Стимули за собствениците на електромобили в Европа. Къде е България?

СОФИЯ, 14.04.2022 10:56, (БТА)

През януари 2022 г., Българската телеграфна агенция и Националната браншова организация за електрическа мобилност (ИКЕМ), подписаха договор за сътрудничество за по-добра информираност за електромобилността,  възобновяемите, водородните и енергоспестяващите източници.

В поредица от статии представихме проучване за стимулите в някои държави.

ИКЕМ предоставя това проучване, за да си отговорим на един важен за нас въпрос, а именно:

Къде се намира България в този процес?

Класация според брой регистрирани електрически превозни средства (ЕПС) по държави

Продажбите на нови ЕПС в Европа нараснаха значително през последните години. Този пазар все още е малък и до голяма степен зависеше и все още зависи от политиките за стимулиране в отделните страни. Голяма част от продадените ЕПС са съсредоточени в няколко северни и западни държави членкина ЕС, но тенденциите показват също така ръст на продажбите в южните и източните държави.

Транспортният сектор има най-голям принос за емисиите на парникови газове в Европейския съюз. Неотдавна предложеното законодателство от ЕС „Готови за цел 55“ (Fit for 55) поставя цели за намаляване на емисиите на въглероден диоксид от леки автомобили с 55 процента. Също така се предлага напълно да се намалят емисиите от леки и лекотоварни автомобили до 2035 година. За постигането на тези цели ще е необходимо значително увеличаване на електрическите превозни средства.

Германия е лидер с най-много регистрирани ЕПС – 1 370 000 броя. Броят на ЕПС включва както изцяло електрически автомобили, така и хибридните.

Прави впечатление, че при съотношението на ЕПС спрямо всички останали пътни превозни средства лидер е Норвегия с 8,3 процента, следвана от Швеция с 7,1 процента и Германия с 2,8 процента.

Къде е България по брой ЕПС?

България е малко под средата на класацията. Колите на ток в България през последните години растяха с бързи темпове, но от много ниска база.

През 2022 г., към 9 март, общо регистрираните пътни превозни средства (ППС) у нас са 3 763 929 бр. Общо регистрираните ЕПС са 27 800 бр. Това е около 0,7 процента дял на ЕПС. Наблюдаваме нарастване с 9800 броя спрямо октомври 2021 г., или увеличение на дела на ЕПС с 0,2 процента.

От общия брой новорегистрирани ППС, чисти електромобили са 5674 броя, хибриди дизел/ток: 3062 броя, хибриди бензин/ток:19 064 броя. Тук не влизат двуколесни, триколесни, автобуси и други.

Вижда се, че за няколко месеца регистрираните ЕПС в България са се увеличили с близо 65 процента. Основен дял имат продажбите на електрически хибриди. Увеличава се и броят на изцяло електрическите автомобили както за частни лица, така и за бизнеса. Нараства интересът и към закупуване на електромобили „втора ръка“ и ние с интерес ще проследим тази тенденция през настоящата година.

Важно е да се отбележи, че в България все още не се субсидира покупката на електромобили за частни лица и бизнеса.

Стимули за развитие на електрическата мобилност

Електрическата мобилност е система, която включва в себе си не само превозните средства, но и зарядната инфраструктура, електрическите мрежи и системи, софтуер за умно управление и разплащане, иновации, стандартизация, професионално образование и обучение и още много други елементи.

Какви изводи може да си направим:

В почти всички държави, с малки изключения, са приети национални стратегии за развитие. Въведени  са добри практики за стимулиране на цялата система на електрическата мобилност.

Всички водещи държави стимулират покупките на ЕПС, което обхваща не само изцяло електрическите, но и хибридните превозни средства, както и такива втора ръка.

Абсолютно същият извод може да се направи и за зарядната инфраструктура. Без стимули за зарядна инфраструктура, системата не може да се развива равномерно и това в значителна степен забавя развитието.

Във всички държави са въведени различни данъчни облекчения. При водещите обаче те са част от националните стратегии за развитие и са пряко обвързани с бюджетите на държавите.

Важна роля имат общините. Особено при изграждане на зарядната инфраструктура и управление на стимулите.

В държавите, където тези условия не са спазени, има видимо изоставане. Норвегия е единственото изключение от водещите държави, която не стимулира покупките на ЕПС. Причината е, че от дълги години там се прилагат  мерки за стимулиране, електрическата мобилност е в ускорен растеж и такива стимули вече не са необходими.

Къде е България и какви стимули прилага?

За съжаление, България не може да се похвали със значими държавни стимули за подпомагане на електромобилността. Както е видимо от данните, към този момент в България няма работещ модел за насърчаване покупките на ЕПС за частни лица и за бизнеса, както и за зарядни станции и инфраструктура.

Стимули, които сме въвели:

Възможност за безплатно паркиране в синя и зелена зона в гр. София и другите големи градове с такива зони, само за изцяло електрически автомобили, според решенията на местните общински съвети,

Ниска еко такса и освобождаване от годишен местен данък за изцяло електрически автомобил,

От 2017 г. Националният доверителен екофонд (НДЕФ) стартира процедура за кандидатстване за финансиране на нови електромобили за нуждите на държавната и общинска администрация. Допуска се кандидатстване за електромобили и plug-in хибриди, а размерът на финансирането е фиксирана сума съответно: 20 000 лева за ЕПС и 10 000 лева за електрически хибриди (plug-in). От 2017г. до сега са закупени 80 електромобили, което е пренебрежимо малко, макар и нещо.

Отскоро няколко български банки предлагат целеви кредити за покупка на електромобили при ниска лихва. Електрически автомобил може да се закупи и с оперативен или финансов лизинг.

Въпреки усилията на ИКЕМ като организация в последните 11 години и постигнатите успехи в промяна на законодателството и нормативната база, въпреки работещият уникален модел за професионално, средно и висше образование в сектора България изостава значително, защото не се работи системно.

Като системни, най-важни причини в организацията на държавата, поради които отбелязваме изоставането, може да отбележим:

Нямаме законово определено ресорно министерство/а и координиране на националната политика в сферата на електрическата мобилност и алтернативните горива.

Нямаме национална стратегия с ясно разписани ангажименти на ЕСО, енергийните оператори, бизнеса, потребителите, както и бюджет за това.

Не са идентифицирани и регламентирано включени  участници с необходимия експертен потенциал на секторно ниво, за подготовка, организация и изпълнение на необходимите мерки.

Липсва ясен регламент и финансиране през Министерство на образованието за връзка между бизнеса и образованието в сектора. Без подготвени кадри, нищо няма да стане. От години на доброволен принцип работи образователен модел и финансиране на (ССЕМ), който създава десетки кадри за електрическата мобилност годишно. За съжаление в плана на устойчивост и развитие няма и ред за финансиране на подобни модели.

Имаме много ентусиазъм, но той не е достатъчен. Доскоро имахме преднина в региона, но скоро може да я загубим, предупреждават от браншова организация за електрическа мобилност.

Автор: Иван Костов, ИКЕМ