Автомобилите на Брежнев

Леонид Илич Брежнев (1906-1982 г.)  бил страстен поклонник на автомобилите. Научил се да кара през войната, а когато станал Генерален секретар понякога отцепвали цели пътни участъци от магистрали, за да може на тях той да кара с много висока скорост…

…През 1967 г. морално остарелият президентски „ЗИЛ 111 Г” бил сменен със „ЗИЛ 114”. За пръв път флагман на съветската автомобилна промишленост не копирал чужда марка. Това, че колата напомняла  Lincoln Continental  и Opel Diplomat просто се дължало на световната тенденция.

Новият „седан” с дължина над 6 м както никога до това време  съответствал на великодържавната амбиция на ръководството на СССР. Ъгловатият „ЗИЛ 114” не изглеждал толкова красив, колкото монументален. По отношение на разкоша и богатството на обзавеждането автомобилът не отстъпвал на най-известните чужди коли от висш клас. Полираното дърво в изработката изобилствало в целия салон, предните седалки били кожени, а задните били от скъпа тъкан – те били комфортни и когато е студено, и когато е топло. Климатикът влизал в щатното обзавеждане. Между другото той бил много мощен и някои от близките сановници, които се возели с генсека хванали радикулит. В последствие този недостатък бил отстранен. 114 притежавал специално за него разработена стерео радио система, радиотелефон, а също директна връзка с шофьора и съпровождащия офицер. В колата имало охлаждан бар, централно заключване и шарнирно сгъваща се  кормилна колонка, която облегчава шофьора при влизане и излизане.

Удареният Rolls-Royce Silver Shadow се намира сега в рижски музей. В него има восъчна фигура на Брежнев

Сред техническите особености правели впечатление системата против накланяне в окачването и първите в съветското автомобилостроене дискови спирачки на всички колела. При това спирачният педал бил толкова широк, че на него можело да се натиска с двете стъпала. Автомобилът бил автоматик и до този педал бил разположен крачен бутон за превлкючване на светлините на дълги-къси. Новият двигател V8 бил с горноразположени клапани и транзисторно запалване, имайки обем 7 л достигал мощност 300 к.с. Неговата теглителна сила била достатъчна, за да може „седанът” с тегло 3 т да достига първите 100 км в час за 13,5 сек. И да успява да развива на прав път 190 км в час. За качеството на пусканите „ЗИЛ 114” следили много строго. Така след проверка на стенд за проявяване на недостатъците всяка машина се карала по 500-1000 км. След това автомобилът отново се боядисвал и полирал.

Започвайки със „ЗИЛ 114” се възродила сякаш позабравената традиция на бронираните автомобили за първите лица в съветската държава. Особено заради опита за убийство на Брежнев на 22 януари 1969 г. … В КГБ постъпило сведение за възможно покушение, затова в последния момент службата за безопасност променила разположението на колите в представителния екскорт към Кремъл, който последвал след срещата на космонавтите. Брежневският „ЗИЛ” поставили на седмо място, а лимузината с космонавтите Берегавой, Леонов, Николаев и Терешкова сложили втори.. Имено по него открил огън Виктор Илин, лейтенант от Съветската армия, притаил се до Боровицките врати. Космонавтите реагирали мигновено – Леонов тласнал колегите на пода, а Берегавой натиснал с крак спирачката пред смъртно ранения шофьор Иля Жарков. Илин бил обезвреден от човек от охраната, а по-късно доказали, че е невменяем и го пратили в психиатрия… След този инцидент с генсека неговите лимузини започнали да бронират.

Maserati Quattroporte – 1968 г. е много бърз автомобил

През 1971 г. се появил „ЗИЛ 117”, който представлявал кратка версия на 114. Колата се отличавала с друга решетка на радиатора и различни дръжки на вратите. Автомобилът бил от по-нисък ранг – в него се возели само кандидат-членовете на Политбюро. Доколкото се отнася до членовете на правителството, за тях бил предназначен автомобилът „Чайка”. Тази лимузина била по-лека и по-бърза. „ЗИЛ 117” станала първият съветски автомобил, кйто достига максмална скорост 200 км в час.

Планираната смяна на поколенията станала през 1978 г., когато започва производството на „ЗИЛ 115” – същият и „ЗИЛ 4104” според новата заводска индексация по ГОСТ. Чак след перестройката готовият макет на новия „ЗИЛ” бил изпратен в Англия, където специалистите от фирма „Карсо” разработили интериора и прибавили отзад малко правоъгълно стъкло. Колкото се отнася до техническата разлика, то двускоростният автомат бил сменен с трискоростен.  Обемът на V8 се увеличил на 7,7 л, като на някои екземпляри мощността достигнала 400 к.с.

По традиция седалките на шофьора били в цвят „лайка”, а задният диван бил със сиво сукно. Заради Брежнев, който изпитвал страст към азиатската пищност, направили „ЗИЛ” с особен салон. Интериорът бил в червени тонове, украсен със златни шевици, а подът – с леопардов килим. Задният диван се регулирал с помощта на електромотор.

