Архив

Bugatti

37.bugatti38.Bugatti_EB_1Еторе Бугати не само не може да чертае, но и не умее да рисува. Но има способността да прокарва идеите си. Основното в живота му е техниката. В дома си, приличащ на замък, успява да изобрети множество инструменти, да проектира кораби и стругарски машини, да защити над 350 патента.

Еторе Изадоро Арко Бугати се ражда на 15 септември 1881 г. в Милано. Баща му – дърводелец, майстор на мебели, се пробва в живописта, архитектурата и ювелирното изкуство. По-големият брат – Рембранд, е талантлив склуптор-анималист. Самият Еторе завършва Академията за изящни изкуства в родния си град.

Първият си автомобил той проектира на 18 години за несъществуващата сега италианска фирма Prinettiet Stucchi. Това е неголяма триколка, която участва в състезанията Париж –Бордо. Следват проектите за фирмите Mathisи Deutz. На 21 години Еторе прави проект за известното по това време предприятие DeDietrich.

Своя собствена фирма Бугати основа в Молсхайм, недалеч от Страсбург, през 1910 г. Появява се Bugatti Type 13 – неговият тринадесети автомобил. Така един италианец поставя началото на френска марка в Германия.

“Златният век” на Bugatti е в края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век. Възстановяващата се от войните Европа търси скъпите коли. Забележителен е новият Type 50, показан на автосалона във Франкфурт през 1930 г. При него също има осемцилиндров двигател с обем 4872 куб. см, но с два разпределителни вала. Откритието на този тип конструкция принадлежи на създателя на американските състезателни автомобили Гари Милър и конструктора Леон Дурси. Но Бугати пръв го реализира и така още веднъж напомня за себе си.

Последните опити за активност от страна на Bugatti са от 1956 г., когато италианският конструктор Коломбо проектира двата модела за Grand Prix – Bugatti 251 с осемцилиндров двигател с работен обем 2,5 л и Bugatti 252. Но работата остава на етап прототип – заводът е продаден на авиостроителната по това време компания Hispano Swissa.

В днешни дни Bugatti е легенда и мечта на много колекционери. През 1987 г. на аукциона „Кристи” един Bugatti 41 Royale е продаден за 5 млн. фунта стерлинги. 

Славното име Bugatti отново се чува чак в края на 80-те години, когато сред суперавтомобилите, които се стремят да преодолеят бариерата от 322 км в час се появява необикновеният ЕВ 110, който няма нищо общо с класическите форми на Bugatti и неговата спортна модификация ЕВ 110 SS. А през 1993 г. на автосалона в Женева компанията представя „седана” с четири врати EB112, създаден на базата наEB 110.

Bugatti Veyron е суперкар. Моделът му 16.4 през 2005 г. е най-мощният, най-скъпият и най-бързият легален пътен автомобил в света. Струва $1 700 000. Максимално достига 407 км в час. Автомобилът се произвежда от Bugatti Automobiles SAS – субсидария на Volkswagen AG в Молсхайм, Франция. Наречен е на легендарния пилот, спечелил „24-те часа на Льо Ман” през 1939 г. – Пиер Вейрон.

През 2012 г. беше демонстрирана новата лимитирана серия на Bugatti Veyron 16.4, наречена Super Sport. От фирмата я представиха, като доказаха, че това е най-бързата, най-леката, и най-мощна серия от суперавтомобила, произвеждана досега. Моделът е с каросерия изцяло изработена от карбон, турбодвигателят е с 16 цилиндъра и мощност от 1200 к.с.