ZIS 110

Тази 7-местна лимузина от върховен клас, която се произвежда в периода 1945-1958 г. в Москва, е дълга е цели 6 м, при ширина 1960 мм и височина 1730 мм. Клирънсът е 200 мм. Междуосието е от  3760 мм при следа отпред 1600 мм и отзад – 1520 мм, тежи 2575 кг и има макс. скорост от 140 км в час. Разходът на гориво е 23 л на 100 км. Дизайнер е Андрей Островски, но за образец е взет американският Packard 180 Touring Sedan. Общото производство достига 2072 копия с всички изменения.

Инженерите от ЗИС, начело с младия тогава 33-годишен главен дизайнер на завода Борис Фитерман, знаели дългогодишната любов на вожда другаря Сталин към марката Packard. Те са били инструктирани да ползват за прототип модел на тази марка за нова серия съветска кола от висок клас. Ползвано е и взаимстване от Buick Limited-90-L. Художниците правят някои изменения във взетите за прототипи американски модели. Автомобилът въплъщава квинтесенцията на опита в автомобилното производство в САЩ по онова време.

Това превозно средство използва необичайно за времето в Съветския съюз  лост с тристепенна скоростна кутия на кормилната колона и хидравлични повдигачи на клапаните, който дават тиха работа, независимо предно окачване, електрически стъкла, радио. Ефективната система за отопление и вентилация също осигуряват комфорт и удобство по време на пътуване на държавните глави. Като цяло, впечатлението за машина е техническо съвършенство, съчетаващо монументален вид със здравина. Интересно е, че Сталин лично ръководи проекта и го наблюдава. На 20 септември 1944 г. държавната отбрана одобрява модела. На 11 август 1945 г. започва пробното производство на  ЗИС-110.

Двигателят на ЗИС-110 е с обем 6002 см ³ и с мощност 140 к.с. при 3600 об./мин. Преди появата на камиона YAZ-210 с 165 к.с. дизелов двигател, ЗИС-110 има най-мощният двигател на съветски автомобил. Двигателят е известен с изключителна гладкост и тиха работа. Той работи толкова тихо, че на таблото има предупреждаваща лампа за това, дали е пуснат. ЗИС-110 е първият автомобил в Съветския съюз с независимо окачване отпред, затворена система за охлаждане на двигателя, шасито е снабдено със стабилизаторни барове отпред и отзад. За първи път след колата AMO-2 се използват хидравлични спирачки.

Арматурното табло включва скоростомер, датчик за гориво, термометър, амперметър, датчик за налягане на маслото, предупредителни светлини – лява и дясна, и др. уреди. Скоростомерът има трицветна подсветка, която  се включва в зависимост от скоростта.

Правят се версии линейка, кабриолет, с четири задвижващи колела, брониран вариант и с автоматична скоростна кутия.

ЗИС-115, бронираната версия на лимузината ЗИС-110, била поръчана през 1946 г., специално от генерал Власик, началник на личната охрана и гаража на Сталин. Външно тя се отличавала с фарове против мъгла над броните, отсъствие на преден номер, изпъкнали калници и здрави гуми от Ярославл. Технически това бил съвсем друг автомобил. Бронираната лимузина тежала 7,3 т. Имала форсиран шестлитров мотор от 162 к.с., вместо стандартните 140, и по-ефективни спирачки с барабани с увеличен диаметър. Тя имала заден мост от камиона ЗИС-151.

Тежките бронирани врати се фиксирали с двойни ключалки и имали за застраховка връхни покрития. Ролята на стъклоподемници се изпълнявала от хидравлични крикове – само те могли да се справят с огромните устойчиви на куршуми стъкла с дебелина колкото три пръста.

Този подвижен паметник на култа към личността не можел да се движи с повече от 100 км в час, което впрочем не се и изисквало при наличието на „зелена улица” навсякъде.

След смъртта на Сталин, заводът се прекръства от „Завод имени Сталина“ – ЗИС, в „Завод имени Лихачева“ – ЗИЛ, на името на дългогодишния му директор Лихачов, и моделът става ЗИЛ 110.