Лий Якока

Знаменитият мениджър

Лидо Антъни „Ли” Якока (роден на 15 октомври, 1924 г.) е американски бизнесмен, известен с инженеринг на Ford Mustang и Ford Pinto, пуснати от компанията Ford Motor и възраждането на Chrysler Corporation през 1980 г. Той е президент и главен изпълнителен директор на Chrysler от 1978 г. и председател от 1979 г. В допълнение, до пенсионирането си – в края на 1992 г.

Един от най-известните хора в света на бизнеса, Якока е страстен защитник на бизнес износа на САЩ през 1980-е. Той е автор (или съавтор) на няколко книги, включително „Якока: автобиография” (с Уилям Новак).

Якока е роден в Алънтаун, Пенсилвания, като син на Никола Якока и Антониета Перота, италиански имигранти (от Сан Марко Дел Кавоти, Беневенто), които са се заселили в Пенсилвания. Те поддържа ресторант, за хот-дог Yocco. Той е кръстен с необичайното име „Лидо”, защото е замислен по време на медения месец на родителите си в квартала във Венеция – Лидо, обаче опровергава този слух в своята автобиография. В Средното училище завършва сред най-добрите ученици, като в кръжока по латински взема три години по ред най-високата награда. Якока започва да работи 10-годишен, като помага на клиентите да носят пълните си чанти от маркета до дома си. По-късно се заема с работа в лавка за плодове и зеленчуци, като за 16-часов работен ден получава по 2 долара. Още в седми клас се пристрастява към джаза и в частност към суинга. Всеки уикенд отива да слуша джаз-оркестри.  Обикновено слуша, но и добре танцува. В девети клас кандидатства за председател на ученическия съвет на цялото училище. Още тогава е твърде изявена личност. Но след избора си и победата си Лий се главозамайва, грешката от което отчита години по-късно и в своята „Автобиогрпафия”, прославила се след издаването си и станала негласен учебник за кадрите в бранша. В своята „Кариера на мениджъра” той пише, че сред над 900 ученика се класира 12-ти по успех.

Завършва в Алънтаун гимназия (сега известна като Уилям Алън гимназия) през 1942 г. В армията не го вземат, тъй като е относително негоден – болен от ревматизъм. По това време чувства влечение към инженерните науки и вниманието му привличат няколко  технически колежа. Така завършва Лихайския университет в Бетлхем, Пенсилвания, със степен по индустриално инженерство, там изучава успоредно психология и психопатология. Присъдена му е „мемориалната стипендия Уолъс”. А след това учи и в Пристънския университет пластмаси.

Интересът към автомобила се поражда у него още когато е на 15 години. Има Ford и нерядко изхвърчат колелата на скорстната му кутия. Купеният от баща му за 250 долара автомобил продава за 450, което е нелоша сделка.

Започва работа във Ford Motor Company през 1946 г. По това време има голямо търсене на инженери. Представител на фирмата обиколял около 50 университета, от които избирал по един кандидат за работа. Якока почва от асистент мениджър по продажби във Филаделфия, разнася по цялото крайбрежие своето оръдие на труда – проектор със слайдове и схеми, но бързо израства с няколко организирани от него кампании и го местят в Диаборн. Неговите идеи за организация на производството позволяват на компанията бързо да вдигне продажбите. Той решава напр., че е по-ефективно клиентът да плати първоначално 20% от стойността на машината, а следващите години да дава по 56 долара всеки месец на вноски. Планът бил наречен „56 на 56” и постигнал огромен успех. Бил посрещнат с огромно възхищение от Роберт Макнамара – вицепрезидент на компанията, по-късно, при президента Кенеди – министър на отбраната. Повишават Якока в длъжност отговарящ за област Вашингтон.

С 1975 Ford Granada Ghia Sedan

През 1960 г. той става генерален мениджър по пускането на автомобили от тази марка и вицепрезидент на компанията. Якока е участвал в проектирането на няколко успешни автомобили на Ford, най-вече на Ford Mustang, Lincoln Continental Mark III, Ford Escort и възраждането на марката Mercury, в края на 1960 г., включително въвеждането на Mercury Cougar и Mercury Markise. Той насърчава други идеи, които не достигат пазара като продукти на Ford. Сред тях са автомобили, в крайна сметка появили се при Chrysler – автомобил и микробус. Става президент на Ford Motor, но се сблъсква с Хенри Форд II и е уволнен през 1978 г., въпреки че компанията отчита печалба от 2 млрд. долара за годината. Успешно проведеното пускане в производство на нескъпия спортен модел Mustang довежда до сядането на Якока в президентския фотьойл. Но неговите резки маниери и необичайни методи на организация на производствения процес предизвикват недоволството на много висши служители и довеждат до оставката му.

На следващата година Лий Якока получава предложение да заеме поста президент на Chrysler, намиращ се на границата на бакрута. Предприемчивият мениджър се съгласява и се обръща за финансова помощ не към частните инвеститори, а към федералното правителство. Той обосновава своята молба с това, че запазването на корпорацията Chrysler е крайно необходимо за икономиката на САЩ. За осигуряването на заема в дадения случай служило самото име на Якока.

Със своята енергия Якока провежда реорганизация и закриване на непечелившите предприятия, при което му се удава да осъществи преговорите с профсъюзите. Измислената стратегия по придвижване на пазара на новите продукти, и най-главно – личната заинтересованост на всеки работник в успеха на такава гигантска корпорация като Chrysler, довеждат до това, че вече през 1981 г. компанията завършва с неголяма печалба, което е просто рекорд. Якока става национална знаменитост. Двете му книги – „Якока” от 1984 г. и „Откровен разговор” през 1988 г., стават бестселъри.

Той напуска корпорацията Chrysler през 1992 г.

В интервю за „Нюзуик” от април 2009 г., Якока се изразява за своето време, прекарано в Chrysler и настоящата ситуация на компанията така: „Това е тъжен ден за мен. Тъжно е да видя моята стара компания, която означаваше толкова много за Америка, на въжетата. Chrysler е в беда, но вярвам, че могат да го спасят отново. Ако са умни, те ще се съберат на консорциум от работници, растителни мениджъри и търговци, за да се излезе с реални решения. Това са хора на предните линии, и те са ключът към оцеляването.”. И наистина банкрутът беше частично преодолян, благодарение на синдикат на работниците, помощ от правителството и придобиването на над 30% от италианската промишлелна група FIAT. Така Chrysler беше запазен като производител и марка.

Якока се жени за Мария МакЛери през 1956 г. Те имат две дъщери – Катрин и Лиа. Мери Якока почива от диабет през 1983 г. Както преди, така и след нейната смърт, Якока става силен застъпник за по-добро медицинско лечение на пациенти с диабет, които често се сблъскват с инвалидизиращи и фатални усложнения.

Якока се жени за втората си съпруга Пеги Джонсън на 17 април 1986 г., но през 1987 г., след деветнадесет месеца, се развежда. Той се жени за третата си жена, Дариен Ърл, през 1991 г. и се развеждат три години по-късно, през 1994 г.