Виченцо Ланча

Съвършенство или нищо

Виченцо Ланча (24 август 1881 – 15 февруари 1937 г.) е италиански автомобилен състезател и предприемач, създател на автомобилната компания Lancia.

Винченцо е роден в село Фобело, разположено в провинция Варчели, Италия, в семейството на Джузепе Ланча, заможен предприемач, натрупал своето състояние в Аржентина, от производството на консервирани храни. Той е най-малкото от четирите деца в семейството (има още двама братя и една сестра).

В детството си Винченцо показва добри математически умения, но резултатите в училище са слаби. Желанието на баща му е да стане или счетоводител или адвокат, но младежът е запленен от машините и наскоро създадените автомобили.

Винченцо Ланча работи първо като счетоводител, а по-късно и автомобилен производител. Ако Винченцо беше послушал своите родители, той щеше да се занимава с параграфи и алинеи, а не с конски сили. Младежът трябвало да стане адвокат, но не е достатъчно прилежен в училище за тази цел. Вместо това той става счетоводител в сервиза на Чераино в едно торинско предградие, които произвеждали велосипеди, а по-късно и автомобили.Там той работел повече по двигателите, отколкото по финансовите дела.След като братята продали своите патенти и машини на FIAT, Ланча става тест пилот при тази фирма.

Веднъж Ланча е изпратен да помогне на граф Карло Бишчерати ди Руфия, който притежава един Benz. Когато те се срещат през февруари 1899 г., бързо стават приятели. Това познанство е важно по-късно в кариерата на Ланча, тъй като е кредитиран от графа за предстоящия си бизнес, и дори проектира познатото лого на компанията през 1911 г.

Когато е на 19 години, Ланча става главен инспектор в големият производител на автомобили от Торино – FIAT, а също е и тест-пилот на компанията. Неговото умело управление на автомобилите впечатлява шефовете на FIAT, и скоро е поканен да кара състезателен автомобил, като първият му успех идва през 1900 г., във второто му състезание с кола  FIAT. За съжаление, въпреки многото си пилотски качества, често страда от механични проблеми.

Първият си автомобил Ланча конструира през 1906 г. В периода 1900 – 1910 г. е най-известният автомобилен състезател в Италия. Стартира в 40 състезания, печели 18 от тях. Като конструктор се отличава с нестандартно мислене, придава огромно значение на устойчивостта на автомобилите на пътя. Моделът му Lambda изпреварва с няколко десетилетия времето си.

На 27 ноември 1906 г. известният състезател Ланча, заедно с партньора си Клаудио Фоджолини, основава в Торино Fabrica Automobili Lancia. Заемат се енергично с работата и дори пожарът от следващата година не им попречва на 23 септември 1907 г. да изкарат първата си кола – Lancia 18-24 HP. Малка след това Винченцо, посъветван от по-големия си брат, започва да нарича колите си с буквите от гръцката азбука и първата му кола получава естествено името Lancia Alfa.

Колата е необикновенна за времето си – снабдена е с четирицилиндров двигател с ходов обем 2543 куб.см, има максимална мощност от 28 к.с. и развива изключително високите за времето си 1800/мин. Отзад се монтирал щампован стоманен мост, който тежал два пъти по-малко от разпространените тогава, а и по-късно – лeти мостове. Въртящият момент се предава с вал, а не с масово използваната тогава за автомобилите верига.

С този първи автомобил Винченцо не успява веднага да постигне целта си по създаването на кола принадлежаща към висшия клас. Но още през 1908 г. на базата му прави промени и показва сериозно променената Lancia Dialfa. Колата била сред първите в света снабдени с шестцилиндров двигател.

През 1913 г. се появява голямата Lancia Theta. Този автомобил е първият в Европа на който серийно се монтира електро-осветление (при другите марки за тази екстра се е доплащало). Двигателят е четирицилиндров, но с ходов обем 4940 куб.см и максимална мощност 70 к.с. при 2200/мин. той позволявал на автомобила да достига максимална скорост от 120 км в час. Колата показва толкова висока надеждност и здравина, че автомобилен историк пише по неин адрес: „Само професионален убиец на автомобили е в състояние да я счупи!”

По време на Първата световна война италианското правителство обявява фирмата за военно предприятие и вместо разкошни автомобили от вратата му започват да излизат бронирани машини. Това е и времето, когато се разработват осем- и дванадесетцилиндрови двигатели, време през което компанията се разраства и по територия до 60 декара.

Златната ера в историята на марката настъпва през 1921 г. с появата на модела Lambda – първият в света автомобил със самоносеща каросерия. С него са свързани две интересни истории. Първата е за създаването на независимото окачване. Винченцо пътувал с майка си към бащината къща във Фобело. На една бабуна колата чупи преден ресор и едва не катастрофирали. Това накарало собственика да поиска спешно конструирането на независимо окачване. Инженер Батисто Фалкето предложил на патрона си цели 14 варианта, от които Винчецо Ланча избрал най-добрия – с вертикални амортисьорни стойки.

Втората история e свързана с изобретяването на самоносещата каросерия. Винченцо стига до идеята, когато пътувал на кораб, заинтересувал се от конструкцията на корпуса му и стигнал до извода, че подобна схема може да се използва и при автомобилите. По тази идея била направена Lancia Lambda – каросерията представлява пространствена форма от щампован стоманен лист, на която се закрепват външните панели. Двигателят – V-образен на 13 градуса, 4-цилиндров, има алуминиев блок и при ходов обем от 2120 куб.см има максимална мощност от 50 к.с.

