GAZ 23 Volga

Както във всяка развита държава на света, в Съветския Съюз държавата винаги е проявявала заинтересованост да пуска  в производство „особени“ автомобили за „особени“ нужди. Към тези коли може да се посочат бронираният ЗИС-115, направен специално по поръчка на Йосиф Висарионович Сталин, и правителственият ЗИЛ-111 от времето на  Никита Сергевич Хрушов. Но държавата имала нужда не само от специални автомобили за високопоставените лица, но и от специални коли за специалните служби.

ГАЗ-23 „Волга“ е съветски лек автомобил от среден клас, производство на Горковския  Автомобилен Завод, пускан от 1962 г. до 1970 г. на базата на обикновения седан ГАЗ-21, дошъл  на смяна на М-20Г на базата на М-20 „Победа“, и заменен с ГАЗ-24-24 на базата на ГАЗ-24 „Волга“ второ поколение. Официално в закритите документи се именовал „бързоходен автомобил“ или „машина за съпровождане“ (неофициално название – „догонялка“) и се явявал по-мощна версия на  базовия автомобил за КГБ и другите спецслужби на СССР и съюзните соц.стран, в продажба за редови  или „номеклатурни“ граждани не е бил.

Още от 1930-е години от Горковския автозавод в малки серии пускали бързоходни автомобили от среден клас за силовите  ведомства. Пускали такива машини на базата на  „Емка“ ГАЗ-М1 (вариант с американски Ford Flathead V8), след това „Победа“ (М-20Г с 90- к. с. двигател от ЗИМ).

Разработката на  форсирания ГАЗ-23 на базата на новия масов автомобил ГАЗ-21 „Волга“ започнала от 1959 г. от група под ръководството на  Б. Дехтяр. При това били използави редица  оригинални конструктивни и технологически решения, в частност, двигателят поставяли под наклон на два градуса спрямо остта на коляновия вал.

Автомобилът се пускал от  1962 г. и имал адаптация към поставяне на 8-цилиндровия двигател модел ЗМЗ-23 (на базата на ЗМЗ-13 от „Чайка“) с обем   5,53 л с автоматична скоростна кутия.

Двигателят представлявал мотор от „Чайка“ ГАЗ-13, но с цял ред уникални детайли. Автоматическата кутия на предаването се отличавала от  „Чайка“ само по блока за превключване – при  ГАЗ-13 се използвали копчета, а при ГАЗ-23 – подкормилен лост.  На част автомобили лостът бил оформен като стандартния за ГАЗ-21 с МКПП, част машини имали лост и квадрант-указател на режимите на работа от М-21 „Волга“ с автоматическа трансмисия.

Каросерията на  автомобила била сериозно усилена, в частност имала усилване за заварката на допълнителните полоси метал на предните лонжерони и напълно оригинална маска на радиатора, отличаваща се от  ГАЗ-21 – с малко по-големи „ребра“ и малко по-големи разстояния между тях. Масата на  автомобила нарастнала с повече от  300 кг.

В багажника на някои екземпляри се поставял баласт, често обозначаван като „оловна чиния“, за подобряване на равновесието. Такива екзепляри не са запазени, по други сведения баластът се поставял на място.

Поради повишения температурен режим били значително модифицирани спирачките. Автомобилът имал нови барабанни спирачки, със спирачни накладки с повишена износоустойчивост. Главният спирачен цилиндър приличал на този на ГАЗ-13. Усилвател на спирачките никога не се е монтирал.

Окачването също било модифицирано. Отпред имало усилени пружини с увеличен диаметър, отзад – усилени ресорни листа с дебелина 6,5 мм, плюс лостове и амортисьори от ГАЗ-21 ранните модификации с по-мощни клапани  от ЗИМ.

Автомобилът  имал един ауспух, в който в самия край на тракта за отработените газове влизали две тръби.

Максималната скорост с всички тези модификации превишавала 170 км в час, но в техническите условия били отбелязани 160 км в час. ГАЗ-21 с щатен двигател дистигал 130 км в час. Ускоряващата динамика също се подобрявала –  вместо 34 сек. при базовия седан и 18 сек. за  „Чайка“, ГАЗ-23 с АКПП се ускорявал до 100 км в час за 16 сек.

Технически характеристики

Брой места (включително водача): 5;

Брой врати: 4;

Габаритни размери:

дължина: 4850 мм;

ширина: 1800 мм;

височина: 1650 мм;

колесна база: 2700 мм;

Най-ниски точки на автомобила (с пълно натоварване):

Напречно на предното окачване: 200 мм;

Тръба на заглушителя: 190 мм;

Картер на задния мост 190 мм;

Радиус на завой: 6,3 м;

Ъгли на надвеса (с пълно натоварване):

преден: 24°;

заден: 19°;

Суха маса: 1610 кг;

Макс. скорост: 160 км в час (по документация, реално повече от 170);

Двигател:

Тип: бензинов, четиритактов карбураторен;

Брой и разположение на цилиндрите: осем, V-образно разположение;

Работен обем: 5,53 л.;

Степен на сгъстяване: 8,5;

Макс. мощност: 195 к. с. при 4400 об/мин.;

Макс. въртящ момент: 412 нм при 2200 об/мин.;

Блок на цилиндрите: от алуминиева сплав, с „мокри“ сваляеми гилзи от чугун;

Колянов вал: от високоустойчив  чугун, четириколенен, петупорен;

Карбуратор: тип К-114, четирикамерен, балансиран, с падащ поток;

Хидротрансформатор: триколесен, с водно и въздушно охлаждане на маслото, коефициент на трансформация — 2,4;

Скоростна кутия: планетарна, тристепенна, с автоматическо превключване на предавките и лостово включване;

Карданно предаване: открит тип, има два вала с промежутъчна опора  и три кардана с иглени подшипници;

Главно предаване: коническо, хипоидно; предавателно число — 3,38.

Освен това съществуват сведения за известно количество ГАЗ-23 в каросерия  ГАЗ-22 (т.е. комби).

Всичко от 1962 г. до 1970 г. са били пуснати повече от  600 такива автомобили ГАЗ-23. По данни на изследователя Дмитрий Гвоздев те са точно 603, като основното производство започва през 1963 г, а повечето известни машини са пуснати през 1962 г.

Автомобилът намирал широка употреба в работата н КГБ и се използвал за съпровождане на „Чайка“ и ЗИЛ, а също за патрулиране на висока скорост.

След изтичане на срока на годност колите са унищожавани или са минавали в частна собственост, понастоящем за известни в Русия и Украйна 12 запазени автомобила.

Съществува сайт и Клуб на собствениците на „Волга“ с V8 двигатели.