Новият PEUGEOT 5008
Новият PEUGEOT 5008

Габриел Воазен

Аутсайдер или своеобразен гений

Габриел Воазен е роден през 1880 г. Определя се от някои като своеобразен гений, а от други – като аутсайдер, твърдоглавец или дори фантазьор. Още ненавършил 20 години, заедно с по-малкия си брат Шарл, той изработва първия си автомобил с много усилия и предимно с ръчни инструменти. Особеното е, че  тази кола е значително по-ниска от другите по това време, които обикновено следват стандарта на конските каруци.

Но скоро след това двамата братя се захващат с въздухоплаването. Започвайки с малка работилница край летището в Иси-сюр-Молино, те доста бързо успяват да разширят дейността си. Така в края на Първата световна война производството им надхвърля 10 000 броя самолети за армията. Впоследствие, поради края на войната и съкращаване на поръчките, Воазен е принуден да се върне към автомобила и още през ноември 1918 г. започва работа над първия прототип.

Четири месеца по-късно на заледения плац пред фабриката започват изпитанията. Още при първия тест обаче в резултат на неправилно монтиран предавателен механизъм автомобилът едва не се блъска на заден ход в пейките пред сградата на фабриката. Но Воазен прави изненадващото откритие, че на заден ход спирачките на задните колела държат много здраво, докато при движение напред при натискането им автомобилът става почти без контрол. Така той и сътрудниците му се убеждават в предимствата и качествата на нововъведените предни спирачки и започва да ги предлага.

Този първи Voisin се основава на един първоначално предназначен за Андре Ситроен проект на предишния конструктор на Panhard  и затова прилича на Panhard 16 CV с двигател с шибърно газоразпределение. Воазен привлича този конструктор заедно с неговия  в своя проект и в резултат през 1919 г. на изложението в Париж е представен за първи път Voisin C 1. Той притежава 4-цилиндров редови мотор с 3969 куб. см работен обем и двойно шибърно газоразпределение. Това техническо решение има доста поддръжници, тъй като тези двигатели работят значително по-спокойно от другите, с нормални клапани.

Повлиян от опита си в самолетостроенето, Воазен използува алуминий за буталата и картера на коляновия вал – петкратно лагеруван. За осигуряване на безпроблемно шибърно газоразпределение, особено при по-високи обороти, той предвижда специална маслена помпа. За охлаждане на двигателя са предвидени водна помпа и вентилатор. А също – магнетно запалване. Един хоризонтален карбуратор Zenith осигурява образуването на горивната смес. Скоростната  кутия е четиристепенна, с еднодисков сух съединител. Voisin  С 1 е с база от 350 см и следа 141 см. Той е много мощен, бърз, комфортен и безшумен. Спечелва бързо много почитатели и купувачи и с подобрения и различни обозначения се предлага чак до 1927 г.

Още в края на 1919 г. Воазен започва работа по модел Grand-Luxe с V 12 мотор, но трябва да минат още цели две години, докато се появи протипът на Парижкия автосалон.

По отношение на спирачната система Воазен също върви по свои собствени пътища. За първи път той въвежда пневматични спирачки на четирите колела.

Още през 1922 г. е лансиран по-малкият Viosin C 4 с четирицилиндров моноблок  двигател, който достига 26 к.с. при 3000 об./мин. Автомобилът има термосифонно охлаждане без вентилатор и тристепенна скоростна кутия с долен превключвателен лост.

Една година по-късно Viosin пуска новия спортен модел С 5 – по-бърз и по-мощен от предшественика си. В резултат на някои технически подобрения – по-леки тръбообразни мотовилки, магнезиеви бутала и по-добър карбуратор Zenith, максималната мощност надхвърля 100 к.с.

За Grand Prix 1923 г. в Тур са подготвени четири автомобила, които могат да се причислят към най-фантастичните, но същевременно  най-грозни творения в автомобилостроенето изобщо. Това напълно отговаря на характерния стремеж на Воазен към изключителното и чудноватото.

Тъй като не успява поради недостиг на време да създаде по-мощен мотор от 70 к.с., той залага на своя коз – аеродинамичната каросерия. Колите получават една невероятно модерна самоносеща конструкция от алуминий с дървено оребряване и усилване със стоманени тръби. Височината на колата е само 1 м, разстоянието между колелата отпред достига 145 см, а отзад само 75 см, общото тегло  не надвишава 660 кг. Обтекаемата каросерия представлява дeйствително майсторско постижение на авангардизма, но заради липсващите конски сили се заема пето място в класирането.

воазин1През 1926 г. двулитровият мотор получава по-голям работен обем от 2327 куб. см и се използува за серийния модел С 11, а скоро след това и за модела С 14. Този компактен и отговарящ на общите тенденции шестцилиндров автомобил намира много добър прием. Както всички автомобили на Воазен,  С 11 е удобен и практичен, с високи прозорци и голям багажник, върху който е закрепено резервното колело.

