе нито едно първо място.

Сред моделите на марката, които не са предназначени за Формула 1, излязлата през 1954 г. серия 250 GT  е най-известното Ferrari.  Произвежда се до 1966 г., като от него са пуснати 480 бройки.  Пускат и вариант 250 SWB с къса база. Прави се от 1959 г. до 1962 г. и са  произведени 175 бройки. Последват ги 275 GT с четири разпределителни вала, вместо два и с мощност 260 к.с. при 7 000 об./мин., и 350 GT. През 1966 г. фирмата разработва нов V-образен двигател, който води началото си от състезателните. Той е 12-цилиндров, с два разпределителни вала в главата на всеки цилиндър, със система на смазване “сух картер”, осигуряващи висок максимален въртящ момент и еластичност. Мощността е 300 к.с.

С предно монтиран двигател е 365 GTB4 Daytona, направено за износител в Северна Америка. То има мощност на двигателя 352 к.с., а максималната скорост е 282 км в час.  Това е най-бързият автомобил за времето си и оценката му “най-добър в света” отговаря на истината.

Много известен е моделът Dino от 70-те години, с шестцилиндров мотор, предшественик на 308, 328 и Mondial с двигател V 8.

Моделът 365 GT 4, както и Berlineta Boxer от 1971 г., има чертите на състезателен автомобил. Двигателят му с обем 4,4 л. позволява да вдигне скорост от 275 км в час. Той е хоризонтално разположен по средата на каросерията, а скоростната кутия е под мотора. Шасито е от тръби, а панелите на каросерията – стоманени.Enzo Ferrari

Поставяйки 12-цилиндров мотор Boxer на състезателния модел 512 BB на Testarossa, фирмата създава масивна тежка кола, отговаряща на изискванията на най-големите пилоти и звезди. Яркият дизайн на Pininfarina носи в себе си квинтесенцията на рекламен дух, като се гони не само външният ефект. Ребрата на страничните въздухозаборници намират доста подражатели. Те подават охлаждащ въздух на двата странични радиатора, поставени вместо един отпред. Моторът на знаменития модел има обем 5 л., мощността достига 390 к.с., а максималната скорост – 275 км в час.

През 1987 г. Ферари оглавява колектив от конструктори, който подготвя модела F 40. Той трябва да материализира усилията на фирмата от създаването й до този момент. На пръв поглед автомобилът има много общо с Ferrari 308 GTB, но техническите нововъведения изобилстват. Двигателят V 8 с турбокомпресор има надлъжно разположение, колата е на тръбна рама, панелите от кевлар са усилени. Супер мощността е от 478 к.с. Автомобилът има поразителни технически характеристики и не притежава почти никакъв комфорт. Окачването е твърдо, а воланът реагира на всяка неравност на пътя. Това е последното „дете” на личните усилия на Енцо.

Енцо Ферари успя да води успешно компанията си до смъртта си на 14 август 1989 г. След това FIAT става главен собственик на акциите на Ferrari. През 1992 г. пълноправен притежател на тима вече е Лука ди Мантеземоло. В компанията идва Жан Тодт – бивш спортен директор на Peugeot в състезанията за спортни прототипи.

От 1996 г. до 1998 г. в тима за Формула 1 постъпва Михаел Шумахер. Шансовете за успех нарастват, но не се удава все още да се стигне най-високо на пиетдестала. Едва една година по-късно идва следващата Купа при конструкторите. Но катастрофа със счупване на крака вади Шумахер от борбата за първото място. Неговият съотборник има по-големи шансове, но в края на  последната обиколка отстъпва на Мика Хакинен с McLaren. От 2000 година първи пилот става Шумахер, който до днес е ненадминат с броя на своите шампионски титли. Негов съотборник става Рубенс Барикело.

Приживе Енцо Ферари постигна много, но не можа да види абсолютния триумф на Scuderia Ferrari във Формула 1. в края на миналия век и началото на новия. До днес тимът на марката там е ненадминат с титлите си при пилотите и конструкторите.