Renault Caravelle/Floride

Renault Caravelle (до края на 1962 г. зад пределите на североамериканския пазар – Renault Floride) е френски малолитражен задномоторен автомобил с каросерия купе и кабриолет, серийно пускан от завода  Brissonneau et Lutz от 1959 г. до 1968 г. Базовият модел първоначално е Renault Dauphine, по-късно – Renault 8. Построени са 117 113 коли от класа спорт-компакт, двигателите са Ventoux 845; Sierra 960 и Sierra 1100. Трансмисията е 3-степенна, по-късно – 4-степенна. Габаритите са дължина 4260 мм, ширина 1578 мм и височина 1350 мм при маса 780-800 кг. Макс. скорост е 130-145 км в час.

През 50-е години най-изгоден за продажбите на автомобили е североамериканският пазар. Тъй като американците правели главно големи коли, се оформила добра ниша за европейските производители за по-малки автомобили, в това число и за Renault. Тогава имало увлечение по спортните коли и американските производители представили такива като Chevrolet Corvette и Ford Thunderbird; аналогични модели извадили и по-малки компании като Kaiser и Nash. Но това били големи и скъпи коли. Volkswagen в сътрудничество с Ghia разработил и представил на публиката през 1955 г. тогава Karmann Ghia. Това бил по-евтин автомобил, който предлагал качества и бързо станал бестселър. Фирмата Renault – основен конкурент на Volkswagen на американския пазар за малолитражки, не останала по-назад.

През 1956 г. представители на висшего руководства на Renault – Пиер Дрейфус и Фернан Пикар – посетили американските представителства на компанията с цел да узнаят спецификата на местните изисквания и да предприемат крачки към увеличаване дела на френската фирма на американския пазар.

Според легендата, концепцията на новия автомобил се родила по време на беседа на Драйфус и Пикар с губернатора на Флорида и затова колата била наречена впоследствие Renault Floride. На ранния етап на проектиране това бил Project R-1092.

За разработката на каросерията Драйфус се обърнал към италианската дизайнерска компания Ghia, вече имаща нужния опит в разработката на подобни проекти. Нейният президент Луиджи Сегре привлякъл известния му млад американски дизайнер Вирджил Екснер младши, син на ръководителя на дизайна на Chrysler. Той на основата на геометрията на шасито на Renault Dauphine направил първите ескизи на новия автомобил.  В края на 1957 г. разработил привлекателна външно каросерия, обединяваща италианската школа с американския дух от онези години.

Впоследствие, главният дизайнер Джовани Савонуци, на основата на неговите чертежи, построил пълноразмерна скулптура на автомобила от глина. Само че дизайнерската компания била свързана с фолксвагеновци и се прибегнало да предаване строителството на прототипа на асоцираната с нея дизайнерска студия Pietro Frua.

Първите два прототипа били направени през есента на 1958 г. Само че неполучавайки заплащане за работата си Фруа ги излага на Женевския автосалон под табелката Dauphine GT, с надеждата да продаде впоследствие дизайна си. Недоволни, французите излагат същата година в Париж прототипите под названието Renault Floride на щанда си. Автомобилът бил посрещнат топло и след автосалона се получили повече от 8 хил. поръчки.

В началото на 1959 г. машината била показана на американската публика на Нюйоркското автошоу като Renault Caravelle. Названието на американската версия вероятно е било в чест на  най-новия по тези времена френски реактивен лайнер –  Sud Aviation Caravelle. Машината я очаквал огромен успех и над 13 хил. поръчки.

Този успех променя нещата и вместо 30 коли на ден започват да пускат по 200. Били монтирани допълнителни производствени линии северно от Париж.

Стилната каросерия на Carrozzeria Ghia била за онези години доста модерна. Но цялата механика, в това число задномонтираният двигател били от остарялото Renault Dauphine. Двигатемлят бил първоначално от 845 см³, а мощността – 36 к.с. Затова колата била твърде мудна и в пресата я нарекли „овца във вълча кожа“. Официално модифицираната версия Amedee Gordini развивала 40 к.с.

През 1962 г. се появил нов  956-кубов двигател от Renault 8 с 44 к.с., а в 1963 станала достъпна неговата версия с работен обем 1108 см³, която вече развивала 52 к.с.

През 1963 г. било пуснато второ поколение на модела R-1133, което на всички пазари вече се наричало Caravelle. Базовият модел вече бил новото Renault 8. Дизайнът бил поръчан от  Пиетро Фруа, и незначително се отличавал от оригиналната Floride.

С този автомобил измало скандал, тъй като за този фейслифт Фруа си присвоил авторските права над дизайна, като всъщност ставало дума само за малко промени на Renault Floride. Ghia оспорила това в съда и спечелила, но на много места и до днес Фруа се сочи като автор на дизайна на Renault Caravelle.

От 1962 г. се пуска т.нар. „преходен модел“ Floride S, с двигател Sierra и изменени странични въздухозаборници, но в старата каросерия Floride. От края на 1962 г. на всички пазари моделът се нарича  Caravelle. Изменено е оформлението на предницата, купето има нов плосък покрив, променен е интериорът, има надпис Caravelle на предния панел и двигател Sierra с работен обем  956 см³.

Caravelle 1100 идва през 1963-64 г. Двигателът Sierraе с обем 1108 см³ с карбуратор Solex с и нов генератор; четиристепенната скоростна кутия вече е напълно синхронизирана, разширен е асортиментът на цветовете на каросерията.

Caravelle 1100S се пуска от 1965 г. Емблемата Renault под формата на ромб е на предния капак и вместо обозначението „1100“ на капака на двигателя, има вече стъклен изравнител на радиатора и нова комбинация от прибори на арматурното табло, също нов кормилен кръг от 1967 г. и двукамерен  карбуратор Weber (от 1966 г.).