Хенри Форд

Създателят на масовия конвейер

Хенри Форд е роден на 30 юли 1863 г. като едно от осемте деца на фермер-емигрант от Ирландия. Учи в селско училище. На 16 години отива да работи в Детройт, където се увлича от механиката. Две години работи като инженер-механик, а след това – като главен инженер в Edison Illuminating Company .

През 1893 г., след няколко експеримента, в свободното време от своята основна работа сглобява първия си автомобил. Той представлява самоходна каляска, напомняща кошница на колела, но откривателят продължава да го усъвършенства. Две години по-късно конструкторът прави автомобил с бензинов двигател тип бъги, а през 1898 г. –  по-сигурна и по-лека кола. След една година Форд основава Детройтската автомобилна компания, по-късно преименувана в Henry Ford Company, в която заедно със свои съмишленици трябва да произвежда автомобила си. Заради несъгласие с концепцията на другите съсобственици, които искат колата да има определена цена, той изоставя компанията, въпреки че тя произвела вече 25 коли, включително спортни и състезателни, а моделът 999, направен за Барни Олдфилд, поставя рекорд за скорост. Хенри смята още от самото начало, че автомобилът му трябва да бъде масов, за да има успех. Фирмата се преименува, а през 1903 г. приема името Ford Motor Company, пускайки модела А.

Карайки автомобил собствена конструкция, Форд взема участие в няколко състезания и ги печели. Името му се чува из Америка. Надеждният и относително удобен модел А, снабден с електрическо запалване и необичайно окомплектоване на двигателя, се продава само за 850 $. Но каросерията, шасито и колелата се купуват поотделно.

Работата на новата компания тръгва успешно, но Хенри трябва да преживее своя първи съдебен процес, изправяйки се срещу Асоциацията на лицензираните производители на автомобили. Някой си Селдън, ловък юрист, заявява, че полученият от него през 1895 г. патент дава право да се произвеждат коли с бензинови двигатели само на този, който купи от него лиценза. Делото се проточва дълги години. Форд губи, но печели заключителното решение от Апелативния съд през 1911 г.

Между другото енергичният и трудолюбив изобретател се занимава с усъвършенстване на автомобила, все по-твърдо смятайки, че той трябва да бъде достъпен за човека със средни доходи. През 1908 г. се появява прославеният модел Т, получил прякора “Желязната Лизи”. От този момент за милиони хора в Америка, а по-късно и в други страни, започва нов живот. Автомобилът престава да бъде достижение на отбрани и се превръща в средство за придвижване. Моделът Т се произвежда 19 години и от него са пуснати около 16 милиона броя. Всеки втори автомобил на времето е Ford.

Хенри Форд не се задоволява с постигнатото. Той идва до извода, че най-слабата брънка от веригата в производството е човекът. Трябват му повече работници, които биха работили по-бързо и най-доброто му постижение е въвеждането през 1913 г. на първия поточен метод на производство в света – чрез конвейера. Това му позволява да увеличи производителността на труда с 40-60%, а също и да достигне стандартизация и взаимозаменяемост на детайлите. При това заплатата на персонала се увеличава два пъти, превишавайки средната в промишлеността – 5$ срещу 2,34$ в останалите браншове. Работният ден е съкратен на 8 часа. Но тези нововъведения предизвикват противодействие – изсипват се обвинения в липса на човечност и безжалостна експлоатация. Форд се сблъсква и с конкуренцията от страна на предприятията, копиращи неговите достижения. Той замисля срещу тях съдебен процес, но го губи.

Първата световна война убеждава Хенри, че е необходимо да контролира източниците на суровини и части. Към 1927 г. компанията вече контролира целия процес на производство на всичките си детайли. Заедно с това тя започва да губи завоюваните позиции. На мнозина “Желязната Лизи” се струва вече примитивна. Набират преднина производители, правещи по-скъпи, но и по-надеждни автомобили. Прекалено авторитарният стил на управление на Форд му създава много неприятности и не едно пререкание. Хенри предава управлението на компанията на своя син Едсел, който обаче не е много самостоятелен.

Още приживе Хенри Форд става легенда. Той е символ на “стопроцентовия американец”, но е подложен и на много обвинения. Левият печат го напада заради отказа му да търпи профсъюзи в предприятията си. По време на Първата световна война Форд се опитва да омиротвори положението, но това предизвиква само усмивки. По време на Октомврийската революция в Русия той е лично там. Смята, че благосъстоянието трябва да се придобива със собствени усилия, а не чрез спекулации. За цялото зло на света той упреква “световното еврейство”, което предизвиква войните и революциите. За да публикува своите разбирания, той създава вестника “Дитърборн Индепендент”, просъществува от 1919 г. до 1927 г., когато той се принуждава да го закрие, заради заплахата от разорение на компанията си.

През 1934 г. умира Едсел Форд и старецът Хенри се връща към управлението на компанията си, по-късно предавайки работата на своя любим внук Хенри-втори през 1945 г. Своето собствено състояние, оценено от него на 600 – 700 милиона долара, той завещава на фонда, наречен на неговото име.

Хенри Форд, американският инженер, изобретател и предприемач, един от пионерите на автомобилостроенето, първи въвел конвейера в автомобилната промишленост, умира на 7 април 1947 г.

През 2013 г. беше отбелязана тържествено 150-годишнината от рождението му…