През октомври 1922 г. колата дебютира блестящо на автосалона в Париж, а производството й продължава чак до 1931 г. Направени са около 13 000 автомобила от девет модификации, през 1928 г. състезателният й вариант заема трето място в прочутото рали Mille Miglia. Във варианта Dilambda колата се произвежда до 1938 г., но с осемцилиндров двигател.

И следващата поред в моделната линия – Lancia Astura, има много интересна особеност – специален механизъм съединява двигателя и рамата. Окачването на V-образния, 8-цилиндров двигател, така добре изолирало купето от вибрациите на мотора, че по думи на съвремениците било невъзможно да се каже, кога двигателят работи и кога не.

Заедно с топ-модела се правели и малко по-„народни” автомобили – Lancia Artena /V4, 1924 куб.см/ и Lancia Augusta със самоносеща каросерия и хидравлични спирачки Lockheed.

Последният автомобил, направен с участието на маестро Ланча, е Lancia Aprilia. В дневника на Винченцо, който умира на 15 февруари 1937 г. има запис от 1934 г. за проекта, който трябва да има: „Ниска маса и аеродинамичен стил…” Колата е направена със сътрудничеството на аеродинамичната лаборатория на Висшето техническо училище в Торино и има уникалния за времето си коефициент на аеродинамично съпротивление 0,47 при среден за другите марки 0,60.

Винченцо умира от инфаркт на 15 февруари 1937 г., на 55-годишна възраст, точно преди Aprilia да бъде пусната в серийно производство. Той е погребан в родното Фобело. Съпругата му Адел, и техният им син Джани Ланча продължават управлението на компанията на автомобили (1937-1955 г.).

В родното си място Винченцо Ланча построява пътища,училища и въстановява черквата от придошлата река Мастазоне. Хората в малко селце се гордеят с Винченцо, но не и с неговите наследници.Синът му Джовани не успява да задържи фирмата, дяловете от нея отиват при един циментов магнат и във Ватикана преди през 1969г. да бъдат изкупени от FIAT за нищожните 9000 евро.

Енрико Масала e почетен президент на клуба на марката в Италия.Той поддържа една колекция от всички модели на Lancia, която не е достъпна за широката общественост. На гъсто са разположени автомобил до автомобил – сред тях е Аlpha Limousine от 1907г. (първият на фирмата). Също и Theta Coupe от 1913г. – първият с електрическа инсталация, Lambda, Aurelia, Flavia, Fulvia и т.н.

„Както и Еторе Богати, Ланча беше истински конструктор, при когото никога не ставаше дума само за пари”, казва Масала и разказва защо Винченцо Ланча никога не е направил реклама за своите автомобили: „Той беше уверен, че най-добрата реклама за един автомобил е самия автомобил.”

Това, което се излъчва от колекцията, е блясъкът на златните времена при Ланча. Когато Lancia беше символ на авангардизъм. Когато моделите й, както разказва Масала, са били двойно по-скъпи от Mercedes и въпреки това са се продавали добре. И когато при Ланча все още нямаше дебели слоеве прах в изоставени заводски халета…

Знаменитият автомобилист и съосновател на FIAT – граф Карло Бискарето ди Руфиа, е отбелязъл в записките си:  „Изпитвайки нов автомобил, Винченцо Ланча или ще го докара до съвършенство или просто ще го счупи…” И наистина години наред Ланча усъвършенства, изпраща в нищото и прави страхотни автомобили, такива, каквито прави Lancia и днес.

На седалката на последната слязла от конвейера на 22 октомври 1949 г. Aprilia неизвестна работническа ръка оставила записка: „Драга Aprilia, напускайки ме, приеми скромния ми поклон. Ти си велико произведение на велик отдавна напуснал ни човек. Създателите ти чакат и се надяват, че новата ти сестра ще ни донесе не по-малко слава…”

Lancia Aurelia е рожба на конструктора Виторио Яно, създател на автомобили за Alfa Romeo през 30-е години. Яно използва за колата V-образен, 6-цилиндров двигател, за който по това време се смята, че е невъзможно да бъде балансиран. Двигателят е алуминиев, има ходов обем 1754 куб.см и има максимална мощност от 56 к.с. при 4000/мин. Купето на автомобила с отварящи се в различни посоки врати и без централна стойка е дело на ателието Pininfarina. Колата дебютира 1950 г. на автосалона в Торино.

През 1957 г., с дебют в женевския автосалон, идва поредната красавица – Lancia FlaMinia, която вдига 160 км/ч. Автомобилът се прави цели 13 години – до 1970 г., когато Lancia преминава в концерна FIAT. За да започне нова история, връх на която през 80-е години е Delta с шестте си поредни световни рали-титли, а днес е Lancia Thesis. Автомобилът, върнал след десетилетия марката към първоизвора й – към престижния автомобилен сектор. Колата е едновременна еманация на традициите на ретро-стила и изцяло новия и характерен за третото хилядолетие стилен автоезик.

Еманация на стила, наложен от маестро Ланча – съвършенство или нищо!