Renault 10

През септември 1965 г. е стартирана  Renault 10 Major (брандирана в някои пазари като Renault 1100), заменяйки Renault 8 Major. Това е удължена версия на Renault 8 с увеличен преден надвес с 12 см и заден със 7 см и много увеличено предно отделение за багаж, способността му е нарастнала от  240 на 315 л. По този начин, R10 предлагат по-голям багажник и малко повече пространство за пътниците. Според специалистите удължаването на товарното пространство при натоварване допринася за по-добра устойчивост при страничен вятър. Размерите на централния пътническия салон са непроменени, обаче.

1108-кубиковият двигател от 46 к.с. при 4600 об./мин, който за някои пазари вече се е появил в началото на версиите на Renault 8, идва от Renault Caravelle. Скоростната кутия има четири скорости. Автомобилите са имали независимо окачване и дискови спирачки на всички колела. На френския пазар 10 се бори, за да се конкурира с успешното Peugeot 204, с което са въведени в една и съща година.

Ранното R10 в периода 1966-1967 г. има кръгли фарове, обградени от външната страна от естетически оформен блок от триъгълни габарити и мигачи. Задните светлини са малко по-ниски от R8. Но само две години след старта 10 търпи фейслифт, правоъгълните фарове сега още повече го  разграничават от Renault 8. Това вече е фаза 2 от производството. През 1967 моделна година допълнително R10 Automatic е било предложено специално за американския пазар. Предните брони вече са с каучук буфери и подробно интериорът и таблото са променени.

Моделът е забележителен със своята икономичност спрямо критериите на 60-те години. Изчислено е, че при средна скорост от 50 км в час разходът на горрриво пада под 5 л на 100 км и се повишава на 8,5 л при 120 км в час. Съединителят, скоростната кутия, главното предаване и диференциалът са събрани в общ блок, разположен в задната част на автомобила. Скоростният лост, както при модела 8, е поставен на пода, между седалките.

Поради лекото увеличаване на теглото на предната част с около 35 кг, дебелината на феродото в накладките на предните спирачки е увеличено с 1 мм. Предният мост е поставен на цилиндрични спирални пружини и стабилизиращи щанги, както и двойнодействащи маслени амортисьори. Задните колела, както и предните, са на независимо окачване, с чупещи се полусоки и спирални пружини, а вертикалните колебания се поемат от двойнодействащи маслени амортисьори.

Твърдят, че моделът 10 се държи по-уверено в завой от 8, поради по-тежката си предница. Минималният диаметър на завиване е 9,5 м, което го прави много маневрен при градско движение и паркиране. Предлагат се два типа гуми – радиални 135 на 389 мм и нормални 145 на 380 мм. Обемът на резервоара е 38 л, което позволява изминаване на около 500 км без зареждане. Октановото число на бензина е 88. Първа предавка позволява движение дори при скорост от 30-35 км в час.

Наред с Renault 10, по-малко мощните версии на Renault 8 продължават да бъдат в производство в завода Флинс със съществуващото късо  тяло.

По-голям, 1289-кубиков двигател от новото Renault 12, е монтиран на Renault 10 за Motor Show през октомври 1970 г., при раждането на Renault 10-1300.

Въпреки че двигателят, монтиран в задната част на Renault 10 – 1100 е  в много отношения идентичен с тези на монтираните в предната част на Renault 12, единицата в по-старата колата е с понижена степен на сгъстяване и максимална мощност от 52 к.с. SAE; 46 к.с.  DIN, докато агрегатът в Renault 12 е рекламиран като осигурява 59 к.с. SAE; 53 к.с.  DIN.

Това поставя Renault в странната позиция да предлага два конкурентни модели в същата категория на пазара, но по-старите със задния двигател дизайн идват с цена 1000 франка (около 10 %) по-ниска и максимална скорост от 135 км в час  срещу 145 км в час за входното ниво на Renault 12. Версията 1108 куб. см на двигателя също е предложена за 1970 г., но сега само когато са съчетани с полу-автоматична трансмисия Jaeger, която е била предлагана в по-ранни версии на колата от 1963 г. насам. Automatic идва с 1.1-литров двигател, но с по-големи клапани и всмукателни колектори.

Двигателите, кубатурата им и максималните скорости на модификациите са както следва:

Major R R10 – 1965-1967 г. – тип 1190 1108 см ³ 132 км в час,

R10 Automatic – 1967 г. – тип R 1190 1108см ³ 132 км в час,

R10 Major (Фаза 2 ) – 1967-1969 г. – тип R 1190 1108 cm ³ 132 км в час,

R10 Automatic (Фаза 2 ) – 1967-1971 г. – тип R 1190 1108 ³132 км в час,

R10 Major (Фаза 2 ) – 1970-1971 г. – тип  R 1192 1289cm ³ 140 км в час.

Френската продукция на Renault 10 спира в края на лятото на 1971 г., по което време моделът е бил продават за една година паралелно с търговски по-успешното Renault 12.

Междуосието на  Renault 10 е 2267 мм, при следа отпред  1251 мм и отзад 1219 мм. Дължината на каросерията е 4204 ммм, с ширина 1524 мм и с височина 1410 мм. Собственото тегло е  792 кг. Атмосферният беензинов двигатаел с четири цилиндъра  1.3 л – 1289 куб.см., е  с диаметър по ход на буталото 73 × 77 мм, с по два клапана на цилиндър. Максималната мощност е 53 к.с.  при 4800 об./ мин. Специфичната  продукция 40,3 к.с./литър. Максималният въртящ момент е 98 Нм при 2500 об./мин. Степента на сгъстяване – 08:01.

От 1967 до 1971 г., R10 е изработвано като Bulgarrenault в България. Превозните средства са предимно от френски оригинални части, но също и части от българско производство бяха инсталирани. Едновременно Renault Alpine A110 е сглобяван от оригинални части. Пластмасовите органите на т.нар. спортен автомобил Bulgaralpine дойдоха от българска продукция. Произведени са общо около 3500 превозни средства от видовете Bulgarrenault R8, Bulgarrenault R10 и Bulgaralpine.