С конче на емблемата
Малко известно за легендарната марка Ferrari и за бестселъра на Ford – Mustang
Всъщност не са много автомобилите, които са избрали за своя емблема кончето. Последното е символ на бързина,
1. Първата емблема на Ferrari е във формата на щит
динамичност и свободолюбивост. Много марки автомобили са избрали за свой символ животни и птици – ягуара (Jaguar), лъва (Peugeot), муфлона (Dodge), щъркела (Hispano-Suiza). Но тези, предпочели кончето, имат особен чар.
В следващите редове ще разкажем нещо малко известно за легендарната марка Ferrari и за бестселъра на Ford – Mustang.
Запазената марка на Ferrari има героична съдба. Италианският пилот Франческо Барака е награден със златен медал през Първата световна война. Той поставя необичайна емблема на корпуса на своя самолет – разгневено конче. В края на войната неговите родители подаряват този символ на Енцо Ферари, който го избира за емблема на своите автомобили.
Конструкторът го поставя на жълт фон – цветът на град Модена. Самият червен цвят – така характерен за Ferrari, е даден на прочутите италиански състезателни коли в Grand Prix в началото на предишното столетие от Международната автомобилна федерация – FIA.
Сега марката предлага гама от 19 различни цвята на своите модели GT, но характерният цвят на „разгневеното конче” си остава червеният.
2. Съвременната емблемата днес – кончето е същото, както в началото
…Легендарният Енцо Ферари е роден на 18 февруари 1898 г. в Модена. През 1939 г. той открива в родния си град във вила „Тренто Триесте” фирмата Auto Avio Costruzioni, която произвежда оборудване за състезателни автомобили. Направените от фирмата коли се пускат под марката Alfa Romeo. С нея Ферари има договор. Втората световна война слага край на състезанията. През 1943 г. фабриката се премества от Модена в Маранело и производството продължава до 1944 г., когато предприятието е бомбардирано.
Първият автомобил, носещ името Ferrari, се появя през 1947 г. Това е моделът 125, който има 12-цилиндров мотор от алуминий и е призван да материализира в живота мечтата на своя създател да придаде на обикновения пътен автомобил свойства на спортен, без да се отрази това на комфорта му. Колата по форма напомня участващите по това време в Гран При и е далеч от дизайна на днешните супер модели. На неговия капак отпред стои за пръв път разгневеното конче.
С Ferrari 125 Франко Кортезе кара на пистата „Пиаченца” на 11 май 1947 г. и две седмици по-късно печели Grand Prix на Рим…
…Пускането в серия на Tunderbird през 1955 г. и на Mustang, станали сега класически, оправя финансовото положението на компанията Ford навремето.
Идеята на американския Ford за младежки спортен автомобил, който да е малък, лек и на добра цена възниква през 1960 г.
3. Сребърното изображение на разгневеното конче на колите на Енцо
Първият прототип Mustang I взаимства шасито и двигателя си от модела Ford Falcon, но вече е с типичната за “пони колата” издължена предница и къса задна част. Представен е през октомври 1962 г. на U.S. Grand Prix в Уоткинс Глен, Ню Йорк. Кръстен е на легендарния самолет изтребител от Втората световна война – Р51 Mustang, и на грациозното, диво, свободолюбиво и бързоного животно от прерията.
На оригиналната скица на логото, мустангът галопира в посока обратна на часовниковата стрелка, както е прието на конните надбягвания. При изливането на матрицата и щамповането обаче, се отпечатва огледалният образ и кончето остава да “бяга” завинаги от дясно на ляво. Следващият Mustang II е по-дълъг и е максимално близък до серийния модел. Автомобилът има отливка на препускащия мустанг, освен на радиаторната решетка и отстрани на предните калници – между колелата и страничните врати.
На 9 март 1964 г. от монтажната линия на фабриката в Диърборн слиза първият Mustang – в цвят “Уимбълдън бяло”, с подвижен покрив, 4,3-литров V8, с тегло 1157 кг и цена $ 2 368.
До началото на април, 1964 г. са произведени 8160 автомобила и всеки търговец на Ford в САЩ разполага поне с един в салона си. Официалното представяне на Mustang е на 17 април, 1964 г. по време на световното изложение във „Флъшинг Медоус”, Ню Йорк. Още през първия уикенд изложбените зали са посетени от 4 млн. посетители, от които 22 000 правят поръчки. Реклама на колата е публикувана в над 2600 печатни издания, а телевизионното представяне на събитието е гледано от 30 милиона зрители.
5. Препускащият от дясно наляво мустанг на радиатора на едноименния модел на Ford
Първоначалните пазарни предвиждания за Mustang са за 100 000 броя годишни
6. Ford Mustang е замислен като младежки спортен автомобил – най-първият вариант
продажби. Търсенето обаче се оказва толкова голямо, че се налага Ford да преустрои и завода си в Сан Хосе – Калифорния, за производството на автомобила. До 16 април 1965 г. са продадени 418 812 броя, което надхвърля и най-смелите очаквания на компанията. През септември, 1964 г. към първоначалната гама на колата със затворен и подвижен покрив се добавя и спортната версия 2+2 с полегат покрив.
Любопитен факт е, че по време на демонстративна обиколка из Канада, един от дилърите в Сейнт Джонс – Нюфаундленд, продава по грешка първия произведен Mustang на капитан Стенли Тъкър, пилот от авиолинията “Ийстърн Провиншъл Еърлайнс”. През 1966 г. Ford успява да си върне собствеността върху колата, като заменя за нея Mustang № 1 000 001. Днес, оригиналният автомобил е изложен в музея “Хенри Форд” в Диърборн.
В дизайна на този „спортист” сякаш има нещо от бързоногия мустанг – особено в издутия като хълбок и изтеглен назад къс
7. Емблема за 40-годишнината на Mustang
заден калник. Много характерни са решетката на радиатора на издължената предна част и разположените от двете страни фарове. Особено впечатляваща е версията „кабриолет”.
Така започва една легенда. Производството на последните модели продължава и до днес. Автомобилът остана символ на най-бързите американски коли и се конкурира единствено с Chevrolet Corvette и Camaro.
Нещо повече за автомобилните емблеми и на други марки – общо 74, може да научите от книгата „В света на автомобилните марки и емблеми” на издателство „Еър Груп 2000”, за съжаление, тя може да се намери вече само в антиквариатите…
