Lincoln Continental Mk III

Lincoln Continental Mark III се произвежда от Ford Motor Company през 1968-1971 г. Това е персонална луксозна кола – купе с 2 врати. Двигателят е 7.5 L V8. Предаването е с 3-степенна автоматична С6 кутия. Междуосието на големия автомобил е цели 2977 мм, при обща дължина на каросерията 5489 мм. Купето е доста широко – 2017 мм и сравнително ниско – 1346 мм. Автомобилът е тежък – 2207 кг.

Mark III се основава на модела с четири врати Ford Thunderbird, който е представен за първи път за 1967 г. Така президентът на компанията-производител по това време – Лий Якока, иска да вкара Thunderbird в инвестиция за развитието, тъй като  просто моделът „умира на пазара.“ Вместо това, Ford използва тази инвестиция като платформа за няколко модела.

Моделът е забележителен търговски успех. Ford получава голяма печалба от новата серия Mark, за когото тя е толкова голям източник на приходи, колкото еCadillac за General Motors.

Стандартната екипировка  включва  хидравлични волан, спирачки, стъкла, фарове, и две предни седалки. Арматурното табло и декоративните панели на вратите са с апликации от дърво – английски дъб или източноиндийски палисандър. След няколко месеца Cartier-брандиран часовник става стандартно оборудване. Тапицерията е или стандартната винил с платнени вложки, или като опция кожа. Автомобилът освен това има климатик, самоблокиращ диференциал, антиблокиращи спирачки и опция круиз контрол.

От 1970 Lincoln Continental Mark III са продадени 21 432. Motor Trend сравнява модела с Eldorado и дава преимущество на  Mark III. През 1971 г. са продадени други 27 091 бройки. Motor Trend (юли 1971 г.) отново дава преимущество на Continental Mark III в сравнение с Cadillac.

1972 г. идва с нов, още по-голям автомобил, Mark IV.

Марката дава автомобили на няколко американски президенти.

Първият Lincoln, построен специално за президентска употреба, е 1939 Lincoln V12 кабриолет, наречен Sunshine Special, използван от Франклин Делано Рузвелт. Лимузината е първоначално оборудвана със сирени, светлини, 2 станции радио, широки стъпала и ръкохватки за агенти на Тайните служби. Тя остава в употреба до 1948 г., и сега е постоянно изложена в музея  „Хенри Форд“ в Диърборн, Мичиган. Две 1950 Lincoln Cosmopolitan лимузини са доставени в Белия дом през 1950 г. за използване на президента Труман. Лимузината на президента Джон Кенеди, в която е убит той, беше 1961 Lincoln Continental кабриолет. Колата е изложена в Henry Ford Museum. Администрацията на Джонсън използва три 1965 Lincoln Continental изпълнителни лимузини; два са за президентска употреба и един за министъра на отбраната Робърт Макнамара (бивш президент на Ford Motor Company.) A 1968 Lincoln се използва във Вашингтон и Остин, Тексас, родния град на Джонсън. Това превозно средство е изложено в Линдън Бейнс Джонсън библиотека и музей.

Символ на White House при Никсън е Lincoln Continental лимузина. Той е оборудван с повдигащи ръкохватки и стъпала. Тази кола сега е разположена в Президентската библиотека в Калифорния. Администрацията на президента Никсън също поръчва 1972 Lincoln Continental, който е опънат до 7 м, оборудван с броня с устойчиво на куршуми стъкло и 7.5 литра двигател V8, куплиран с C-6 3-степенна автоматична скоростна кутия. Lincoln е бил използван от президентите Форд, Джими Картър и Роналд Рейгън, тя е лимузината, в която Рейгън влиза по време на неговия опит за убийство през 1981 г. По ирония на съдбата Рейгън не е пряко ударен, той е бил улучен от куршум, който рикошира в бронираната страна на превозното средство. Колата също е изложена в музей „Хенри Форд“.

Президентът на САЩ Никсън, поднесъл на Брежнев при официална визита в Съветския съюз ръчно сглобен Lincoln Continental Mk III. На табличка на торпедото имало надпис „За добър спомен. С най-добри пожелания”. За нещастие това станало в извънградската резиденция Кемп Дейвид, а президентът на САЩ имал нещастието да покани Брежнев зад кормилото и сам да седне на пътническата седалка. Никсън и за миг не предположил, че руснакът ще измисли пробно пътуване по извитите пътища на околността. След това Нискън си спомня, че на остър завой при голяма скорост Брежнев едва успял да спре…