Daimler официално представя Mercedes eCitaro с горивна клетка

Горивната клетка eCitaro не служи като основен източник на енергия, а се използва само за разширяване на обхвата

Автобусите на Daimler осигуряват пробег до 350 километра за съчленения автобус с удължаващ пробег и до 400 километра за соло автобуса

Производителят заявява, че модулът има експлоатационен живот от около 40 000 часа при използване като удължител на обхвата, което трябва да съответства на експлоатационен живот от седем до десет години

media.daimlertruck.com

Daimler Buses представи първия си сериен електрически автобус с горивна клетка като удължител на пробега при представянето на горивната клетка eCitaro на срещата на върха за глобалния обществен транспорт. Началото на серийното производство на горивната клетка eCitaro съвпада с премиерата на търговския панаир.

Daimler Buses вече предостави първите ключови данни за задвижването на новия вариант eCitaro в края на май, когато беше обявено, че горивната клетка eCitaro ще комбинира литиево-йонните батерии от трето поколение на Mercedes-Benz с горивна клетка като гама разширител. Като соло автобус, моделът получава три батерии с общ капацитет от 294 kWh. Като съчленен автобус има три или четири пакета с кумулативен капацитет до 392 kWh. И в двата случая горивната клетка има мощност от 60 kW и идва от Toyota.

Автобусите на Daimler осигуряват пробег до 350 километра за съчленения автобус с удължаващ пробег и до 400 километра за соло автобуса.

С оглед на тези диапазони, горивната клетка eCitaro не е предназначена за междинно зареждане по маршрута, а за чисто депо зареждане чрез щепсел с до 150 kW. Това е „идеалното допълнение за транспортни компании със съществуващ акумулаторно-електрически парк, които искат да управляват дългите си маршрути, без да се налага да презареждат и без да се налага да качват допълнителни автобуси“. Разбира се, източник на водород също е необходим, за да използвате разширителя на обхвата. Повече за това по-долу.

Що се отнася до началото на серийното производство, Daimler Buses казва, че версията на съчленения автобус може да бъде поръчана по всяко време, считано от премиерата на търговския панаир. Производителят все още не е дал никакви подробности за пазарния дебют на соло автобуса, а производителят на автобуса също не е посочил цени.

Вместо това Daimler Buses предоставя подробен поглед върху купето на новия вариант eCitaro. Беше съзнателно решение да се избере система за задвижване с голям капацитет на батерията и компактна горивна клетка в „обхвата от възможни комбинации“, обяснява производителят, посочвайки, наред с други неща, че електричеството от мрежата като гориво ще да бъде значително по-евтино от водорода в обозримо бъдеще. Следователно горивната клетка на горивната клетка eCitaro не служи като основен източник на енергия, а се използва само за разширяване на обхвата.

Що се отнася до самата горивна клетка, Daimler Buses сега уточнява, че това е „изпитан и тестван модул“ – а именно второ поколение горивна клетка на Toyota в тежкотоварна версия с максимална мощност от 60 кВт. В горивната клетка eCitaro тя трябва да работи в диапазона на най-добрата точка при около 20 кВт и да работи в диапазон на напрежение от 400 до 750 волта. Благодарение на плоския си и компактен дизайн модулът на горивната клетка е монтиран на покрива. Модулът, който тежи около 240 килограма, е поставен точно зад предната ос на соло автобуса и на покрива на задния автомобил на съчленения автобус.

Производителят заявява, че модулът има експлоатационен живот от около 40 000 часа при използване като удължител на обхвата, което трябва да съответства на експлоатационен живот от седем до десет години. Модулът получава своя водород (газообразен и под налягане 350 бара) от резервоари тип 4, всеки с вместимост 5 кг, които също са монтирани на покрива. Самостоятелният автобус има пет резервоара с капацитет от 25 килограма H2, съчлененият автобус с шест или седем резервоара с 30 или 35 килограма H2. Зареждането с гориво става по посока на движението от дясната страна над втората ос. По отношение на зареждането с гориво компанията заявява: „При оптимални условия и в зависимост от инфраструктурата за зареждане, времето за зареждане в соло автобуса например е около десет минути“.

Основното хранилище на енергия на борда са, разбира се, батерийните пакети NMC (литиево-никел-манганов-кобалтов оксид). Взаимодействието на двете системи се регулира от интелигентна система за управление, чрез която транспортните оператори могат да избират между два различни режима на работа: В режим „максимален обхват“ зарядът на батерията и водородът се използват максимално. Горивната клетка винаги работи в най-ефективния работен диапазон. В режим „Минимална консумация на H2“, от друга страна, батерията доставя по-голямата част от енергията за задвижването и спомагателните консуматори. Горивната клетка доставя само толкова енергия, колкото е необходима за постигане на предварително зададения диапазон.

Горивната клетка eCitaro до голяма степен е базирана на електрическата батерия eCitaro. „Въпреки че бяха необходими обширни мерки за адаптиране, не се наложи цялостен редизайн“, пише Daimler Buses. Вариантът за удължаване на пробега също така носи задвижването на моста ZF, което произвежда 125 кВт и 485 Нм в соло автобуса. Във варианта на съчленения бус опционално на борда има два електрически моста с по 125 кВт. Оформлението на отделението за пътници, както и кокпита на водача, съответстват на познатите модели на eCitaro. Единственото изключение е, че шофьорът на автобуса получава електромер за енергийния поток на горивната клетка eCitaro G в арматурното табло вместо обичайния оборотомер и друг дисплей с процентното ниво на зареждане на резервоарите за водород.

Горивната клетка eCitaro може да превозва голям брой пътници благодарение на разпределението на теглото на батериите, горивните клетки и резервоарите за водород. Твърди се, че съчленен автобус с три врати с една задвижвана ос, три батерии и седем резервоара за водород предлага около 128 пътнически места.

Daimler Buses получи 3,3 милиона евро финансиране за разработването на технологията за удължаване на пробега като част от Националната програма за иновации на технологиите за водород и горивни клетки (NIP). В допълнение към техническите аспекти, Daimler Buses въвежда и нови цифрови услуги с новия вариант на модела. В центъра на това: интерфейсът за виртуални данни TiGR, който трябва да играе важна роля в интегрирането на данни в индивидуалния софтуер на сайта на клиента. TiGR е един от първите производители на превозни средства в Европа, който предлага интерфейс за данни за дистанционно наблюдение на автобуси, който е сертифициран в съответствие с единния международен стандарт ITxPT, според компанията.