Triumph Herald

Triumph Herald е производство на Standard-Triumph през 1959-1971 г. Пуска се като седан с две врати, купе – с две, кобриолет с две, ван и комби, също с две врати. Двигателите са 948 куб.см (0.9 L) OHV I4, 1147 куб.см (1.1 L) OHV I4 (Herald 1200 и 12/50) и 1296 куб. см (1.3 L) OHV I4 (13/60).

Предаването е с  4-степенна ръчна скоростна кутия (синхронизатор на 2-ра и 3-та предавки, има овърдрайв). Междуосието е от 2311 мм при дължина на каросерията 3885 мм, ширина – 1524 мм и височина 1321 мм. Собственото тегло е 725 кг., 865 кг. за комбито. Дизайнер е италинският стилист Микелоти, изобретил и бъбрековидните решетки на радиатора на BMW. Произвежда се в Ковънтри, Англия. Vitesse, Spitfire и GT6 всички са базирани на модифицирани Herald шаси и ходова част с болт.

Автомобилът се отличава с голяма остъклена площ, даваща видимост във всички посоки. Каросерията е прикрепена на шаси, като предният капак за двигателя се отваря заедно с калниците напред на панти – нещо много характерно за модела и необичайно. Рейката и пиньона на волана осигуряват на  Herald диаметър на завой само 7,62 м. Отпред окачването е на пружини и двойни носачи, а отзад има един напречен носач.

Купето е оборудвано с табло със скоростомер, датчици за горивото и температурата, заедно със заключваща се жабката. Колата има килими и нагревател като стандарт. Редица екстри са на разположение, включително двойни карбуратори, кожени седалки,  дървено фурнировано табло, Telaflo амортисьори и опции за боята.

Към края на 1950 г. Standard -Triumph предлага широка гама от двуместни спортни автомобили Triumph заедно стандартните си салони, Standard 8 и 10, задвижвани от малък ( 803 куб. см или 948 куб. см ), 4-цилиндров двигател, който от края на 1950 г. подлежи на актуализация. Затова Standard -Triumph започна работа по Herald. Изборът на името на Herald предполага, че колата е била първоначално предназначена да се предлага на пазара като Standard, тъй като тя се вписва в схемата на модела – именуване на времето (Ensign, Penant и самата Standard). Но от 1959 г. бе решено, че името на Triumph има повече от стойността на марката, а Standard името е преустановено във Великобритания след 1963 г.

Бордът на  Standard-Triumph възлага на Микелоти, окуражен от главния  инженер Хари Уебстър, и бързо са произведени проекти за седан с две врати с голяма площ на стъклото, което дава 93 на сто видимост във всички посоки в вариант седан и „бръснач ръб“ на покрива, към който много производители се обръщат. От неотзивчивите BMC е решено, че колата трябва да има отделно шаси, а не приемане на нова монокок конструкция.

В края на 1958 г., прототипите започват тест от Кейптаун до Танжер. Новата кола дебютира в Роял Албърт Хол, Лондон на 22 април 1959 г., но не е незабавен успех на марката, поради сравнително високите разходи. Първоначално се отчита макс. скорост от 110 км в час, с ускорение до 97 км в час за 31 сек. на двигателя от 38 к. с. А седан тестван от списание Motor през 1959 г. отчита  максимална скорост от 114.1 км в час и може да се ускори от 0-97 км в час за 31.1 сек. при разход на гориво от 8,2 л/100 км.

Standard-Triumph са имали финансови затруднения в началото на 1960-те и стават собственост на Leyland Motors Ltd през 1961 г.. Това освобождава нови ресурси за развитие на Herald и колата стартира с нов 1147-кубиков  двигател. Новият модел има бяла гума на броните, дървено табло ламинат и други подобрения. Повдига се и качеството и се увеличава мощността, поставят се дискови спирачки през 1963 г.

Версията Herald 12/50 Skylight спортен седан, предлагана през 1963-1967 г., включва двигател с 51 к. с. и винил люк Webasto. Успоредно се прави и 1200, вече с 48 к. с. Предните дискови спирачки са стандарт.

През октомври 1967 г. гамата е актуализирана с въвеждането на  Лондонското Motor Show на Herald 13/60. 13/60 се предлагат в салон, конвертируем и комби версии. Слънчевото покритие остава на разположение за салона като допълнително оборудване, а не стандартна характеристика. Предницата е рестилизирана с капака, подобно на Triumph Vitesse, а интериорът основно преразгледан макар и все още с участието на дървена табло. Вътрешно пространство е подобрено чрез издърпване на задния подлакътник във всеки страничен панел. Двигателят е разширен до 1296 куб.см., по същество на единица мярка от 1965 г. насам в 1300, снабден със Stromberg CD150 карбуратор, предлага 61 к.с. и много по-добра производителност. В тази си форма (макар, че 1200 салона е продаван заедно с него до края на 1970 г.) Herald Saloon е продължил до декември 1970 г. и кабриолета и комби до май 1971 г.

От март 1959 г. до септември 1971 г. се произвеждат общо 894 127 автомобила. Моделът с незначителни разлики се сглобява и в Индия, Австралия, Южна Африка, Нова Зеландия, Ирландия, Малта и в Шри Ланка, също – в Перу.

Задното окачване е критикувано за лошо управление при екстремни условия обаче моделът се счита лесен за шофиране, с добра визия, лек волан (най-малък радиус на завой – 7,6 м) и контроли, и лекота на ремонта.

Продажбите се качват въпреки нарастващата конкуренция от страна на BMC Mini и Ford Anglia. Кабриолетът е популярен като 4-местен с достойни условия на атмосферни влияния и имението да прави практическа алтернатива на Morris Minor Traveller. Купето пада от гамата в края на 1964 г., като е било до тогава в пряка конкуренция с Triumph Spitfire.

Ранните 948-кубикови коли са редки, кабриолетите и купетата са особено търсени. Текущите данни са, че има само 228 оставащи в света, купета (948-кубикови леки автомобили) – много в Австралия, Нова Зеландия и САЩ. По същия начин, 948-кубиковите кабриолети са били най-вече изнесени, известни са само 52 все още да съществуват. По-късно колите са по-многобройни.