Ford Taunus P5

Това са автомобили на Ford Motor Company, под означенията още Ford Taunus 17 M и Ford Taunus 20 M. Произвеждат се в периода 1964 г. – 1967 г. и имат голям търговски успех на времето си. Правят се като седан с две или четири врати. Наследник е Ford 17 M/20 M P7. Има и комби с три или пет врати. Междуосието му е 2705 мм, общата дължина на каросерията – 4585 мм, при ширина 1715 мм, а височината е от 1480 мм до 1500 мм. Собственото тегло варира от 965 кг до 1150 кг. Предлагат се три двигателя – 1498 куб. см V4, 1699 куб. см V4 и 1998 куб. см V6.
Ford Taunus 17 M е среден по тегло семеен седан. Цялата гама е представена за пръв път през септември 1964 г. Комби-версията е обявена през ноември, а от следващага година –и версията купе. Заедно с 20 М е известна като проект Ford Taunus P5.
Колата е малко по-голяма в общите си външни размери от своя предшественик, но е с по-малко скучни форми от него. Най-голямата промяна е под капака, където са моторите. Всички четирицилиндрови автомобили се наричат Taunus 17 М, а шестцилиндровите – 20 М. Двата четирицилиндрови са съответно от 60 к. с. и 70 к. с. при 4500 об./мин., по-късно се появява и 75 к. с. А шестцилиндровият – от 85 к.с., които по-късно нарастват на 90 к. с., с двойка карбуратори.
Към синхронизираната механична 3- или като опция – 4-степенна скоростна кутия, през 1966 г. се добавя тристепенна напълно автоматична Taunomatik, разработена в сътрудничество с американската Fordomatic.
Спирачките отпред са дискови, отзад барабанни, както при предишния модел. Имат усилвател срещу допълнително заплащане. Отпред окачването е Макферсон, отзад – на ос с листови ресори. От 6-волтова електрическа система, през 1967 г. се преминава към 12-волтова.
Фирмата произвежда 710 059 автомобила от модела в произвоствения цикъл.
Ford Taunus е гама от семейни модели автомобили, продавани от Ford в Германия и други страни до 1984 г. Моделите след 1970 г. са сходни с Ford Cortina във Великобритания.
Моделната линия започва през 1939 г., като ползва 4-цилиндровия двигател 1172 кб. см на Ford Eifel, възстановена е през 1948 г. и моделът се прави до 1952 г. Това и първият германски Ford с хидравлични спирачки. От 1952 г. до 1968 г. се произвеждат моделите 12M, 15M, 17M, 20M и 26M.
Taunus 12, 15M, 15 и 17M имат линеен 4-цилиндров мотор, а по-късно – V4. Моделите 20 и 26M са с V6 на Ford Cologne. При 12, 15, 17 и т.н кубатурите са etc. 1200, 1500, 1700 и т.н.
От 1962 г. до 1970, г. по-малките модели 12M (P4) и 12M/15M (P6) имат предно задвижване. Представеният Taunus 12M през 1952 г. е първият германски Ford след Втората световна война и е с каросерия понтон, сходна на британския Ford Zephyr. Второто поколение на 12М се прави в периода 1959-1962 г., а третото – до 1966 г. с мотор V4. Следва и четвърто поколение.
По-голямата моделна линия е с означения 17M, 20M и 26M. Гамата включва 17M (P2) (1957 – 1960 г., 17M (P3) (1960 – 1964 г.), 17M (P5) (1964 – 1967 г.), 20M (P5) (1964 г. – 1967 г.) Four,17M (P7) (1967 г. – 1968 г.), 20M (P7) (1967 – 1968 г. и 17M (P7.2) (1968 – 1971 г.), 20M (P7.2) (1968 – 1971 г.), 26M (1969 – 1971 г.). 26М се появява през 1969 г. Двигателят става вече от 125 к.с. при максимална скорост 180 км в час.
През 1968 г. в маратона Лондон-Сидней участват три Ford 20M RS от Германия и Белгия.През 1969 г. Ford 20M RS печели Safari. Това е последнитя специален Ford. Рано през 1972 г. той е сменен от новите Consul и Granada. През 1970г. е представен Taunus TC, много сходен с британския Ford Cortina Mk III .
От 1976 г. моделите на Taunus и Cortina са сходни. Лиценз на втората се купува в Турция. Производството на Taunus продължава в Аржентина до 1984 г.

На последните две сн.: предходниците модели 17 М