Trabant 600

Trabant P600, дебютирал през 1962 г., се отличава с мотор с кубатура увеличена до 600 кубика и синхронизирана скоростна кутия. Пускал се през 1962–1964 г. като Limousine, Kombi, Kastenwagen. Дължината на автомобилчето била 3360 мм, при ширина 1493 мм и височина 1460 мм, с междуосие 2020 мм. Предшественик е Trabant P50, наследник – Trabant 601.

У дома  за Trabant се получавали страшни опашки. Ако отначало за купуването се чакало 18 месеца, то скоро този срок достигнал три години.  В разгара на популярност на трабанта се чакало дори по 15 години. Имено поради това и купуването на поддържан екзепляр втора ръка струвало по-скъпо от закупуването на нова машина.

Трудно е даа се повярва, че Trabant доволно успешно се състезавал в международните ралита. На сметката на малчугана имало напр. второ място в Рали „Монте Карло“ в неговия клас, разбира се.

Що се отнася до количеството на пусканите коли – в най-добрите години от вратите на завода в Цвикау излизали до 150 хиляди седани и комбита. Повече народното предприятие Sachsenring не могло да прави физически. Работата била в това, че процесът на изработване на един дурапластов панел отнемал повече време, отколкото за един метален. Освен това в сглобяването участвали четири предприятия. Бившият завод Horch в Цвикау изготвял шасито, моторите идвали от Карл-Маркс-Штадт, а окончателното сглобяване ставало в друг завод в Цвикау, так, където до войната се пускало Audi. Накрая дуропластовите панели щамповали  близо до текстилна фабрика.

Така, че на купувачите не оставало нищо друго, освен да чакат. Може да се каже, че те нямали почти избор.  Но това е вярно само отчасти.  Както свидетелстват социологическите допитвания  50% от владелците били готови повторно да купят отново Trabant, даже ако могат да изберат друг модел от предлаганата автопромишленост  от соцблока по това време.

В какво се състои тайната на лоялността към марката? На първо място в цената. През 1976 г. напр. най-простият Trabant на пазара на ГДР струвал 7170 марки. Не така малко,  като се отчита, че средената заплата по това време е  400 марки за месец. Но другите автомобили били значително по-скъпи. Внасяният напр. от СССР ЗАЗ-968 се оценявал на 12 хиляди, за четириварт Wartburg искали 16 800, а най-простата «Лада» ВАЗ-2101 с 1,2-литров мотор почти за малко стигала до 19 хиляди. При това се оценявала и дълговечността на автомобила, при която Trabant почти нямал равен.

Двуцилиндровият двутактов мотор се състоял само от пет подвижни части.  Нямало нито клапани, нито разпределителен вал, нито ремък за газоразпределението. Освен това нямало и маслена помпа, за смазването маслото се разбивало в съответно съотношение с горивото в резервоара. Накрая въздушното охлаждане не налагало присъствието на водна помпа.  Простотата на конструкцията гарантирала висока надеждност. С развиването на пет болта двигателят можел да се свали от шасито. Не е удивително, че собствениците возели в багажника резервен мотор често.

И разбира се, през живота на модела в конструкцията се правели нововъведения. Така през 1958 г. есента Trabant получил леко модернизиран мотор от 18 к. с., след известно време се появила и 4-степенна напълно синхронизирана скоростна кутия, подгряване на задното стъкло, сгъващи се седалки образуващи спална, две- и трицветни варианти на каросерията.

В октомври  62-ра под капака се появли нов 600-кубов мотор, развиващ 23 к. с., а еще след половин година за конгреса на компартията ГДР представили и рестайлингов вариант — Trabant P601. Именно той ще стане най-масовият вариянт на модел и без сериозни изменения ще доживее до 90-е.

Достойнствата на машината са толкова очевидни, колкото и недостатъците. Евтиният автомобил тежал само 620 кг, благодарение на което слабият двутактов двигател можел да ускори колата до 100 км в час за 21 сек. – съвсем нелошо за малчугана. Пластмасовият корпус бил не само лек, но и не подлежал на корозия.  Окачването на автомобилчето било по-твърдо и пригодено към по-лоши пътища.

Автомобилчето станало не просто легенда а истински символ на  ГДР. Опашки от хиляди се редели да го купят, ласкаво го наричали Trabi или Trabbi.