Херберт Остин

Британската легенда

Херберт Остин е известен със своите автомобили, дали началото и на други марки през годините на историята им.

Херберт Остин, барон Остин I (1866 – 1941 г.) е английски инженер, автомобилостроител, предприемач, основател на компанията Austin Motor Company. От 1917 г. е Рицар-Командор на Ордена на Британската Империя, а от 1936 г. – барон Остин Първи.

Херберт се ражда в селско семейство в селото Литъл Миседсен, графство Бакингемшир в югоизточна Англия. На 18 години заедно с дядо си по майчина линия емигрира в Австралия. В качеството си на наемен работник се пробва в различни предприятия в Мелбърн, в свободното време посещава художествено училище, където взема уроци по рисуване. На 26 декември 1887 г. се жени за Елен Дрон, дъщеря на емигранти от Шотландия.

В тази година Херберт Остин постъпва като мениджър на работа в неголямо предприятие, което изготвя оборудване за срижене на овце по поръчка на Фредерик Уолсли – изобретател и признат експерт в тази област. Вече след три месеца Остин е поканен да работи в главния офис на  компанията The Wolseley Sheep Shearing Machine Company в Сидней. Там в течение на 3-4 години подготвя редица технически усъвършенства в процеса на механичното стрижене, патентова ги на свое име и ги отстъпва на Уолсли срещу обмен на част от пакет акции.

През 1893 г. Остин и Уолсли, оставяйки предприятието на управителите, се връщат във Великобритания, където организират подразделение на компанията.  Търсенето на оборудване за стрижене на овце има сезонен характер и затова решили да натоварят работилницата със сглобяване на велосипеди. В търсене на нова продукция, с която да се обезпечи работа при спада на дейността на фирмата, Остин отива във Франция, където се запознава със самоходния екипаж на Амадей Боле. Връщайки се в Англия през 1895 г. той създава три собствени автомобила., добавайки в конструкцията им оригинални решения. Но управлението на  The Wolseley Sheep Shearing Machine Company (Фредерик Уолсли почива в 1899 г.) не дава съгласие за развитие на това направление в бизнеса, смятайки го за безсперсперктивно. Обаче през 1901 г. достатъчно известната инвестиционна компания  Vickers купува от  WSSMC правата на автомобилната конструкция на Остин. Остин започва отново да прави коли в новообразуваната фирма Wolseley Motors.

През 1906 г., след изтичане на 6-годишния контракт, Остин напуска Wolseley Motors и започва да търси инвестиции за създаване на собствено производство. От необходимите £10000 той намира само  7750, с които създава Austin Motor Company

За своето съществуване компанията търпи възходи и спадове. Напр. в началото на века бележи бурен икономически ръст. През 1913 г. пуска 1500 коли и в нея работят 2300 души. Печалбата е £425 600. През 1914 г. Austin Motor става публична компания. С началото на Първата световна война нейният оборот се увеличава многократно. Тя изпълнява държавни поръчки за доставка на самолети, оръдия, камиони, санитарни машини, прожекторни установки.

През януари 1915 г. Херберт преживява дълбока лична трагедия – на фронта във Франция загива единственият му син – Вернон Джеймс. През 1917 г. за приноса си във формиране на военната и икономическа мощ на Великобритания е посветен в Рицар-Командор на Ордена на Британската Империя. През 1921 г. във връзка с икономическата криза от следвоенния спад на производството в предприятието е въведено външно управление. Но след финансова реконструкция то продължава работата си. Герберт Остин запазва за себе си поста председател на управлението чрез специален комитет, просъществувал до 1939 г. Да се излезе от кризата помага идеята да се въведе в производство икономичен нескъп автомобил. Така през 1922 г. е пуснат Austin 7, който дълго е символ на марката.

От 1918 г. до 1924 г. Херберт Остин е член на Парламента на Великобритания от Консервативната партия. През 1936 г. му дават титлата барон Остин от Лонгбридж. Почива през 1941 г. от сърдечен удар при пневмония.

През 1906 г. конструкторът създава новаторския Austin Seven. Късата дължина на каросерията има две врати и почти никакво оборудване. Моделът се отличава с необичайната си квадратна форма. По негов лиценз е произвеждан и един от първите модели на BMW, с него започва началото си и фирмата Nissan.

Едномилионният Austin излиза от производствената линия 7 години след смъртта на създателя на марката, а двемилионният – през 1952 г. През същата година компанията се обединява заедно с Morris, Riley, Wolseley и  MG и формира British Motor Corporation (BMC). На времето BMC е не само най-големият производител в Британия, но и в света. Производственото обединение става още по-голямо след присъединяването на Jaguar и Daimler. По това време Triumph и Rover групират British Leyland Motor Corporation.

По-нататък марката, създадена от Остин, има също интересна история.