Moskvitch-2140SL

Москвич-2140SL („Москвич-2140-117“, „Moskvich-1500SL“, сред народа „Москвич-2140 лукс“) — съветски лек автомобил от малък клас, пускан в Москва от завода АЗЛК от 1981 до 1987 г. Представлявал дълбоко модернизиран вариант на Москвич-2140.

Отделни партиди за пръв път се боядисвали в цвят металик в СССР. Именно Москвич-1500SL през 80-те станал основна експортна продукция на АЗЛК, ако не се смятат сглобяваните комплекти на М-2140 в НРБ, но особено разпространение зад пределите на пазара на страните на СИВ не получава.

Това е четириврат седан с пет места, предномоторен, със задно задвижване, колесна формула 4×2. Двигателят е УЗАМ-412. Дължината – 4250 мм, ширината – 1550 мм, височината – 1480 мм, с клирънс 173 мм и база 2400 мм, маса 1080 кг. Товароносимостта е 400 кг (4-5 чов. + 50 кг). Обемът на резервоара – 46 л. Дизайнер е Игор Зайцев.

Редица комплектуващи за този модел доставяла югославската фирма Saturnus, затова индексът SL се разшифрова двуяко като  Saturnus-lux или Special-lux.

Москвич-2140SL представлява от само себе си дълбока модификация на базовия модел Москвич-2140 (по съставляващи части унифициран с него 94 %). Автомобилът е запазил от Москвича-2140 относително надежния  двигател, спирачната система със съвременна конструкция и съответстваща на международните норми, травмобезопасната кормилна колонка, съвършената тристепенна заглушителна отделителна система и здравата носеща каросерия.

На новата машина е поставен карбуратор „Озон“ производство на ДААЗ (на машините от първите пуснати се поставял  Вебер) и прекъсвач-разпределител Р147 (пускан по лицензи на Bosch), които осигуряват по-икономична работа на двигателя.

До известна степен снижаването на експлоатационните разходи на гориво подпомагат гумите МИ-166 от радиален тип с металокорда, а също намаляването от 4,22 на 3,89 на предавателното число на главното предаване. В частност последното изменение позволява да се намали разхода на гориво в диапазона от 40 до 140 км в час с 0,5 л на 100 км без загуба на динамични качества.

Основните външни отличия на новата модификация от базовия модел са в изменение на интериора на предната и задната част на каросерията. Сред тях са по-широките пластикови брони – за пръв път използвани в СССР, с хромирани накладки и гумени молдинги. Изменението на рисунките на облицовката на радиатора, изпълнено от черен пластик и декоративна лента, имитираща светло хромирано покритие. Има вставки в колелата, направени от черна пластмаса.

Елементите на външните дръжки на вратите и външните огледала, рамките на вратите получават черно покритие. Уплътнителите на челното и задното стъкло получават декоративен пластмасов кант. Появяват се молдинги на страничните бордове. Освен това са въведени отличителни обемни надписи AZLK – на облицовката на радиатора, SL и Moskvich 1.5 – на капака на багажника, SL – на предните калници. Изменения има и във външните светлини. Появяват се встроени в предната броня пластмасови мигачи със секции за указателите за завиване, задни многосекционни фенери, имащи увеличаващи разсейватели и секция за осветяване на пътя при заден ход.

Немалко изменения претърпял и салона. Приборният панел станал нисък. Повишаването на надеждността на механизмите на автомобила позволява съкращаване на количеството на приборите и сигнализаторите групирани по зони. В комбинацията на приборите влиза електронен часовник с три програми – време, календар и секундомер. Освен с електронния часовник автомобилът се окомплектова с нов приемник модел А-275 с диапазон УКВ. В панела на приборите значително е увеличено полезното пространство за съхранение на вещи и предмети. Воланът има по-мека тапицерия от полиулетан. Нова конфигурация има превключвателят за предавките, с тапицерия имитация на кожа. По-съвършена е системата за вентилация и отопление. Предвидено е действие „горе-долу“. Външните огледала се регулират отвътре. Има нови подглавници на седалките. Предпазните колани са инерционни, има елподгревател на задното стъкло.

Автомобилът получил двигател УЗАМ-412 с мощност 75 к.с. Много рядко, по особена поръчка АЗЛК можел да постави на Москвич 2140SL двигател УЗАМ-412ДЭ (68 к.с.) По официални данни, максималната скорост е   равна на 142 км в час, обаче мнозина от собствениците твърдят, че са достигали по-високи скорости. Ускорението до 100 става за 19 сек.

През 1983 г. е пусната хомологизирана версия за рали AZLK 1600 SL RALLYE. Машината била зарегистрирана по международната група А6 (до 1600 куб.см.). Основното отличие от базовия модел е форсираният двигател с обем 1.6 литра, мощност 145 к.с. (използвали се сдвоени карбуратори Weber 45DCOE), 2 амортисьора на всяко колело, предни дискови спирачки, предни и задни стабилизатори за напречна стабилност, на задната ос – паралелограм на Уат.

В Югославия на рали „Сатурнус“ с модела се вземат в абсолютното класиране през 1985 г. – 4,5,7 и 8 място, в 1986 г. – 3 и 5 място, в 1987 г. – 3 место. Не по-малко забележително е представянето на модела ва „1000 езера“ през 1984 г. във Финландия – AZLK 1600 SL RALLYE под управление на  Владислав Штыков заема 33-о място  в абсолютното класиране,  2-ро място в група А-6 и 11-о в общото зачитане на група А. През 1986 г. Владислав Штыков заема 38-о място в абсолютното класиране, 2-ро място в група А6 и 16-то в зачитането за група А. Автомобилът се изнася и в чужбина и е известен в Скандинавия, Финландия и в Гърция. „Отвертково“ сглобяване на М-2140 и 2140SL от съветски машинокомплекти се осъществява в град Ловеч – България, през 1976-1986 г. в обем на 20 хил. годишно.