GAZ M26 Pobeda

Двигателят на „Победа“ не я правел много динамична кола и отдавна имало идея да се постави по-мощен мотор, особено за нуждите на специалните служби и Гаража с особено предназначение на СССР. Така през 1956 г. в ГАЗ пристъпили към пускането на модела ГАЗ М-20Д с форсиран двигател и по-късно, както ще видим – с шестцилиндров двигател от ЗИМ.

Форсирането на двигателя ставало главно чрез увеличение на степентта на сгъстяване до 7,5. Технологията не позволявала да се увеличи мощността на повече от 57-62 к. с.

Но друга модификация – М-20Г, с второ название М-26, била по отношение на старнадртната „Победа“ много по-динамична. Тя ползвала двигател от ЗИМ от 90 к.с.

Тези модификации се пускали до 1958 г.

Първоначално   ГАЗ-М20 „Победа“ се проектирала в две версии – с шест- и с четирицилиндров двигател, но при избора на двигател оказало влияние липсата на гориво в послевоенното време и необходимостта да се спрат на по-икономичния четирицилиндров вариант. Въпреки това в малка серия се пускал и автомобил с редови шестцилиндров двигател.

Имало следвоенен документ „Изменение в конструкцията на автомобила М-20 във връзка с използването на двигател ЗИМ“. Той е подписан от водещия конструтор на този автомобил в ГАЗ Григорий Васерман на 26 март 1956 г.

Така в конструкторската група на Конструкторско експерименталния отдел се започнало проектирането на автомобила М-20Г. Съгласно заданието, той външно с нищо не трябвало да се отличава от автомобилите М-20 „Победа“, но бил длъжен да има максимално възможна скорост достигана особено от място.

Под капака на „Победа“ поставили шестцилиндров редови двигател от автомобила ЗИМ ГАЗ-12. Полученият автомобил фактически заменил осемцилиндровата версия на „Емка“. Максималната скорост съставлявала 132 км в час – при „Победа“ с четирицилиндров мотор – само 105 км в час, а до 100 машината се ускорявала с пълно натоварване за 30 сек, до 80 км в час – за 19 сек, срещу 30 сек за обикновената „Победа“. Поръчителите това напълно ги устройвало.

Следва да се опровергае мита, че предната част на автомобила била удължена. Всъщност разликата между двете версии „Победа“ била в адаптацията на мястото под капака за поставянето на по-голям и по-мощен двигател, място за маслен радиатор и за увеличения резервоар.

Освен това в трансмисията бил поставен карданов вал, състоящ се от два последователни вала като при ЗИМ, с намалени предавателни числа 4,44 вместо 5,125 като при М-20, имало усилено окачване – усилени пружини отпред и ресори отзад и масата нарастнала до 1900 кг.

Още на 10 юни 1956 г. бил изготвен опитен образец в експерименталния цех. През юли той издържал заводските изпитания и пробег от над 6000 ккм по различни пътища.

Автомобилът бил пуснат в производство, при това дълги години се пускал без чертожно-графическа документация, но умелото и отговорно отношение към производството, тясната връзка на конструкторите с поръчителите осигурила пълен успех без сериозни забележки от последните.

Когато през 1959 г. по улиците на гарадовете и пътищата се появяват доста много автомобили „Волга“,  в ГАЗ се създава група, на която се възлага да конструира ГАЗ-21 „Волга“ с двигател от автомобил ГАЗ-13 „Чайка“. В същата година Васерман е преместен в Запорожския автозавод.

Така произведеното количество машини ГАЗ М-20Г или М-26 не е известно, не е известно и колко екземпляра са запазени до наши дни.