Леонид Брежнев обожавал автомобилите и се стремял да бъде в курса на световното автомобилстроене. Не случайно американското списание Motor Trend през 70-те години пуснало бележка „Нас ни чете този човек с изразени вежди”. А московчани често виждали носещия се по Рубльовското шосе и Кутузовски проспект Mercedes, Rolls, Cadillac или съвсем дивия за СССР Maserati. Охраната не се вълнувала много за Хазяина, проявил се като много приличен шофьор, а  чужденците направо се втрещявали да видят генсека…

Историкът и популяризатор на кремълските задкулисни истории Рой Медведев си спомня удивителни случаи. По време на посещението на Брежнев във ФРГ му подарили спортен Mercedes. Той просто седнал и тръгнал, пренебрегвайки скоростните ограничения и спрял чак на 150 км от Бон.  На приближилите се съпровождащи Леонид Илич казал, че „колата е добра, но по-добре и бил подхождал друг цвят”.

Американският държавен секретар Хенри Кисинджър докарал в Москва по съвет на посланика Добринин Cadillac и бил принуден да вземе участие в  главоломно надбяхване из Подмосковието. След това гостоприемният домакин го повозил и на  катер на подводни криле.

Cadillac Eldorado (1976 г.) с каросерия „купе” бил подарен на Брежнев от Ричард Никсън

Обаче на най-голям страх бил подложен президентът на САЩ Никсън, поднесъл на Брежнев при официална визита ръчно сглобен Lincoln Continental Mk III. На табличка на торпедото имало надпис „За добър спомен. С най-добри пожелания”. За нещастие това станало в извънградската резиденция Кемп Дейвид, а президентът на САЩ имал нещастието да покани Брежнев зад кормилото и сам да седне на пътническата седалка. Никсън и за миг не предположил, че руснакът ще измисли пробно пътуване по извитите пътища на околността. След това Нискън си спомня, че се молел за това, този луд не знаещ английски да не попадне на патрулния джип. На остър завой при голяма скорост Брежнев едва успял да спре…

Това, че Брежнев обичал автомобилите се знаело от главите на другите държави. Затова те му подарявали най-скъпите, най-красивите и най-бързите коли. Така била събрана една от най-добрите автомобилни колекции на планетата – повече от 40 машини.

Италианската компартия му подарила Maserati. През  1968 г. Maserati Quattroporte бил един от на скъпите и скоростни „седани” с 4 врати. Той имал двигател V8 с мощност 290 к.с. и достигал максимално 230 км в час. Канцлерът на ГФР подарил на Брежнев и рядък модел Mercedes 600 – 1969 г., с каросерия „Пулман” с 6 врати. Тя била една от съществуващите две в света, втората била дадена на императора на Япония. Шедьовър, поднесен от Никсън, бил Cadillac Eldorado, а за втория подарък от него Lincoln Continental, вече споменахме.

 От Mercedes-Benz 600 Pullman с 6 врати по онова време има само два екземпляра

Брежнев сам сядал зад кормилото на лимузините си и като правило карал с голяма скорост. Веднаж, отивайки на дачата си, той не се справил с управлението и се врязал в дърво със задния калник на своя Nissan President – единственият японски автомобил, който имал генсекът. На последния сред най-големите аукциони в Москва беше предложен имено този автомобил. Той е модел 1973 г. и е бил връчен на съветския лидер от бившия министър от японското правитество Хирохида Исида. Според сегашния му собственик Борис Лахметкин, на тази кола Брежнев пътувал много пъти по 130 км от дачата си в Подмосковието до Кремъл за около 50 минути. Освен това в този автомобил са седели президентът на САЩ Никсън и държавният секеретар Кисинджър. „До ден днешен в колата може да се усети мирисът на брежневския тютюн” – смята сегашният собственик. След смъртта на Леонид Илич автомобилът е предаден на Руската православна църква, която го продава на Лахметкин.

С Брежнев и неговата колекция завършила епохата на поръчковите каросерии, високата естетика и истинския разкош на колите за първите фигури на страната. Брежнев имал и два „ролса”, с единия от които катастрофирал. Silver Shadow, разбит от съветския лидер, бързо заменят с нов черен  Silver Wraight-II 1979 г. с цена 74 000 долара. С тази кола Брежнев ходел често на лов…

Последен експонат на автомобилната колекция на съветския лидер била черна „Волга” модел 3102, подарена му от Горкиевския автозавод за 9 май 1982 г. През тази година моделът влязъл в производство и първият екземпляр връчили на генсека. Автомобилът имал 8-цилиндров двигател, спицови джанти и номерен знак А 00 01 МО.

В началото на 80-те години броят на автомобилите на Брежнев надвишил 50 и той по ред ги демонстрирал по Ленинградския проспект, блокирайки движението за няколко часа.

„Волга“ с висока проходимост специално за генсека…

След смъртта на съветския лидер през 1982 г. колекцията се разпаднала. Андропов не се интересувал особено от колекции, също както и Черненко и Горбачов.

С идването на власт на Горбачов, автомобилите, подарени на Брежнев, заминали за различни места. Импозантният 600 с 6 врати предали на „ЗИЛ” и разбили на полигона в Дмитров. Maserati попаднал в гаража на компартията на Естония, а от там преплувал Ла Манш и се оказал в колекцията на Маргарет Тачър. Гълъбовият  Lincoln отишъл някъде на Кавказ, разбитият Rolls станал експонат на рижски музей, а специално сглобената и изпитана „Волга” отишла в таксиметров парк. И само черният Cadillac Eldorado с тъмночервен интериор бил пощаден от политическия катаклизъм – той е запазен и се намира в тузовския клуб „Автоамерика”.

След това отново настъпва разцвет на „зиловете” – дори при Елцин и в момента при Путин, който от друга страна ги използва при задграничните пътувания. В Москва той предпочита да кара Мercedes, за да не изглежда по-зле от армията новобогаташи.