Автомобилите на император Николай II

Престижът на една държава днес се определя от това колко ракети има, числото на златните олимпийски медали и лимузината на нейния държавен глава. „Автомобилизацията” на политическия елит в Русия започва по-рано, отколкото в Щатите. Ако Белият дом се обзавежда с първия парен White Model M – M през 1911 г., то царските руски конюшни се превръщат в гаражи още в първото десетилетие на ХХ-ти век…

Негово Императорско Величество господарът-император Николай Александрович (1868 – 1918 г.) е роден в Царское село и управлява Русия от 1894 г. до 2 март 1917 г. През 1883 – 1890 г. завършва по особена програма обединен курс на държавното и икономическото отделение на юридическия факултет на университета и Академията на Генщаба. През 1894 г. се жени за дъщерята на великия херцог на Хесен-Дармищадт – Алиса. Имат четири дъщери и един син.

По времето на Николай II се извършва Столипинската аграрна реформа и се създава Държавната дума. Самодържецът е принуден да издаде „Манифеста от 17 октомври 1903 г.”, с който обещава законодателни права на Думата и буржоазно-демократически свободи, което по-късно разглежда като акт на слабост. По негово време се губи руско-японската война, а през 1914 г., по време на Първата световна война, Русия влиза в Антантата. На 8 март 1917 г.  Николай II е арестуван и по-късно разстрелян в Екатеринбург от болшевиките.

По волята на императора автомобилите се появяват в руската армия още през 1902 г. Почти веднага, съдейки от дневника на владетеля, започват постоянните разходки на неговия брат – великия княз Михаил Александрович, в последствие почетен президент на Императорското руско автомобилно общество. Тогава започва да се формира и царският гараж. Скоро като механик на господарска служба се устройва французинът Адолф Кегрес, измислил впоследствие доста известната „машина на Кегрес” за липсата на пътища в Русия или просто за руската зима – вместо задните свалени колела на автомобила се поставяли компактни „гъсеници”…

Николай II държи много на престижа си. В негово разпореждане  имало над 40 коли, започвайки от руските „Руссо-Балт” и завършвайки с най-добрите по това време чужди марки.

„Руссо-Балт” (Акционерното Общество „Руско-Балтийски Вагонен Завод”) е основано през 1874 г. в Рига. Съществува до 1919 г. До 1908 г.  пуска пътнически, товарни, трамвайни вагони, сноповръзвачки, плугове и двигатели за селскостопански машини, а също и самолети. Тогава е открит автомобилният му отдел. На съвета на управлението на завода решават да поканят специалисти от белгийската фирма. За сглобяването на първите коли използват детайли и възли, които поръчват в чужбина. В процеса на сглобяването руските инженери смогват да разработят всички възли вътре зад  стените на предприятието. На 26 май 1909 г. се появява първият „Руссо-Балт” модел С24/30.

„РБЗВ” става първият руски завод, в който производството на автомобилите е серийно. Продукцията се отличава с високо качество и надеждност. Точността на обработка на детайлите е доведена до стотни от милиметъра. Достигната е пълна взаимозаменяемост на детайлите и възлите. Август 1909 г. е една от най-паметните дати в историята на завода.

Автомобил Руссо Балт

През тази година първият „Руссо-Балт” взема участие в състезанието за автомобили – пробегът  „Санкт-Петербург-Рига-Санкт-Петербург” (1177 км), където получава златен медал. През 1910-1914 г.  моделите на „Руссо-Балт” участват в 16 спортни прояви. През 1911 г. един „C24/30” стартира в европейския международен пробег „Санкт-Петербург-Монако”, където участват 87 коли. „Руснакът” успешно финишира пръв. По това време автомобилите на завода участват в 5 изложби, в това число във Втория международен автосалон, и получават 5 златни медали.

Руссо Балт – емблема

Но „първа цигулка” в гаража на Николай II играли разкошните Delaunay-Belleville. Тези луксозни френски автомобили, чието название на български се произнася като „Делоне-Белвил”, по престиж и техническо превъзходство се поставяли не по-ниско от Rolls-Royce. В руския гараж №1 постъпили, според различни източници, 10-15 коли от тази марка. Две от тях, най-безподобните, били направени специално за Николай II и обозначени с индекса  SMT (Sa Majeste le Tsar – „Негово Величество Цар”).

Те служели за представителни автомобили на императора в зависимост от сезона: за лятото – открит „дубъл-фаетон”, а през зимата самодържецът пътувал на „Делоне”, с полузабравения днес тип каросерия chauffeur-coupe. Водачът и офицерът за съпровождане от лошото време пазел само покривът, докато задните седалки се намирали в напълно закрит салон, който бил обзаведен с червено дърво и скъпо сукно, имал вграден бюфет и дори електрическо осветление. Когато се отваряла вратата на пътническия салон, от каросерията синхронно се спускало стъпалце.

Техническото съвършенство на Delaunay-Belleville е способно да порази и днес. По това време още нямало стартери. Автомобилът тръгвал чрез … движение. Системата на пневмопускането позволявала да се задвижи колата съвършено безшумно и да мине няколко стотин метра чрез сгъстен въздух. Не случайно автомобилът бил снабден и със система за помпане на гумите и встроени в каросерията пневматични крикове.

Delone

Колата тежала около 4 т –  колкото съвременния американски супер „джип” Hummer HI. По дължина закритият „Делоне” съперничал със сегашните представителни коли – 5 м. 34 см., а височината му била огромна за лек автомобил – почти 2,5 м. Двигателят имал обем от цели 11,8 л и бил с  мощност 70 к. с. На всеки цилиндър имало по две свещи, включени към различни, дублиращи една друга системи. Ако откаже едната, пуска се другата.

Когато Николай II се отправял на далечно пътуване, грамадният „Делоне” товарели на отделен железопътен вагон. В друг пътували водачът и механикът с резервните части. Последните обикновено не били нужни. Тези френски „мастодонти” били с 350 000 км до основен ремонт…

Закритият Delaunay-Belleville SMT се е запазил до наши дни – всъщност, самият  Николай II на тази кола никога не е пътувал и сега тя е изложена във френски музей. Този „Делоне”, изработен през 1916 г., представлявал усъвършенстван модел с карданно предаване – по-рано енергията на двигателя се предавала на задните колела чрез верига. Заради войната и революционната бъркотия новичкият Delaunay-Belleville SMT така и не напуснал Франция…

Затова пък съдбата на „дубъл-фаетона” е друга. Адолф Кегрес – императорският механик, избягал с него във Финландия, по-далече от руския бунт. В Скандинавия царският „фаетон” няколко пъти се препродавал. Така през 1919 г. „Делоне” обслужвал постоянните гости на стокхолмския хотел „Клара Ларсон”. След две години колата преправили в туристически автобус и след това нейните следи се губят…