Евгений Яковлев

Първият руски автомобилен конструктор

Евгений Александрович Яковлев (1857 – 1898 г.) е руски изобретател, създател на първия автомобил с двигател с вътрешно горене в Русия.

До 1867 г. се възпитава в приготвителния пансион на Николаевското кавалерийско училище. От 1867 г. до 1875 г. преминава учение в Николаевските морски юнкерски класове. Завършва обучението и постъпва като юнкер във флота.

Служи на клипера «Алмаз» и след изпита на 30 април 1877 г. е произведен в гардемарин. До 1878 г. гардемарин Е. А. Яковлев пътува по Балтика с парахода-фрегата «Олаф» и германския параход «Цимбрия». От 9 септември 1878 г. до 17 февруари следващата година мястото на неговата служба е американският параход «Язу». През 1878 г. е произведен за мичман. От 9 май 1881 г. командва 9-та рота и хора на музикантите на екипажаа. На 5 юни сдава ротата и почти едновременно се жени за София Петровна Кузмина – дъщеря на надворен съветник.

На 1 януари 1883 г. Яковлев е произведен в чин лейтенант, на 14 февруари е уволнен в безсрочен отпуск и на 25 юни следващата година е уволнен «по домашни обстоятелства». Тогава започва да работи над двигателите с вътрешно горене, първоначално над газовите и нефтените. Получил и първите си патенти. Пробвал да преправи газовия двигател на Ото на течно гориво. Първите опити се оказали неуспешни, двигателят се оказала грамаден и тежък.

През 1889 г. бил конструиран първият двигател с вътрешно горене с течно гориво на Яковлев. Издържал всички изпитания и бил продаден. За успехите на Яковлев следило Руското общество на естествоизпитателите. Той бил поканен на неговия VIII конгрес и направил съобщение за изводите върху работата си над двигателя си. Най-новия му двигател бил изложен в лабораторията на Дмитрий Менделеев, с мнението на когото се собразявали по целия свят.

Авторитеният академик Менделеев високо оценил труда на лейтенанта. Това изиграло голяма роля за по-нататъшните успехи на Яковлев. Започнали да постъпват поръчки. През 1891 г. работилницата изготвила вече 20 двигателя, а се поръчвали и нови. На 6 април с. г. Е. А. Яковлев основал «Машиностроителния чугуно- и меднолеярен завод Е. А. Яковлев» на „Большая Спаская“ 28 в Санкт Петербург.  Заводът пускал нефтени, газови и бензинови ДВГ. По това време бил нелошо оборудван – с парна машина с мощност 58 к. с., 20 к. с. керосинов двигател и два газови по 4 к. с. Обемът на продукцията бил няколко десетки мотора годишно.

През 1893 г. на Световната Колумбовска изложба в Чикаго, по случай 400 години от откриването на Америка от Колумб, вече стоял ДВГ с течно гориво на Първи руски завод за газови и керосинови двигатели. Яковлев получил бронзов медал и почетен диплом на изложението. Там, заедно с известния петербургски производител на екипажи П. А. Фрезе, също участник, се запознават с немския автомобил Benz. Те дълго изучават експерименталния образец. Именно тогава решават двамата да направят свой собствен руски автомобил. Така на 27 май 1896 г., на Всеруската промишлено-художествена изложба в Нижни Город е представен първият руски автомобил.

На 8 май 1898 г. Евгений Яковлев почива на възраст 41 години. Погребан е във Волковското гробище в Санкт Петербург.

Евгений Яковлев бил патриот до мозъка на костите си. Той не допускал за своя завод вносни материали и суровини. Въпреки че направил изключение и произвеждал идвигатели за износ, с които искал да прослави Русия.

Съдбата на автомобила на Яковлев и Фрезе е неизвестна. В техническо отношение колата има едноцилиндров хоризонтален двигател с водно охлаждане и работен обем 800 куб. см. Мощността е 2 к. с. при 500/мин. Максималната скорост е 21 км в час. Трансмисията е ремъчна с две предавки. При обща дължина 2180 мм междуосието е 1370 мм. Масата на автомобила е 300 кг., местата за пътуващите са 2. Трансмисията е с две предавки и предавателно число5,45. Горивото в резервоара стига за 200 км път. Шасито е взаимствано от конски файтон. Дървените колела са с твърди гуми и централна ос с лагер. Управлението е с лост без място за шофьора. Предните колела са с пружинно окачване. Автомобилът има сгъваем кожен гюрук, фенери-фарове и свирка. Двигателят, окачването на ресори, кормилното управление и спирачките били направени от Яковлев, а каросерията в завода на Фрезе.

Колата обаче е много скъпа. Яковлев и Фрезе разчитат на интереса на руските и чужди производители. За съжаление надеждите на двамата не се удовлетворяват. Въпреки, че се появяват суперлативни публикации в „Ново време” и на други места в пресата за първия руски автомобил на двамата конструктори, създали и едни от първите в Русия заводи за ДВГ.

Така изобретателят Яковлев влиза в историята като баща на руската автомобилна индустрия. Но през 1918 г. той почива скоропостижно. Заводът преминава при нов собственик и никога повече в него не се правят автомобили. Фрезе продължава да прави коли с различно предназначение, в които прилага конструктивните решения на Яковлев.