Fiat 130

Fiat 130 е кола, която се произвежда и предлага на пазара от Fiat от 1969 г.  до 1977 г. Заменя Fiat 2300, произведени са 15 093 седана и 4491 купета.

Дължината е 4750 мм, при ширина 1805 мм и височина 1475 мм. Масата е 1500 кг.

Проектът е на Данте Джиакоза, стилът – на Жан Паоло Боано и Пол Мартин в Стилистичния център на Fiat. Купето е на Pininfarina.

Автомобилът е с бензинов двигател V6 с обем първоначално 2.8 л, по-късно – 3 л.

Автомобилът е разработен като конкурент на автомобилите от същия сегмент BMW и Mercedes Benz.

Дизайнът на седана започва през 1963 г. Данте Джиакоза прави техническото решение на четири колела с независимо окачване, докато Аурелио Лампреди (бивш във Ferrari) изготвя двигателния агрегат, технически, произтичащ от 2.4 литра, който се монтира в момента на Fiat Dino – с V6 от 2866 см ³ 140 к.с.

Приема се задвижване на задните колела, с четири дискови спирачки, използва се усилвател на спирачките, и накрая – 5-степенна механична трансмисия, която е представена като алтернатива на автоматичната скоростна кутия (Borg – Warner) 3 -степенна, която вместо да се предлага като оригинално оборудване, е опция.

От стилистична гледна точка седанът никога не е срещал напълно благоразположението на обществеността, като се започне от първото му представяне, което е по време на автомобилното изложение в Женева през 1969 г.

Серията 130 за първи път приема табло, което стилистично припомня тези,

Fiat 130 Coupe

използваните от американските седани, произвеждани по това време. Интериорът се характеризира с кадифе или качествена кожа покритие на седалките. Моделът също е богато оборудван с аксесоари като сервоуправление и климатик, последният предоставя при поискване.

Колата е комфортна, сигурна и надеждна на пътя, но в същото време се забелязва, че тя е значително повлияна от прекомерното тегло и липса на мощност от двигателя, който е монтиран – с около 140 к.с.. FIAT, през 1970 г. се опита да отстрани този недостатък чрез увеличаване на кубатурата на двигателя, което води до увеличаване на мощността от около десетина к.с. Тази стойност, обаче, все още е много далеч от тази мощност, постигнати моделите от конкурентни марки, които достигат почти 200 к.с., и често се характеризират с приемането на по-сложни технически решения, като например механична инжекция.

Поради това, колата страда в сравнение с преките си съперници (по-специално на BMW 2800 , Мерцедес 280 и Jaguar XJ 2.8 ).

През 1971 г. Fiat лансира на пазара дори и купе версия на модела , разработено от Пол Мартин ( Pininfarina ).

FIAT 130 Coupe взима предимно механика от седана, но двигателят на въпросния модел се характеризира с малко по-висок обем, по-специално – 3235 см³, и това повече в полза на максималния въртящ момент и еластичността, мощността се е увеличена слабо , от 160 до 165 к.с.

Тежката петролна криза от началото на 1973 г. доведе до смъртта на бизнес модела.

Производство на седана спря през 1976 г., с 15 093 произведени единици (от които около шест хиляди оборудвани с двигател 2.8 и девет хиляди снабден с двигател 3.2) , много от които са били закупени от държавата.

Купето, обаче, остава в производство до есента на 1977 г., в 4491 произведени единици.

Търговският провал на 130 е довел до първично общо изоставане на марката FIAT в сегмента, свързани с престижни автомобили.

Fiat 130 Familiare

Специална версия Fiat 130 е за семейството Аниели – Джовани и Умберто Аниели, проектирана е от Style център на Fiat. Тя е базирана на шасито на 130 седан 3200 и е построена от компанията Introzzi Lipomo, базирана в Комо, с цел постигане на уникален модел за личен транспорт. Това беше комби. Fiat 130 е често използван като официален автомобил на политическите институции в 70-те години . Тя е „синята кола“, в която е пътувал президентът на християндемократите Алдо Моро, в деня на отвличането му – Fiat 130 Blue Aldo Moro. Отвлекли са го от „Червените бригади“ и по-късно е бил убит…