Като новост на салона през 1926 г. и за смяна на големия успешен модел 18 СV е представен С 12 с новия много мощен шестцилиндров двигател. Прекрасният мотор е отново с двойно шибърно газоразпределение, което се осъществява посредством задвижван от безшумна верига ексцентричен вал. Максималната мощност при 3200 оборота е 115 к.с. Една от версиите достига  скорост от 140 км в час. Габриел Воазен,  също както и Еторе Бугати, е убеден, че неговите фини автомобили са предназначени само за една малка отбрана група хора. В съответствие с това са  качеството и оборудването, както и цената.

1927 г. е годината на рекордите на Воазен. Още през пролетта на пистата се появява един специално разработен за състезания  спортен автомобил с аеродинамична форма с огромен редови осемцилиндров двигател с шибърно газоразпределение и работен обем от 7938 куб. см.

На редица състезания на 100 км, 100 мили и 1 час е достиганата рекордната скорост от 205 км в час. Пилотите Маршан и Морел поставят редица други световни рекорди със средна скорост от над 180 км в час. През 1929 г. Воазен пуска един чудовищен 12-цилиндров спортен автомобил за рекорди, с максимална мощност от  около 250 к.с. Целта е била да се изминат 25 000 мили със средна скорост от 160,9 км в час, но за съжаление въпреки подготовката възникват някои непредвидени трудности.

През 1929 г. феновете на Воазен откриват на салона новия разкошен модел С 18, чийто двигател е на основата на създаден преди десет години, но с редица подобрения. Той развива малко повече от 100 к.с. при 3 900 об./мин. без вибрации и с максимално безшумен и плавен ход. Нова разработка е и кормилната система. Основните потребители са местни звезди и индустриалци.

1935 Avions-Voisin-C28-Aérosport

1935 Avions-Voisin-C28-Aérosport

За автомобилния салон в Париж през 1930 г. Воазен увеличава вътрешния диаметър на цилиндрите на двигателя V 12 с 8 мм до 72 мм, което дава обем на цилиндрите от 4882 куб.см. при запазване хода на буталото от 100 мм. Един Viosin V 12 обикаля в продължение на 18 дни пистата в Mонтлери, като успява да постави нов световен рекорд на 30 000 мили, достигайки средна скорост от 119 км в час.

Големият 12-цилиндров автомобил не се възприема добре с оглед всеобщата икономическа криза. Затова Воазен пуска веднага друг голям 6-литров 6-цилиндров също със Chassis Surbaisse, с наименованието С 22 или Chasseur Siroco. С два карбуратора Zenith неговият двигател достига 140 к.с. при 3500 об./мин.

Същевременно Воазен заедно със своя най-способен инженер Андре Лефевр работи по един съвсем нов проект. Създаденият през 1930 г. прототип е имал V 8 двигател с шибърно газоразпределение, работен обем 3,2 л и е достигал 100 к.с. Разполагал е със скоростна кутия Cotal и предно задвижване без диференциал. Този проект не се реализира, Лефевр отива най-напред в Renault и скоро след това в Сitroen,  където участвува активно в прочутия проект  Traction Avant.

През 1931 г. следва все пак  многообещаващ  нов модел –  трилитровият С 23 с шест цилиндъра, шибърно газоразпределение и мощност от 90 к.с. Внедяват се редица новости, между които полуавтоматично регулиране на делко-бобинното запалване и нова комбинация на предавателния механизъм Cotal – Voisin със сух многодисков съединител. Чрез него силата се предава с две нормални  и две превключваеми от кормилото по електричен път скорости през неразглобяем карданен вал на дифиренциала.

През 1936 г. е завършен легендарният 12-цилиндров автомобил като грандиозен и  искрящ заключителен залп на един десетилетен фойерверк от нови идеи. Размерите на цилиндрите се запазват 76 х 110 мм, което дава един общ работен обем от 6088 куб.см. Поради голямата дължина на двигателя и заради балансиране на тежестта последните два цилиндъра стърчат в купето. При 4000 об./мин. мощността на двигателя  (с четири карбуратора Zenith) достига около 180 к.с.

През 1939 г. Габриел Воазен успява да си върне контролния пакет акции на фирмата. Уморен от работата си с автомобилите, той преустройва фабриката за производство на самолетни двигатели.

Във фабриката в Иси са били произведени малко повече от 27 000 автомобила Voisin. Между клиентите на фирмата са прочути звезди, държавници, творци на изкуствата, истински и фалшиви благородници, индустриалци и финансисти. Рудолф Валентино, който е притежавал 4 броя Voisin, Джозефина Бейкър, Анатол Франс, Пърл Уайт, президентите на Франция и Аржентина, краля на Югославия, Морис Шевалие, барон Ротшилдт и редица други величия и известни личности са посещавали и купували  колите на Voisin в центъра на фирмата на Авеню „Шанс-Елизе” № 63…