Škoda 1000 MB

Производител е Škoda, Чехословакия, пуска се през 1964-1969 г. Класът е малък автомобил от I група. Каросерията е тип седан с 4 врати. Компановката е със задноразположен двигател, задно задвижване.

Двигателите са Š 990/Š 721 и Š 715/Š 723. Трансмисията е 4-степенна механична. Дължината е 4200 мм, при ширина 1610 мм, височина 1400 мм и клирънс 175 мм, базата е 2640 мм. Масата е 755-810 кг. Предшественник е Škoda Octavia. Приемник – Škoda 100. Подобни модели – Renault Dauphine, Volkswagen Type 3, Simca 1000, Renault 8/10, Hino Contessa.
Товароносимост -375 кг, обем на резервоара – 32 л.

От 1966 г. паралелно се пуска по-мощна версия 1100MB и двувратият хардтоп 1000 MBX, обозначен като Coupé, разглеждаме го отделно. Буквите MB означават Млада-Болеслав (Mladá Boleslav) – града, в който се намира заводът.

През 1955 г., веднага след усвояването на малките автомобили с класическа компановка Škoda 440, конструкторите пристъпват към разработка на нова по-съвършена конструкция, която да се произвежда от новопостроен за това завод. Доколкото обемът на производството на „народния автомобил“ с цел пълното удовлетворяване, както на вътрешното търсене, така и на износа, по разчетите трябвало да бъде 600 автомобила на ден (180—200 хиляди годишно), с отчитане на материалния баланс, техническото задание било формулирано така – маса не повече от 700кг, разход на гориво не повече от 6-7 литра на 100 км, четириместна носеща каросерия с достатъчно просторен салон, простота на конструкцията и технологичност при масово производство, минимални потребности от доставки от чужбина.

За най-добро удовлетворяване на тези изисквания сладвало да се помести двигателят непосредствено до водещата ос. Това би позволило да се премахме карданният вал с неговия тунел, и по този начин – да се увеличи пространството в салона, да се намали масата, да се опрости и поевтини производството.

През втората половина на 50-е най-разпространена концепция била предноразпположен двигател и задно задвижване. Предното задвижване било рядкост. Ползвали го само Panhard, Citroën, немското DKW и неговите наследници от ГДР, шведските SAAB.

Задномоторната компановка се оценявала през онези години като много перспективна, и се възприемала в сравнение с класическата като прогрес благодарение на такива нововъведения, като независимото окачване на всички колела и двигателят в единен блок с трансмисията.

Такава компановка ползвали успешни модели, като, на първо място, Volkswagen Käfer, а също Fiat 500 и Fiat 600, NSU Prinz, Renault Dauphine, и много др.

Затова най-логичен бил изборът на компановка със задноразположен мотор и задно задвижване, отработен по това време и в Чехословакия с Tatra T77, 87 и 97, Tatraplan. Освен това, тъй като се осигурявало с тази компановка постоянно добро натоварване на водещите колела, двигателят можело да бъде и с по-малка кубатура и мощност.

Така, през 1956 г. с цел по-детайлно изучаване на вариантите на перспективната концепция били изготвени четири прототипа. Škoda 976 с двигател с водно охлаждане и обем 988 см³ отпред и предно задвижване, Škoda 977 с двигател с водно охлаждане и същия обем, но задноразположен и със задно задвижване (изпитвал се прототип 977/I с двигател с въздушно охлаждане с обем 1035 см³, ккойто се оказал шумен и маломощен) и Škoda 978 с класическа компановка. Последният прототип се оказал с 15 % по-тежък от останалите и по-скъп за производство, освен това се оказал много близък до предишния „временен“ модел Škoda 440 и се отказали от него.

Най-смел бил изборът на преднозадвижваната концепция Škoda 976, но по това време в Чехословакия отсъствало производство на ключевия агрегат  – шарнири с равни ъглови скорости. Имало подобно производство само на Aero Minor, който се правел до 1952 г., но компонентите са правели ръчно на струг.

Така най-удачният вариант се оказал „всичко отзад“. Въпреки, че при него трябвало да се пожертват възможностите да се пусакат по-нататъшни разработки на каросерията като комби, фургон и пикап.

За компенсиране липсата на такива версии, се наложило да се удължи производството на остарелите модели Škoda 1202 и Škoda Octavia Combiruen до средата н 70-е.

Škoda 1000 MB представлява автомобил с дължината на „Москвич-412“, но малко по-широк и по-нисък, с привлекателен и оригинален дизайн, отделящ го от аналогичните задно моторни малолитражки. Особено се харесвал на консервативните купувачи от такива страни, като Великобритания, например.

Кабриолет, направен от любител

При дължина 4,2 метра, Škoda има доста широк за нейния клас салон с хубава изработка. В отличие от предно моторните задно задвижвани автомобили отсъства гърбица над карданния вал и скоростната кутия. Багажникът, разположен отпред, също има голям размер.

Редовият четиритактов четирицилиндров горно клапанов двигател с 1-литров обем и с мощност 40,5 к.с. (при първите прототипи, след това мощността расте) е разположен отзад, но има водно охлаждане, а не въздушно, което намалява шума и предполага по-добро отопление на салона. Между другото разполагането на радиатора в моторния отсек не е най-удачното, защото се получава прегряване. Затова в следващите модели радиаторът се извежда отпред.

Прототип, направен в една бройка

Необичайна черта на двигателя е, че алуминиевият блок на цилиндрите е съчетан с глава, отлята от чугун. Обикновено други коли имат точно обратното – чугунена глава с алуминиев блок. В моторния отсек двигателят се разполага под наклон надясно 30° с цел икономия на място. Силовият агрегат обезпечава за времето си добри характеристики.

Автомобилът е много удачен и се продавал не само в Чехословакия, но и на Запад. Особен пазар имал във Великобритания, където превъзхождал по цена и екипировка съперниците си от Острова.

Автомобилът е незначително модернизиран през 1966, 68 и 69 години.

Фейслифт – променени са малко е предницата и хрилете отстрани

От 1966 г. към базовата модификация се добавя по-мощната 1100 MB с двигател с увеличен работен обем. Също е пуснат хардтопа 1000 MBX. През 1968 г. се появява неговият вариант с по-мощен двигател – 1100 MBX.

През август 1969 г. автомобилът е свален от производство и заменен със семейството Škoda 100. Škoda S100 се разглежда като преходен модел, готвещ производството през началото на 70-е на моделите с класическа компановка – Škoda 720 и Škoda 740; проектът бил ликвидиран по редица причини и задно моторните машини останали в производство до края на 80-е.

Всичко са пуснати  443 903 автомобили от семействата 1000 MB и 1100 MB. Серията MBX сред тях е най-рядка. Пуснати са всичко 2517 автомобили при първоначален план  до 70 000 (каросерията на хардтопа се оказа недостатъчно здрава на усукване, което довежда до недобро затваряне на вратите, влизане на вода през уплътненията и др., интересът в чужбина спада).

1000 MB (тип 990) е въведена през април 1964 г., с двигател от 988 кубика  и 4650 об./мин. Две години по-късно се пуска вече и De Luxe 1000 MB (тип 721) с по-мощен 48 к.с. MBG и MBX са с два карбуратора 52 кВт версия на същия двигател. От април 1968 г. се пускат 1100 De Luxe и 1100 MBX De Luxe (тип 715 и 723). Те са с 1107-кубиков двигател, 52 к.с. Прекратява се 1000 MBX. От септември 1969 г. MB серия е заменена от новата серия S100.