Новият PEUGEOT 5008
Новият PEUGEOT 5008

Ленин и автомобилите му

Още при Николай II имало царски гараж, в който руският владетел държал доста модерни автомобили за времето си. След това отначало гаражът преминал на  разпореждане на Временното правителство, а след Октомврийската революция някой си проболшевишки настроен инженер се разпоредил да се прехвърлят в Смолни 26 автомобила. Към вожда на революцията и държавата Владимир Илич Улянов – Ленин (1870-1924 г.) закрепили няколко френски 9.l rolls 40 50лимузини.

На първо място бил неизвестният днес като марка и модел Turcat – Mery 28 – 1910 г., снабден с четирицилиндров мотор с мощност 50 к. с. На второ – Delaunay – Belleville 45 – 1913 г. (6-цилиндров, 11,8 л , 70 к . с.) със закрита каросерия „лимузина” и открит „дубъл-фаетон”. Същата марка, заедно с тази на предишния споменат автомобил, отдавна не съществува. Неин друг модел, притежавал преди това и Николай II в своя гараж. През март 1918 г., заедно с новото правителство, в Москва прехвърлили 22 коли за обслужване на властта.

Renault 40 CV

Renault 40 CV

За нуждите на семейството на Ленин били прикрепени няколко автомобила. Сред тях в историята твърдо влязъл Renault 40 CV с каросерия „ландолет”, работа на фирмата  Kellner. Още до войната тази кола била демонстрирана на IV Международна изложба в Петербург, а след това била купена също за гаража на Николай II. От там преминала на служба на новото правителство.

Малко светлина по отношение на производителя сочи, че историята на фирмата Renault започва от неголяма къща в Биланкур край Париж. През 1899 г. 21-годишният Луи Рено, заедно със своя по-голям брат Фернан, организира семейната фирма Les Freres Renault. Автомобилното производство започва на 24 декември 1898 г., когато Рено приема предизвикателството да премине на своята Voiturette A-клас нагоре по стръмната улица „Ру Лепик” на Монмартр в Париж.  Тогава той получава и първите си 12 поръчки. Автомобилът е преобразен триколесен De Dion в четириколесен. Няколко месеца по-късно Луи регистрира патент за своето директно предаване и скоро изобретението му е прието от всички автомобилни заводи по онова време.

Огромният представителен автомобил от тази марка, предоставен на Ленин,  с дължина 5,3 метра се задвижвал от 7,5-литров 6-цилиндров двигател с мощност 40 „коня”. На този модел за пръв път се поставя логотипът с емблемата на елмаза – символ на марката. Именно на това Renault шофьорът Степан Гил и докарва Ленин в завода „Михелсон”, където в него стреля есерката Каплан при опит за покушение над вожда.

Колата не се е съхранила до наши дни. Затова за спазване на историческата истина за снимките на покушението във филма „Ленин през 1918 г.” се наложило да се направи копие на предната част на каросерията и на лявата страна на историческия автомобил.

 Rolls-Royce Silver Ghost_

Rolls-Royce Silver Ghost_

„Аскетичен вожд на световния пролетарията” Ленин изглеждал само в многочислените разкази на Бонч-Бруевич. Всъщност Владимир Илич разбирал доста от лукс. През 1920 г. на ръководителя на търговската делегация на РСФСР – Леонид Красин, било поръчано да купи в Англия две най-нови шасита на британския Rolls-Royce Silver Ghost 40/50, които се снабдявали с безшумни и плавни редови „шестици” от 7,4 литра и 75 конски сили. Всеки от тези луксозни автомобили струвал на бедната държава по-скъпо, отколкото… локомотив. Нали младата република тогава също купувала железопътната си техника от чужбина.

Фирмата Rolls-Royce Motor Cars прави дебюта си на щанда на автомобилното изложение в Париж през декември 1904 г. Качеството и инженерното изпълнение на автомобилите нямат подобни на съществуващото до този момент. Чарлз Ройс, най-популярния за времето си англичанин, загива трагично при полет на 12 юли 1910 г., което разстройва сериозно съдружника му Ролс. По това време на маските на радиаторите е поставена фигурката на летящото момиче с вдигнати ръце, направена от Сайкс, за модел на която служи Елеонор Торнтън, секретарката на бизнесмена Джон Монтегю. Статуетката придобива названието “Летящата Лейди” или “Сребърната лейди”, известна като “Духът на екстаза”. След смъртта на Ройс един от моделите носи черни букви на емблемата, вместо червени, но това е само временно и за този модел. Двете букви R остават и до днешен червени.

Съдбата на двата „ролса”, купени за Ленин,  се стекла по различни пътища. Екземплярът с каросерия „торпедо”, направен от ателието Barker, служел за развозваща кола на Ленин. Именно на нея Владимир Илич с жена си Надежда Константиновна Крупская и сестра си Мария през есента на 1923 г. за последен път излязъл пред хора, показвайки се на Всерусийската селскостопанска изложба.

След смъртта на вожда сановническият автомобил по волята на съдбата попаднал в Рыбинск, където заради пълна липса на резервни части  бил  трансформиран уродливо и двигателят му бил сменен. За късмет, през 1959 г. ленинският Rolls-Royce открили, реставрирали го и сега тази кола е изложена в Историческия музей.

Вторият „ролс” преправили  в Путиловския завод на полугъсеничен, с помощта на шофьора Кегрес. След това се разпространявали неправдоподобни разкази за това, как Ленин с него не само пътувал до Кремъл и на разни официални мероприятия, дори на откриването на ГЕС във Волоколомск, но и возел в покрайнините дечицата…

Когато много години след това доставили автомобила в „ЗИЛ” за реставрация, специалистите били изненадани от идеалното състояние на „ролса”. Той практически не бил  използван. Но нима е било възможно още през 1960 г. в СССР да се подложи на съмнение канонизираната тогава биография на Ленин и да се оспорят приказките за това как и за какво го е ползвал…