Peugeot 404

Peugeot 404 е ключов модел за френската марка – голям семеен автомобил,  произвеждан през 1960 – 1975  г., наследник на Peugeot 403,  производител – Peugeot SA.

Прави се в Сошо, Франция, Кения до 1991 г., също в Аржентина и в Австралия – до 1980 г., в Квебек, Канада и в Чили. Пуснати са общо 2 779 926 екземпляра. Автомобилът се слави с изключително качество и здравина.

Дълъг е 4420 мм , с 50 мм по-къс от предшественика си 403 – комбито 4580 мм, широк е 1612 мм – купето и кабриолетът – 1680 мм, при база 2650 мм, и с 60 мм по-нисък от него – 1450 мм, купето – 1300 мм. В отговор на интереса са направени 44 модификации. Пускан е и пикап. Собствено тегло 1,060-1,250 кг.  Наследник на модела е 504.

Първоначално се предлага с два двигателя – от 1460 куб. см и от 1618 куб. см. С първият двигател от 72 к. с. се започва през 1960 г. Скоростната кутия е четиристепенна, идентична с тези на 203 и 403, с изключение на това, че 4-та предавка е директна.

През октомври 1961 г. се пускат версии „кабриолет” (в 3728 броя) и „купе” (в 6837 броя), по дизайн на Пинин Фарина, показани за пръв път на автосалона в Париж  с подовия панел и механиката на салонната версия. Тези модели бяха първоначално захранвани от същия двигател с един карбуратор като седана и опция за двигател с впръскване на гориво (XCKF1) със система за впръскване на Kugelfischer е добавен към гамата на автомобилното изложение в Женева през март 1962 г. За САЩ $3899 цена през 1965 г. поставя кабриолета в същата ценова категория като Jaguar E-Type в американския пазар.

От 1962 г. моделът има ново предно окачване с пружини с по-голям диаметър и ход, и стабилизираща щанга. От тогава има и вариант с механичен инжекцион. След първите версии Saloon, Grand Touring и  Super Luxe, се пускат  Commercial, Break и седемместният Family estate. От 1963 г. 404 Super Luxe лимузина се предлага с двигател с 85 к.с. с впръскване на горивото и има врати гарнирани с кожа. 404 Grand Touring седан приема боядисани странични прозорци вместо лайсни с хром. Воланът е променен. Family комбито придобива разделен ред средни седалки, за да се подобри достъпът до задния ред. 404 Coupé е въведена със същата каросерия  като кабриолета, но с фиксиран покрив.

Моделът има вече и дизел от 1948 куб. см. Следва бързо нов дизелов XD88, който има по-мощна и ефективна  Bosch помпа. Три- и четирипозиционният автоматик ZF идва през 1967 г. Тогава се добавя версия „пикап” и се внедрява съединител с хидравлично задвижване и автоматично регулиране.

XCKF2 инжекцион-двигателят увеличава мощността на  96 к. с. Карбураторният XC5 става от 76 к.с., като следващият XC6 вече е от 80 к. с. Спричаките са със сервоасистент Hydrovac и са на Bendix.След година идва ново стилизиране на броните, добавят се светлини за заден ход. Резервоарът се увелича от 50 л на 55 л.

Въвеждането на Commercial, Break и седем седалки версиита Family комби, е с тандем спирални пружини задно окачване на мястото на единичните при на седана. Тези версии са с балансирано окачване, за да помогне при отваряне на вратата на багажника, различни задни светлинни клъстери, задна броня и подреждането капачката на резервоара за гориво вече не е скрита зад задния номер, а зад едно капаче в задното крило. Тези варианти са също по-дълги – 4590 мм спрямо 4445 мм при седана, както и по-тежки – 1190 кг спрямо 1100 кг, отколкото при техните еквиваленти салон.

След спиране на производството във Франция, колата продължава да се прави също в Нигерия до 1989 г. За износ в Америка моделът има предни дискови спирачки, усилено окачване и 4-степенен автоматик, а по-късно и двигател с 2 карбуратора. „Комбито” е с трети ред седалки.

В автомобила се предлагат решения, много от които не се прилагат масово от други производители.  Кормилната кутия е заменена с рейка от алуминий.  Карданът на диференциала завършва с червяк от бронз, за да се свали максимално ниско карданният вал. За пръв път се внедряват електромагнитен съединител и вентилатор на охладителната система. Целият двигател е наклонен на 45 градуса. Скоростният лост и ръчната спирачка са качени на кормилната колонка. Возията е особено мека при произведените коли след 1963 г. От 1972 г. автомобилът има двускоростни чистачки на стъклата и стандартен фар за заден ход. От тогава се пускат само моделите  Grand Touring, Break и Family с бензинови и дизелови варианти.

Окачването отпред е на пружини Макферсон с хидравлични шокабсорбери, а отзад – на Panhard-ос с амортисьори. При инжекциона макс. скорост е 167 км в час.

Версия 404 coupé  injection е тествана от сп. Motor  на 4 декември 1965 г., и показва разход  на гориво 11,9 л на 100 км, ускорение до 97 км в час за 12,2 сек и максимална скорост 169,3 км в час. Салонната версия същото списание изпитва три години по-късно и сочи преимуществата й над доста конкуренти, като пише за качествата на автомобила при сафарита в Африка и в условията на Арктика. 404 Diesel е избрано от британското сп. Autocar  през ноември 1965 г. за сравнение с Austin Cambridge и Mercedes Benz 190 D и е оценено като най-бързо. Отчетени са ускорение до 97 км в час за 25,5 сек и разход на гориво от 8,7 л на 100.

Канадското издание Track & Traffic Magazine също тества Peugeot 404 с впръскване на горивото през  май 1965 г. Тестерите измерват време 0-60 MPH за 12,1 сек., с максимална скорост от 157 км в час. Една добра крейсерска скорост е 85 мили в час, според статията. Според нея: „Трудно е да се набележат някакъв  аспект, в който колата да не е изключиткелна, защото тя е наистина такава.“.    Авторът завършва с: „За да обобщим, можем само да кажем, че Peugeot 404 е автомобил, който ние намираме почти невъзможно да се критикува, от всяка гледна точка, това е кола, която идеално съчетава комфорт, качество и икономичност.“.

През 1960 Peugeot, заедно с Mercedes-Benz, са пионери в широко мащабното производство на дизелови двигатели за леки автомобили. Британското списание Autocar тества Peugeot 404 Diesel през ноември 1965 г. Колата има максимална скорост от 130 км в час и ускорено от 0-97 км в час за  25,5 сек. Общият разход на гориво е 8,8 л/100 км. Това е в сравнение с максимална скорост от 142 км в час, 0-97 км в час за 20 сек., и общото потребление на гориво от 8,8 а л/100 км за бензиновата версия на колата, която неотдавна е била тествана от същото списание и която (макар и без ограничител на оборотите на дизелов автомобил) е имала  точно същите съотношения на предавките.

404 Diesel е тествано отново (под  форма на Family комби) от списание Autocar шест години по-късно. Максималната скорост е подобрена в сравнение с предходния тест, (132 км в час, но ускорението  до 60 мили е по-лошо –  26,8 сек. В доклада се описва, че тест колата е счупила  два пъти кабела на скоростомера по време на тестването. Отзивите са:  „чудесно просторен“ и „голяма кола, за големи мъже“.

Peugeot 404 печели Safari Rally през 1963 г., 1966 г., 1967 г. и 1968 г.